Решение № 5360 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16380/2009 г.

Решение № 5360 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16380/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Правец, срещу решение № 682/09.11.2009 г., постановено по адм. д. № 497/2009 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците Цанка Петкова Петкова от с. Видраре в писмено възражение и Георги Владимиров Алексиев от гр. Ловеч в съдебно заседание, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, II отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Цанка Петкова Петкова, Заповед № 147/30.04.2009 г. на кмета на община гр. Правец, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, е наредено на Цанка Петкова Петкова и Георги Владимиров Алексиев да премахнат доброволно и за своя сметка двуетажна паянтова жилищна сграда, построена през 1805 г. в УПИ VII-175, кв. 17 по плана на с. Видраре, като опасна за обитаване от собствениците и опасна за съседите, както и застрашена от самосрутване. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и че е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е незаконосъобразна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Собствениците на процесната жилищна сграда не са изслушани по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която норма е императивна, като липсват данни по административната преписка да са канени от административния орган да бъдат изслушани във връзка с освидетелствуване на собствената им жилищна сграда. Правилно е прието, че не е назначавана комисия за освидетелствуване на сградата, а назначената комисия по Заповед № 53/04.03.2009 г. на кмета на общината не е имала компетенции да извърши освидетелствуване и на процесната жилищна сграда, поради което е излезнала извън компетенциите, очертани с посочената заповед. С оглед на това не е налице назначаване на комисия съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1 ЗУТ с поставена задача за освидетелствуване на процесната сграда, поради което заповедта е издадена без да е налице валиден протокол на такава комисия. Протоколът на който касационния жалбоподател се позовава има стойност за издаване на заповед, само досежно поставената му задача със Заповед № 53/04.03.2009 г., но не и относно констатациите му за процесната сграда, в която част протоколът е нищожен, поради липса на компетентност. Участието на ответниците по касационната жалба при съставянето на посочения протокол няма стойност като поканване и изслушване по посочения по-горе ред. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК