Решение № 12478 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2010 г.

Решение № 12478 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Николай Илиев Бейков от гр. Плевен срещу решение № 154 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 204/2009 г. на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № З 1570/24.08.2009 г. на директора на ОД на МВР Габрово за наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС да не се разрешава напускане на страната и да не се издават паспорти и заместващи ги документи. Излагат се доводи за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът не се е съобразил с изменението в Закона за българските документи за самоличност ДВ бр. 82 от 16.10.2009 г., съгласно което цитираната правна норма е отменена изцяло и съдът е следвало да приложи по благоприятния закон. Ответникът по жалбата не е взел становище. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по други съображения във връзка с прилагането на материалния закон. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че в доказателствена тежест на страната относно която е установено парично задължение и в неин интерес е да установи предпоставките които могат да осуетят налагането на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД: личното имущество лицето да покрива задължението или да е представено надлежно обезпечение на установеното задължение, а липсата на тези предпоставки не следва да се установява от административния орган. Изложени са мотиви, че представеното като доказателство определение на РС Плевен от 20.08.2009 г., с което се спира принудителното изпълнение по изпълнителното дело на частния съдебен изпълнител, инициирал предложението по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, не е основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, а въз основа на него може да се направи искане за отмяна на наложената принудителна административна мярка. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че последващото изменение на закона, с което е отменена разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД, послужила като основание за издаване на оспорената пред съда заповед, води до незаконосъобразност на административния акт, която съгласно чл. 142, ал. 1 АПК се преценява към момента на издаването му. Със същото изменение на закона, текстът е възпроизведен в разпоредбата на чл. 75, т. 6 / нова/ от ЗБЛД, съгласно която не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Решението на съда не е съобразено с обстоятелството, че определението от 20.08.2009 г. по ч. гр. д. № 3931/2009 г. на РС Плевен за спиране на принудителното изпълнение по изпълнителното дело е постановено преди издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка, както и с последствията от спирането на изпълнението. Оспорената пред съда заповед е издадена по предложение на частен съдебен изпълнител, съгласно което лицето е длъжник в големи размери към "Панацея" ООД гр. Севлиево по изпълнително дело, във връзка с издаден изпълнителен лист от 17.07.2009 г. на РС Плевен по гр. д. № 3931/2009 г. за задължения в размер над 5000 лв. В предложението е записано, че длъжникът не е представил надлежно обезпечение за събирането на сумата. Няма данни в предложението на частния съдебен изпълнител дали личното имущество на длъжника покрива задължението, не са направени констатации в тази насока от административния орган при издаване на заповедта, че личното имущество на длъжника не покрива задължението. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличие на лично имущество което покрива задължението, при констатация от страна на административния орган, че такова имущество липсва, а в случая административния акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. От друга страна, преди издаването на оспорената пред административния съд заповед № З 1570/24.08.2009 г., е спряно принудителното изпълнение по изпълнителното дело с определение от 20.08.2009 г. по ч. гр. д. № 3931/2009 г. на Районен съд Плевен и това доказателство е било представено пред административния съд. Установено е, че в производство по чл. 417 ГПК на 17.07.2009 г. е издадена заповед за изпълнение по заявление на "Панацей" ООД гр. Севлиево срещу "Ойл трейд" ООД гр. Д. Митрополия и Николай Илиев Бейков въз основа на запис на заповед от 25.06.2008 г. и по постъпилите в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение от частния съдебен изпълнител възражения от длъжниците, е постановено от гражданския съд спиране на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело, тъй като възражението срещу заповедта за изпълнение в случаите по чл. 417, т. 9 ГПК спира изпълнението. Няма данни кредиторът да е предявил иск относно вземането си в едномесечен срок, а съгласно чл. 415 ГПК когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. Не са изложени мотиви от съда относно наличието на парично задължение по съдебен ред, след като принудителното изпълнение е било спряно, като част от предвидената в закона процедура по установяване на вземането по съдебен ред. Не са събрани доказателства относно наличието на лично имущество на длъжника покриващо задължението, което е отрицателна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение