Решение № 430 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2007 г.

Решение № 430 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6017/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 14.06.2007 г. по гр.д. № 2546/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 17.04.2006 г. по гр.д. № 4862/2003, с което е уважен частично предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди. Недоволни от решението са касаторът-ищец Г. Н. Д. и П. на Р. България. Касаторът-ищец обжалва в срок решението в отхвърлителната част с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че 6.000 лева е размерът на справедливото обезщетение за психическия срив и телесните страдания от задържането му под стража и повдигането на неоснователно обвинение и бездушното отношение по време на воденото срещу него досъдебно производство, както и като пострадал от престъпление по служба и във връзка с подадените жалби до всички звена на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи. Касаторът-ищец счита също, че неправилно съдът е приел, че няма причинна връзка между разходите, които е направил за личната си охрана и противоправното отнемане на законно притежаваното от него оръжие. Прокуратурата протестира решението в частта, в която срещу нея е уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че задържането на ответника не е резултат от действията на органи на прокуратурата. Ищецът е задържан за 24 часа на основание чл. 70 ЗМВР, а не по нареждане на прокуратурата и по реда на НПК. Що се отнася до обвинението, то е повдигнато с постановление на дознател и извършените от наблюдаващата прокуратура действия не са незаконосъобразни, тъй като прокурорът не може да упражни правомощията си по чл. 242, ал. 1 НПК преди приключване на досъдебното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като провери служебно допустимостта на касационната жалба я намира недопустима в частта по иска за обезщетение на имуществените вреди, тъй като съгласно чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решенията на окръжните съдилища по парични искове с цена под 5.000 лева не подлежат на касационно обжалване. Като разгледа протеста и жалбата в останалата част и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), съдът ги намира неоснователни поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че, при наличието на образувано на 23.03.2001 г. с постановление на СРП дознание по пр.п. 1638/1999 срещу ищеца, той е бил призован по телефона за проверка на законно притежавано от него оръжие и след явяването му на 26.112001 г. - задържан без причина за 24 часа, след което му е предявено неоснователно обвинение по образуваното дознание, което е поддържано от прокуратурата до прекратяването му на 30.01.2003 г. За обезщетяване на претърпените вреди от неоснователните задържане, повдигане и поддържане на обвинение е определено обезщетение в размер на 6.000 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че прокуратурата е процесуално легитимирана да отговаря за полицейския произвол, когато той е осъществен в рамките на осъществяващото се под неин надзор досъдебно производство по отношение на участник в това производство. Също правилно въззивният съд е приел, че прокуратурата е процесуално легитимирана да отговаря и за осъществяващото се под неин надзор дознание. По реда на ЗОДВПГ, съответно по реда на ЗОДОВ, се реализира отговорността на държавата по чл. 7 от Конституцията за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като чл. 7 ЗОДОВ урежда процесуалната легитимация на съответните държавни органи да отговарят (като процесуални субституенти) по исковете за осъществяване на тази отговорност на държавата. Също правилно въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за психическия срив на ищеца и телесните му страдания от задържането му под стража за 24 часа и повдигането на неоснователно обвинение и бездушното отношение по време на воденото срещу него досъдебно производство в продължение на 1 г. и 2 месеца, както и като пострадал от престъпление по служба и във връзка с подадените жалби до всички звена на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, възлиза на 6.000 лева. Този размер отговаря на извършената несправедливост и начина, по който ищецът я е понесъл. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, освен в частта за присъдената държавна такса върху отхвърлената част от иска. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение