Решение № 6115 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2016 г.

Решение № 6115 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. А. Г. И. моли да бъде отменено решение № 741/15.04.2016 г. по адм. д. № 134/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161402451/01.09.2014 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде отменен като й бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П., редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 1120 лв и направените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161402451/01.09.2014 г. на ТД на НАП-П., с който за периода м. 1 - 6.2011 г., м. 10.2012 г. и м. 6 - 10.2013 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 14 906,51 лв с лихви по фактура на "Ил еврокомпания" ЕООД, "Креатив феарс" ООД, "Интеренешънъл ууд" ЕООД, "Микс Д" ЕООД и "Даппер" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на стоки не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС за ревизирания период, тъй като фактурираните доставки не са осъществени. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Законосъобразен е изводът на съда, че за доставката на значително количество родово определени вещи, описани във фактурите, следваше да са представени доказателства за приемо-предаване на същите на ревизираното лице. Съдът се е позовал на относимата практика на СЕО и СЕС при обосноваването на този правилен извод. Въпреки дадените от съда указания по чл. 171, ал. 4 от АПК доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките в патримониума на ревизираното лице не са представени. Жалбоподателката е дала обяснения в ревизионното производство, че горивата от тримата доставчици са доставени в гр. С. Съпругът на ревизираното лице св. И. е дал показания, че в обекта за отглеждане на животни нямат съдове за съхранение на горивото. Представени са по няколко екземпляра от товарителници и стокови разписки от тримата доставчици като в товарителниците няма подпис на получател, а стоковите разписки в едни екземпляри са подписани за получател, в други - не. Товарителниците и стоковите разписки на "Креатив феарс" ООД с място на разтоварване в гр. С. и други копия от същите - с място на доставяне в гр. П., където ревизираното лице няма обект, стоковите разписки и товарителниците на "Интеренешънъл ууд" ЕООД без посочено място на доставяне и тези на "Ил еврокомпания" ЕООД, с място на доставяне в гр. П. правилно са преценени от административния съд като негодни да установят приемо-предаване на фактурираните тонове гориво при липса на съдове за съхранение на горива в обекта на жалбоподателката. В последното съдебно заседание е представен констативен приемо-предавателен протокол за безвъзмездно отговорно пазене, подписан от ревизираното лице и "Ил еврокомпания" ЕООД, според който на 30.06.2011 г. И. плаща и предава на дружеството 5000л дизелово гориво в склада на дружеството с право на И. да получава стоката. Св. И. е дал показания, че са взимали от горивото с туби, а част от него е карано от доставчика на место. Показанията на свидетеля и цитирания констативен протокол противоречат на представената товарителница за доставка на горивото в гр. П. и на обясненията на ревизираното лице, приложени в преписката, че горивото е доставено в гр. С. и обосновано съдът е приел, че липсват категорични доказателства за осъществяване на доставката. По доставката на пшеница от "Микс Д" ЕООД жалбоподателката е дала обяснения, че пшеницата е докарана във фуражния завод в гр. С., който нямал пари да плати, поради което съставили фактура на нейно име, която съпругът й платил. Тези обяснения не потвърждават предаване на пшеницата на ревизираното лице, след като въпреки указанията на съда по чл. 171, ал. 4 от АПК, не са представени доказателства за търговски отношения на И. с фуражния завод с предмет тази пшеница. Относно доставката на 115т. картофи, 10т. ябълки и 4т. моркови от "Даппер" ЕООД обосновано съдът е приел, че обясненията на жалбоподателката за съставяне на фактура при последната доставка на зеленчуци съдържат признание, че в нея не е отразено конкретно данъчно събитие, след като липсват данни за доставка на конкретно количество зеленчуци пет дни преди издаване на фактурата. В приложения договор за доставка на зеленчуци е посочено, че доставката е с транспорт на купувача, който не разполага с транспортно средство за превоз на посочените значителни количества зеленчуци, нито са представени доказателства за ползване на нает транспорт. Разпитаният св. И. - бивш собственик на доставчика е дал показания, които правилно са преценени от съда като неконкретни и негодни да установят количество, вид и дата да покупки на зеленчуци по спорната фактура. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за двете инстанции в размер 1120 лв е неоснователно. Административният съд правилно е определил размера на юрисконсултското възнаграждение по делото. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция в размер 1102,06 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,