Решение № 489 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 891/2011 г.

Решение № 489 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 891/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. В. И. У. и И. В. У. са подали касационна жалба срещу решение от 28.03.2011 г. на Софийски градски съд, IV "а" отделение по гр. д. № 2810 от 2009 г., с което е отменено решение от 29.12.2008 г. по гр. д. № 25318 по описа за 2006 г. на Софийски районен съд, 28 състав и е признато за установено, че В. Г. П. е собственик по наследство на * идеална част от процесния имот. С това решение е отхвърлен иска на В. Г. П. и И. К. П. за собственост на оригинерно основание- давностно владение на другата * ид. ч. от етажа на къщата, за което ищците подържат, че е придобит в имуществена общност. В. Г. П. и И. К. П. също са подали касационна жалба срещу решението, в тази част с която е отменено решението на СРС, 28 състав и е отхвърлен иска за собственост върху тази * идеална част, която те твърдят, че са придобили на оригинерно основание. С определение № 737 от 5.09.2012 г. по гр. д. № 891 от 2011 на ВКС, 1 г. о. е допуснато касационно обжалване на решение от 28.03.2011 г. на Софийски градски съд, IV "а" отделение по гр. д. № 2810 от 2009 г. и по двете касационни жалби като по жалбата на В. И. У. и И. В. У. е допуснато касационно разглеждане при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпросите: ползването на останалото от наследодателя обзавеждане и изнасянето му вън от наследственото жилище, представлява ли действие на обикновено управление или е разпоредително действие, обективиращо приемането на наследството; на второ място поставят въпроса необходимо ли е наследникът, който мълчаливо е приел наследството, да заяви нищожността на последващия отказ като предяви иск за делба или друг иск, основан на наследяването; представлява ли изнасянето на част от вещите на наследодателя конклудентно действие по приемането на наследството; следва ли приемането на наследството да бъде ясно и точно установено. Касационна проверка на въззивното решение е допусната в предметното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и по втората касационна жалба, депозирана от В. Г. П. и И. К. П. по въпроса за характера на корпуса и анимуса от сънаследник, който желае да придобие по давност частите на другите сънаследници от съсобствения имот. В двете касационни жалби се навеждат оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението, покриващи касационните основания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и материална неправилност. Ответника А. В. У. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбите са допустими защото са подадени от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния закон и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на защита на касаторите. В касационната жалба на В. И. У. и И. В. У. се поставя процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на установителния иск от страна на В. Г. П. и И. К. П., за редовността на исковата молба и за предметния обхват на въззивната жалба. Безсъмнено между страните съществува спор за собствеността върху вторият етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, антре, клозет, баня и тераса, заедно с прилежащите * ид. ч. от сградата и правото на собственост върху дворното място, съставляващо У......, кв..... по плана на [населено място], местността "Л. III ч.", целият с площ 366.20 кв. м. Спорният имот се намира в държане на ищците. Това обуславя и правния интерес от провеждането на положителният установителен иск, за който съществува правен интерес винаги, когато е оспорено материалното право и друго лице твърди, че е негов носител. Въпросът за собствеността върху имота е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост и наличието на активна материалноправна легитимация у ищеца е материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а не процесуалноправна за неговата допустимост. На второ място не се констатира процесуално нарушение при субстанцирането на спорното материално право. Още в исковата молба ищците са заявили правото на собственост на различни основания върху всяка половина от идеални части от имота, а именно: * ид. ч. по наследствено правоотношение от покойния Г. М. П. - баща на В. Г. П. и сестра му Л. Г. П., която е починала в хода на съдебното производство и заместена от своите наследници - съпруг и низходящи. За другата * ид. ч. В. Г. П. и неговата съпруга И. К. П. са заявили право на собственост на оригинерно основание - давностно владение, което е изтекло през време на техния брак и при което са променили анимуса си да владеят имота като съсобствен, като са демонстрирали намерение за своене и придобиването на правото на собственост само за себе си. Искът е предявен при действието на ГПК, ред. 1952 г. (отм.) на 21.11.2006 г. В подаденото възражение от страна на Л. Г. П. е заявена нейната позиция на изключителен собственик на имота, който е придобит от нея по наследство от Г. М. П. и поради направения от брат й В. П. отказ от наследствена част на общия наследодател - техен баща. Брат й В. Г. П. е направил отказ от наследство, вписан под №... от..... г. под №... от..... г. на Ленински РС. В хода на производството пред първата инстанция е заявено становището на В. Г. П. за нищожност на направеният отказ на две основания - заобикаляне на закона и използването на отказа от наследство за уреждане на наследствените правоотношения между брата и сестрата, възникнали след смъртта на техния баща Г. П. и от починалата след него тяхна баба. Второто основание за нищожност на отказа е приемане на наследството с конклудентни действия преди вписания отказ от наследство. Настоящият състав намира, че направените откази, в конкретност този, който е представен по настоящето дело, с който В. Г. П. се отказва от наследството на баща си Г. П. е нищожен, тъй като е ползван за заобикаляне на закона, т.е. за уреждане на имуществените отношения между брата и сестрата, възникнали по силата на наследяването на техните покойни баща и баба. С тези откази се цели разместване на идеалните части от наследствените имущества по начин при който всеки от наследниците да стане собственик на реална част, като се спести време и без да се заплащат таксите по прехвърлянето на недвижимите имоти. На второ място са извършени действия на разпореждане с движими вещи на наследодателя от В. Г. П., което ясно сочи на приемането му, поради което последващо направеният отказ е недействителен. В случая не е станало просто изнасяне на наследствени вещи, а разпореждането с тези вещи като със собствени, което е именно конклудентното действие по приемане на наследството. Следователно отказът от наследство не е произвел действие и имота е запазил съсобствения си характер при равни дялове за брата и сестрата. Този отказ от наследство обаче говори за липсата на анимус у ищеца В. П. за придобиването на * идеална част от втрият етаж та къщата в кв. Л. по давност. По делото не са установени действия от страна на ищците, с които те да са довели до знанието на ответницата, че са променили държането във владение с намерението да придобият имота в своя собственост. Пребиваването в имота не е достатъчно, за да се приеме, че се осъществява владение, като способ за придобиването на имота, тъй като не е доказан анимуса, а именно: Настоящият състав намира, че при постановяване на решението въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика по поставените процесуални въпроси, като е обсъдил доказателственият материал и го е съпоставил с твърденията и възраженията на страните. На второ място произнесъл се е по спора така както е заявен с исковата молба. По поставеният от ищците въпрос е отговорено с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС в смисъл, че съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците намерението да владее техните идеални части за себе си. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила. С оглед резултата на решението по делото пред касационната инстанция страните не си дължат заплащане на разноски. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.