Решение № 5462 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2016 г.

Решение № 5462 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община А. против решение № 2373 от 10.11.2015 г., по адм. дело № 635/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена заповед № 120/05.02.2015 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Т. Й. К. е прекратено на основание чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалноправни норми е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Установено е, че ответницата по касационната жалба е назначена в община А. на длъжност "секретар на община" през 2010 г. Към датата на назначаване на тази длъжност същата притежава висше образование с образователна квалификационна степен "магистър" по специалност финанси. За заемане на посочената длъжност се изисква висше образование с образователна степен "магистър" по специалности право и икономика (длъжностна характеристика). През 2012 г. служебното правоотношение на К. е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта за налагане на наказание обаче е отменена с решение на Административен съд - В. по адм. дело № 3955/2013 г., влязло в сила с решение на Върховния административен съд № 677/21.01.2015 г. по адм. дело № 5114/2014 г. На това основание служителката е възстановена на длъжността "секретар на община" (в този смисъл са и твърденията в касационната жалба). На 04.02.2015 г. на служителката е връчена нова длъжностна характеристика, според която за длъжността се изисква висше образование със степен "магистър" по специалност право или степен "бакалавър" по специалност "публична администрация". Като приема, че служителката не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, въведени с новата длъжностна характеристика, кметът на общината издава заповед № 120/05.02.2015 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното правоотношение на К. на основание чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена, без да са налице основанията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Независимо от непрецизната формулировка на заповедта, именно последният текст следва да се приеме за основание за прекратяване на правоотношението, тъй като нормата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, посочена в административния акт, регламентира формалните изисквания, на които следва да отговаря заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, но не и правните основания за прекратяване (последните са изброени в чл. 105-107а ЗДСл). Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 ЗДСл). В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл). В разглежданата хипотеза при правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на цитираните разпоредби не са осъществени, тъй като към момента на възникване на служебното правоотношение през 2010 г. ответницата по касационната жалба отговаря на изискванията за заемане на длъжността "секретар на община". С отмяната на предходната заповед за прекратяване на правоотношението и възстановяване на служителката на заеманата длъжност, се счита, че служебното правоотношение не е прекъсвано. Следователно с възстановяване на служителката на длъжността не възниква ново правоотношение, а съществувалото преди уволнението се запазва. Поради това в съответствие с нормативната уредба административният съд приема, че при назначаването на служителката всички условия на чл. 7, ал. 1 ЗДСл са спазени, включително и тези, предвидени в т. 6, свързани с изискванията за заемане на конкретната длъжност и предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл не са изпълнени. Доводите на касатора, че към момента на назначаване служителката не отговаря на изискванията за професионален опит, предвидени за длъжността по Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.) не следва да бъдат обсъждани, тъй като не се обхващат от фактическите обстоятелства за прекратяване на служебното правоотношение, изложени в административния акт. Изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл са кумулативни (нарушението следва да бъде допуснато при назначаването на служителя и да съществува към момента на прекратяване на правоотношението), поради което отсъствието на всяко от посочените в текста условия е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. Ето защо като достига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед и на това основание отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Доводът на касационния жалбоподател, че К. не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността, поради което са налице основания за прекратяване на правоотношението, е неоснователен. Както вече се посочи, с възстановяване на служителката на длъжност след отмяна на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, не възниква ново правоотношение за друга длъжност, а съществуващото се счита за непрекъснато. Последващите промени, включително тези, свързани с утвърждаването на различни изисквания за заемане на тази позиция в общинската администрация са ирелевантни, тъй като не променят факта, че при назначаването си служителката отговаря и на специфичните изисквания за заемана на длъжността, което изключва прилагане на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния състав за наличие на основания за отмяна на заповедта, с която служебното правоотношение на К. е прекратено, са в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото длъжностна характеристика от 2010 г., доказателствата за притежаваното от служителката образование и данните в представеното копие на служебна книжка формират извода, че към момента на назначаване К. отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Тази констатация обосновава заключението на съдебния състав, че не са налице предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като съдебният състав проявява процесуална активност при събиране на релевантните за спора доказателства (част от доказателствата са представени след указания на съда) и осигурява на страните възможност да представят допълнителни такива, съобразно изразените становища. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възражения на страните и преценка и анализ на представения доказателствен материал, а изводите на съда са мотивирани с конкретни съображения. Поради това и при липсата на конкретни процесуални нарушения, посочени от касатора, настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и направеното в този смисъл възражение е неоснователно. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от доказателствата и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство, съдържащи се в представеното пълномощно, община А. следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 850.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,