Решение № 11857 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1788/2018 г.

Решение № 11857 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1788/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Фрута-Мио" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, чрез процесуалния му представител - адв. Господинов, против решение № 209/07.12.2017 г., постановено по адм. д. № 214/2017 г. на Административен съд – Сливен, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началник на Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу решение № 32-92261/04.04.2017 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение №Р-384/32-125792/10.05.2017 г. на директора на Агенция "Митници", с което във връзка с митническа декларация (МД) 14BG001009Н0004688/02.04.2014 г. и след извършен последващ контрол на "Фрута-Мио" ЕООД, административният орган разпорежда промяна в тарифното класиране в кл. ЗЗ, за стока № 2 от МД, поставена под режим допускане за свободно обръщение – код ТАРИК 2005 99 80 99; преизчислява размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания и определя дължимите суми за доплащане. За да извърши претарифиране на стоката, митническият орган се позовава на т.3.2.2 от доклад №BG001000/1/2/29.03.2017 г. за резултатите от извършен последващ контрол на дружеството и прави извод, че в митническата декларация внесената стока /печена леблебия/ не се класира в твърдения от дружеството код по Тарик 07132000 00, тъй като представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 2005 от Комбинираната номенклатура (КН) и съгласно забележки 1а и 3 от Глава 20 на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) следва да се класира с код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не както твърди дружеството в позиция 2008 от ТАРИК. Прието е от съда, че е проведено надлежно производство по реда на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, за извършване на последваща проверка, във връзка с вноса по митническа декларация 14BG001009Н0004688/02.04.2014 г. За съда оспореното решение е издадено в съответствие с материалноправните изисквания, съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна във връзка с нов тарифен код на внесената стока. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че стока № 2 по МД 14BG001009Н0004688/02.04.2014 г. представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от КН и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и забележка 1а и 3 от Глава 20 на КН, стоката следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Глава 7, по метод, различен от изброените в забележка 1а на Глава 20 от КН. Към датата на деклариране тарифното класиране на стоката, печена леблебия е с код по КН 2005 99 80 /код по ТАРИК 2005 99 80 99/, които кодове не съответстват на твърдените от "Фрута Мио" ЕООД и съответно – приложимата тарифна ставка на митото по отношение на трети страни за този код е 17, 60 %. Печената леблебия представлява обработен чрез технологията печене нахут. В глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахута изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват според случая само продуктите от глава 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В забележка 1а е посочено, че в глава 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7, 8 и 11. Методите за преработване и консервиране, посочени в последните глави са: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода – солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до "брашна", "грис" или "прахове". Видно от така изброените методи на преработка и консервиране, е че термичната обработка "печене" не е включена сред тях, поради което правилно е приетото от съда, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в глави 7, 8 и 11 от КН методи. Това налага извода, че леблебията, като изрично посочен в глава 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не претендираната от дружеството позиция 2008 от ТАРИК. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради некредитиране заключението на съдебно-агротехническата експертиза. Правилно съдът е отказал да възприеме това заключение по отношение тарифното класиране на процесната стока, тъй като не е съобразено с изискванията по съответните позиции от КН, както и поради това, че тарифното класиране е правен въпрос, който не е от компетентност на вещото лице. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,