Решение № 4 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 63/2014 г.

Решение № 4 от 25.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 63/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, изходяща от адв. Й. Г., като процесуален представител на С. С., И. Г. Н., М. Й. Й. и Д. Г. К., упълномощили го да обжалва решение № 1793/23.09.2013 г. по т. д. № 3462/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение от 26.08.2013 г., постановено по ф. д. № 535/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI - 8 състав, в качеството им на заявители на регистрация на Религиозна общност "Е. Х. Ц.", чрез религиозна институция - Д. м. "Св. В. Г. П." - Б. С потвърденото първоинстанционно решение е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията на "Религиозна общност като религиозна институция - вероизповедание Д. м. "Св. В.. Г. П." - Б.", със седалище и адрес на управление, [населено място], район К. село, ж. к. "Б. "[жилищен адрес]. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като го намират в противоречие с Конституцията и Закона за вероизповеданията, уреждащи свободата на правото на вероизповедание и предпоставките за регистрация на религиозна общност, която неправилност е резултат от неправилния фактически извод за липса на съществени различия между изповядваното от последователите на заявената за регистрация религиозна общност вероизповедание и източното православие . Обстоятелствено се излагат тези различия. Изрично в касационната жалба се акцентира на неправилност на изводите, предвид подвеждащо становище на Дирекция на вероизповеданията, в което се приема претендирана регистрация на самия Д. м., противно на видното и от заявлението и от устава и приложените документи, искане за регистрация на вероизповеданието "Е. х. ц.", която да се представлява от религиозна институция Д. м. "Св. В.. Г. П." - Б. С определение № 710/20.08.2014 г. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивния акт, с оглед произнасяне по регистрация на вероизповедание, индивидуализирано с наименование, противно на твърдяното от касаторите, съгласно изявленията им в касационната жалба. За да се произнесе, в съответствие със задължението си по чл. 293, ал. 4 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд съобрази следното: В заявлението за вписване на религиозна общност се съдържа противоречие, непозволяващо да се изведе еднозначно религиозна общност на кое вероизповедание, чиито именно наименование и седалище би следвало да са и индивидуализиращи белези на регистрацията, заявителите са претендирали. В касационната си жалба същите поддържат регистрация на религиозна общност с вероизповедание "Е. Х. Ц. ", а в пледоарията по същество процесуалният представител на касаторите заявява, че смисловото съдържание на "манастир", използвано в заявлението, е не обичайното - на материализирано в конкретна сграда и помещения място за проповядване и упражняване на правото на конкретното вероизповедание, а като "управленско тяло на новото вероизповедание". Изявленията на касаторите изключват претендиране регистрацията на вероизповедание с наименование "Д. м. - Св. В. Г. П. - Б. ", по каквото именно са се произнесли съдилищата, а наименованието е съществена характеристика на вероизповеданието и задължителен обект на вписване. Поддържаната от касаторите теза се подкрепя и от заявлението, в което действително се претендира регистрация на манастир, с наименование "Св. В.. Г. П. "-Б., но като представител и седалище на нерегистрирано вероизповедание "Е. Х. Ц. ", при посочено седалище на религиозната общност в С.. Манастирът се сочи орган на вероизповеданието, като уставът не урежда самостоятелно управление на вероизповеданието, респ. на религиозната общност, състояща се от физическите лица, изповядващи съответните верски убеждения и принципи, с които именно се характеризира вероизповеданието, съгласно чл. 9 ЗВ. Предвидено е управление на манастира, чрез който заявителите претендират да се осъществява и управлението на вероизповеданието. Учредителният протокол от 01.06.2013 г. сочи намерение на заявителите манастир, в обичайния смисъл влаган в понятието, да бъде изграден с бъдещо местонахождение на територията на [община], област В., в който смисъл е видно намерението им за фактическото обособяване на манастира именно с присъщата му функция на място за служене на вероизповеданието, с местонахождение различно от посоченото седалище в раздел - IV от заявлението, т. е. с характеристика на местно поделение, по смисъла на чл. 19 ЗВ. С оглед чл. 20 ЗВ, обаче, местните поделения подлежат на регистрация като юридически лица при определени предпоставки, но в окръжния съд по седалището им, което видно от документите не би било в С., отделно от фактическото невъзникване на поделението към момента. Съгласно чл. 9 ЗВ, вероизповеданието се характеризира с наименованието си и верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност. По реда на ЗВ се регистрира и възниква юридическото лице на вероизповеданието, респ. религиозната му общност / чл. 15/ . Регистрираната по реда на ЗВ религиозна общност, със свои - на общността - ръководни органи и устав, представлява религиозна институция по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗВ. Следователно, ако се сподели тезата, че заявителите претендират регистрация на Манастира, като орган на управление на вероизповеданието, заявлението не кореспондира с подлежащия на регистрация обект, по смисъла на чл. 15 вр. с чл. 9 от ЗВ. Ако се изхожда от предвиденото функциониране на манастир с посоченото наименование, като бъдещо местно поделение, то същото не е фактически възникнало, нито подлежащо на регистрация пред СГС, съгласно чл. 20 вр. с чл. 19 ЗВ, още повече че такава регистрация не може да предхожда регистрацията на самото вероизповедание към което принадлежи. Ако, обаче, се изхожда от конкретизираната в настоящата инстанция и частично изводима от съдържанието на учредителния протокол и устава на вероизповеданието воля за регистрация на религиозна общност на вероизповеданието "Е. Х. Ц.", следва да се съобрази следното: Не само заявлението, но и представените документи / учредителен протокол и устав / съдържат противоречие и неяснота относно действително материализираната воля на учредителите, за подлежащата на регистрация религиозна общност, с характеризиращи я наименование, ръководни органи и седалище. Докато формалното противоречие в молбата за регистрация би било отстранимо по пътя на уточнението и следва да се възприеме в съответствие със заявеното в касационната жалба - желание за регистриране религиозната общност на вероизповедание с наименование "Е. Х. Ц.", противоречието, респ. формалното несъответствие на съдържанието на приложените документи, материализиращи волята на учредителите относно подлежащото на регистрация вероизповедание, спрямо така направеното уточнение, не подлежи на отстраняване в рамките на регистърното производство и по начин друг, освен изначално формиране на съответна на изискванията на ЗВ воля на учредителите. С оглед преждеизложеното и наличието на непоправима в хода на регистърното производство нередовност, постановеното по същество въззивно решение следва да се обезсили, а производството по заявлението да бъде прекратено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение