Решение № 4251 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2009 г.

Решение № 4251 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна и частна жалби от Изпълнителна агенция по горите против решение № 377 от 7.07.2007 г. по адм. дело № 932/2008 г. на Благоевградския административен съд. С него е оставена без разглеждане жалбата против протоколно решение № 7 от 22.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД 10-114 от 25.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - Благоевград по отношение на имоти номера 60003, 60004 и 60005 в землище Самуилово и производството по делото е прекратено, а в останалата част жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Релевират се доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че меродавна за спора е влязлата в сила карта на възстановената собственост. Грешките или непълнотите при съставянето й не могат да се отстранят по реда на обжалване решението на комисията по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Частната жалба намира за основателна, доколкото в справката към жалбата е налице оспорване и по отношение на трите имота в землището на с. Самуилово. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Държавна агенция по горите против протоколно решение № 7 от 22.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД 10-114 от 25.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - Благоевград. С него са определени на първо място имотите по чл. 19, ал. 1 закона за община Петрич и на второ място имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им, като земи по цитираната разпоредба. Възраженията са били, че комисията е определила, като общинска собственост земеделски имоти, които съставляват гори. Към жалбата е приложена и справка, в която са конкретизирани двадесет и три имота. От данните по приложената административна преписка е установено, че комисията е назначена със заповед № РД-10-079 от 13.06.2008 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" в петчленен състав. С протоколно решение № 7 от 22.07.2008 г. тя е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за община Петрич и прилежащите към нея села съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1. Едновременно с това е определила и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им, като земи по чл. 19, ал. 1 от закона съгласно Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение. Решението на комисията е одобрено със заповед № РД-10-114 от 25.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград при условията на заместване със заповед № РД 15-0-929 от 18.07.2008 г. на заместник-министъра на земеделието и храните. Картите на възстановената собственост за отделните землища са приети в интервала 1996-1999 г.. Картите на възстановената собственост по ЗВСГЗГФ са приети през 2000 г.. Безспорно е между страните и е служебно известно на съда обстоятелството, че за населените места няма одобрена кадастрална карта. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-лесотехническа експертиза със задачи, поставени от жалбоподателя. Те включват изследване в три насоки: дали оспорените земи по чл. 19, ал. 1 представляват изключени от горския фонд с цел изкореняване, но неизкоренени гори; представляват ли те неустройвани и непосочвани в ЛУП високостеблени и издънкови гори, които са били такива към национализацията на горите и на трето място - съставляват ли те имоти, отразени в КВС, като земеделски земи в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗСПЗЗ, които в стопанските карти и ЛУП са били устроени, като гори и земи от горския фонд. Заключението е изготвено след запознаване с материалите по делото, частичен оглед на място и проследяване по картния материал и лесоустройствените проекти на ДГС "Петрич" и "Първомай" - на територията на които попадат оспорените имоти. Вещото лице е установило, че имотите, описани в две справки - неразделна част от заключението са гори от държавния горски фонд съгласно лесоустройствените проекти на стопанството от 1990 г. и 2000 г. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание при приемане на заключението е станало ясно, че при налагане на картата на възстановената собственост и горските карти от действащия ЛУП е налице застъпване между горския и земеделския фонд. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореното решение и заповедта за утвърждаването му са издадени от компетентни органи при наличието на необходимия кворум и мнозинство, независимо че е подписано от един от членовете на комисията с особено мнение. Наред с това изготвените списъци съответстват на картата на възстановената собственост. Във връзка с това, съдът е посочил, че в образуваното пред него производство не подлежат на изследване и съответно отстраняване твърдяните грешки при отразяване на гори от държавния горски фонд, като земеделски земи по КВС. Това би могло да се извърши чрез изменение на картата на възстановената собственост по начина и реда, посочен в Наредба № 49 от 2004 г. Поради това и не е обсъждано в пълнота заключението на експертизата. Като краен резултат, съдът е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Отделно от това е констатирал, че трите имота с номера 60003, 60004 и 60005 в землището на с. Самуилово не са включени в списъка, утвърден с решението на комисията. Това му е дало основание да приеме, че по отношение на тях за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване и в тази част е оставил жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея производство е прекратил. Така постановеното решение е правилно. По частната жалба: Страната твърди, че е налице правен интерес от обжалване, тъй като трите имота са посочени в справката към депозираната пред административния съд жалба. За да приеме липса на правен интерес от обжалване по отношение на тези именно имоти, съдът се е позовал на утвърдения с решението на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ списък на имотите в землището на с. Самуилово - л. 135 - л. 140 по делото. От проверката му е видно, че в него не фигурират трите имота. Поради това частната жалба се явява неоснователна, а решението в прекратителната му част е правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба: В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят основните възражения в жалбата пред административния съд, че оспорените имоти са гори по лесоустройствения проект и неправилно са включени, като земеделски земи в списъка по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Те са неоснователни. Дейността на комисията, чието протоколно решение е оспорено, е пряко свързана с определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Нормата има предвид онези земи, които са останали след възстановяване на правата на собствениците и то след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници, създадени по реда на ЗСПЗЗ се обединяват в картата на възстановената собственост - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана в настоящото изложение "наредбата". Нещо повече - видно от анализа на цитираната разпоредба КВС наред с този картен материал, обединява и данните от картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ вменява в задължение на ОСЗ, като орган, който отговаря за поддържането на КВС да предостави на комисията по чл. 19, ал. 2 от закона два вида информация, находяща се именно в цитираната карта: извлечение от регистъра на имотите към нея и едновременно с това достъп за заседанията на комисията до КВС. По този начин законодателят точно е фиксирал документите, въз основа на които се определят земите, останали след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това е основната функция, за която е назначен помощният орган. Другата е посочена в чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ - да опише в протоколното решение имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от закона, като едновременно изложи мотивите си за това. От така редактираните права и задължения на комисията е видно, че в дейността си по определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от закона, тя няма правомощие да се произнася по оспорвания за характера и вида на земи, които в КВС и регистъра към нея са отразени, като земеделски имоти, попадащи в обхвата на плана за земеразделяне и двете карти на съществуваващи и възстановими стари реални граници. Правомощията, съответно компетентността на помощния орган, които са в основата на заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" при одобряване на съставения протокол очертават и периметъра на съдебен контрол при обжалване на административния акт по съдебен ред. В съдебното производство не може да се установява дали един имот, който в одобрената КВС е отразен, като земеделски имот, останал след влизане в сила на земеразделителния план и картите на собствеността в реални граници представлява по същността си земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или гора по смисъла на ЗГ. Лесоустройствените проекти не са елемент от производството по чл. 45в и за комисията не съществува задължение да ги изисква в административната процедура. Видно от разпоредбата на чл. 2, т. 4 от Наредба № 49 самите лесоустройствени проекти се изработват въз основа на картата на възстановената собственост, ведно с базата данни и регистрите по чл. 27 и 29 от Закона за горите. Начинът за отстраняване на несъответствия, които дори законодателят предвижда, като възможни не е свързан и не е функция на съставянето на списъка на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗГ картите на горите и изработените ЛУП са специализирани карти за горския фонд. Следващата алинея на правната норма задължава органите да съвместят тази специализирана кадастрална карта с картата на възстановената собственост или с кадастралната карта на землищата на населените места /там където тя е изработена и приета/. За установяване на несъответствията се използва и цифровата ортофотокарта, свързана със системата за идентификация на земеделските парцели. Нещо повече - ал. 10 дори посочва страната, която трябва да понесе разноските във връзка с отстраняването на констатирани несъответствия. В конкретния случай това не е направено за землищата на населените места от община Петрич - факт, който се потвърждава от обясненията на вещото лице в съдебното заседание по изслушване на експертизата. В своята работа, комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ е взела предвид данните по приетата карта на възстановената собственост. Обстоятелството, че не е изисквала и съобразявала данните по лесоустройствените проекти не може да се приеме за законово нарушение, тъй като липсва подобно задължение. Неоснователен е и доводът в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при назначаването на комисията, доколкото в нея не фигурира представител на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Наистина в цитираната разпоредба е предвидено участието и на такъв специалист, но в заповедта на директора на областната дирекция не е определен. Това обаче не може да се приеме за съществено нарушение на закона, тъй като комисията е петчленна и решението й е взето с болшинство от трима члена - единият не е участвал в работата й, а другият е подписал протокола с особено мнение. Налице е формирана воля, още повече, че в землищата на община Петрич не са приети кадастрални карти. На последно място е неоснователно и възражението за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не били обсъдени всички събрани по делото доказателства. В случая страната има предвид заключението на съдебната експертиза. Както обаче се посочи, поставените й задачи не са относими към производството във връзка със съставяне на списъка на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съдебния контрол върху него и съответно не подлежат на обсъждане в съдебното производство. По тези съображения решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение