Решение № 4 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5382/2007 г.

Решение № 4 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5382/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г. в сила от 1.03.2008 г. К. Д. П. от гр. Х. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 15.06.2007 г. по гр.д. № 486/2007 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск за заплащане на сумата 5295 лв. бъде отхвърлен като неоснователен като му бъдат присъдени и направените в производството пред въззивния и касационния съд разноски. Ответникът по касационна жалба Г. Г. Г. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявен е иск за заплащане на сумата 5295 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползуване на лек автомобил марка "Опел", модел "Омега" за периода от месец януари, 1999 г. до 20.12.1999 г. С обжалваното решение, постановено на 15.06.2007 г. по гр.д. № 486/2007 г. Пловдивският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. Г. Г. срещу К. Д. П. иск за заплащане на сумата 5295 лв. като обезщетение за лишаване от ползуване на лек автомобил и вместо това е осъдил К. Д. П. да заплати тази сума. Прието е, че за периода от м.януари, 1999 г. до 20.12.1999 г. лекият автомобил, собственост на Г. Г. Г., е бил ползуван от К. Д. П., с оглед на което последният дължи обезщетение за ползуването в размер на пазарния наем, който собственикът би получил при отдаването на лекия автомобил под наем на физически лица. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но частично неправилно. Неоснователни са наведените от касатора доводи за недопустимост на решението по причина, че в производството не е участвувала съпругата на Г. Г. Г. Действително по делото не съществува спор, че лекият автомобил е придобит от Г. Г. Г. и П. И. Г. по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена общност, но предявяването на иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване представлява действие на обикновено управление, по отношение на което не съществува изискване да бъде извършено съвместно от двамата съпрузи. По така предявения иск двамата съпрузи нямат качеството задължителни другари. Непосочването на точна начална дата на периода, за който се присъжда обезщетението също не представлява такъв порок, който да обуславя недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт. Волята на съда, че периода, за който е присъдено обезщетението, обхваща целия месец януари е изразена по категоричен начин в решението. Освен това отразяването на точната начална дата на периода, за който се присъжда обезщетение, не представлява задължителен елемент от диспозитива на съдебното решение, чиято липса да може да опорочи същото в твърдения от касатора смисъл. Като цяло обаче при определяне на периода, за който в полза на собственика на лекия автомобил следва да бъде присъдено обезщетение за лишаване от ползуване, въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 127 ГПК (отм.), както и при неправилно приложение на материалния закон (чл. 59 ЗЗД). Между страните не е съществувал спор, че през определен период от време през 1999 г. лекият автомобил, собственост на Г. Г. Г., е бил ползуван от К. Д. П.. Спори се досежно точния период на ползуване, както и досежно обстоятелството за какъв период от време Г. Г. Г. може да претендира обезщетение за лишаване от ползуването като собственик на вещта и в какъв размер. Макар да е приел, че правото на собственост е придобито от Г. Г. Г. на 26.01.1999 г. и за това обстоятелство по делото да не е съществува спор, въззивният съд е присъдил на същия обезщетение за лишаване от ползуването от началото на месец януари, 1999 г., т.е. за период, предхождащ придобиването на собствеността. Този извод е неправилен като противоречащ на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, даваща право на собственика да претендира обезщетение за ползуването на определена вещ, от което е бил лишен само за периода, в който е притежавал собствеността, тъй като такова обезщетение се присъжда по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползуващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем. Неправилно също така въззивният съд е определил и крайния момент на периода, през който се дължи обезщетението. В тежест на собственика на вещта е да установи по категоричен начин периода от време, през който е бил лишен от възможността да я ползува по причина поведението на ответника. В случая от страна на предявилото иска лице такива категорични доказателства за крайния момент на срока по делото не са представени. Налице е единствено признание от страна на ответника по иска К. Д. П., че е ползувал автомобила до 14.12.1999 г., когато същият е бил откраднат. При липса на доказателства К. Д. П. да е ползувал автомобила и след тази дата и по този начин да е лишил собственика от възможността да ползува тази вещ, следва да се приеме, че периодът, за който на собственика следва да бъде присъдено обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД неправилно е определен от въззивния съд. Обезщетение се дължи с оглед данните по делото за период от 26.01.1999 г. до 14.12.1999 г. като стойността му следва да бъде определена въз основа на заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. Неоснователни са наведените от касатора доводи, че заключението на вещото лице, изготвило тази експертиза, не следва да бъде възприемано от съда, тъй като не е изготвено въз основа на данни за пазарния наем за конкретния автомобил. Вещото лице е дало заключението си с оглед класа на автомобила и годините на експлоатация при липса на данни за техническа неизправност през исковия период, т.е. съобразило е състоянието на конкретната вещ и с оглед на това е дало заключение какъв наем би могъл да получи собственикът. Неоснователни са и доводите на касатора, че подобно обезщетение не би могло да бъде присъдено при липса на данни собственикът на вещта да е развивал търговска дейност, при която да е отдавал под наем леки автомобили или да е имал вече сключен договор за отдаване под наем на процесния автомобил. При предявена претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване на собственика на вещта се присъжда такава сума, каквато той би получил от ползуващото без основание тази вещ лице, ако помежду им беше сключен договор за отдаването й под наем, респ. собственикът би могъл да получи ако беше отдал вещта под наем на трето лице. Тази сума собственикът безусловно би получил, а ползуващото вещта лице безусловно дължи при ползуването и в този смисъл е налице обогатяване на ползуващото вещта лице за сметка на обедняването на нейния собственик. Обедняване на собственика е налице независимо от обстоятелството дали същият е развивал или не търговска дейност, при която да е отдавал под наем леки автомобили и дали вече е имал сключен договор за отдаване под наем на процесния автомобил, тъй като доходи от наем на вещта той би могъл да получи и без да развива подобна търговска дейност, както и като сключи договор за отдаването й под наем в който и да е момент от исковия период. Поради това с оглед данните за средния пазарен наем за този период в заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен за сумата 4745 лв. В частта, с която предявеният от Г. Г. Г. иск е уважен за сумата 450 лв. над посочения по-горе размер постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество като за тази сума искът бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила, тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон не са обусловили неговата неправилност и в тази част. При постановяване на решението в частта, с която К. Д. П. е осъден да заплати сумата 4745 лв. въззивният съд е съобразил и обсъдил всички представени по делото доказателства и е формирал извода си за основателността на предявения иск при правилно разпределяне на доказателствената тежест и при правилно приложение на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена и сумата 119 лв., представляваща направените в производството пред настоящата инстанция и в производството пред въззивния съд разноски съразмерно с отхвърлената част на предявения срещу него иск. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение