Решение № 12703 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2016 г.

Решение № 12703 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8831/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. Р. - Костова срещу решение № 3785/3.06.2016 г. по адм. д. № 3099/2016 г. по описа на АССГ, I отделение, 21 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-47/12.02.2016 г., на директора на ТП на НОИ - С. град, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което са потвърдени пет разпореждания с № О-21-999-87-00394904/14.12.2015 г., № О-21-999-87-00394902/14.12.2015 г., № О-21-999-87-00394909/14.12.2015 г., № О-21-999-87-00394913/14.12.2015 г., № О-21-999-87-00394921/14.12.2015 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. С разпорежданията е отказано на касаторката отпускане на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство по болнични листове: № 2405536 серия Е-2015, № 2405605 серия Е-2015, № 2405741, серия Е-2015, № 2405806 серия Е-2015 и № 2927749 серия Е. В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на решението. Неправилно съдът е възприел мотивацията на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ, че поради неподаване на декларация за самоосигуряващо се лице, касаторката няма право да получава обезщетения за общо заболяване по представените от нея болнични листове. Установеният безспорно факт на осъществени плащания на осигурителни вноски за този осигурителен риск е игнориран от административния орган, като тази негова позиция неправилно е възприета и от първоинстанционния съд. Иска отмяна на решението на Административен съд С. град и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ С.-град, редовно призован, не се явява, не се представлява. Чрез юрк. Д. В. изразява мотивирано писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е приел в процесното решение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С разпорежданията на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите е отказано отпускане на обезщетения по болничните листове на касаторката, тъй като същата не е изпълнила задължението си по чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (загл. изм. дв - бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) и не е подала декларация по утвърден образец като самоосигуряващо се лице в "К. М." ООД, за това, че се осигурява за осигурителния риск общо заболяване и майчинство. Органът е приел, че щом не е подала декларация по чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата, то тя е задължително осигурена само за рисковете посочени в чл. 4, ал. 3 от КСО - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, но не и за общо заболяване и майчинство по болнични листове, макар и да е внасяла осигурителни вноски. С тези мотиви е отказано плащане на обезщетение по представените болнични листа. В процедура по обжалване по административен ред с оспореното решение № 1040-21-47/12.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С. град са потвърдени разпорежданията на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. От доказателствата по делото се установява, че касаторката не е подавала декларация по чл. 1, ал. 3 от наредбата (или по чл. 1, ал. 4 при промяна на вида на осигуряването), нито при започване или възобновяване на дейността си, нито впоследствие. Както е приел административният орган, а и съдът, когато не е подадена декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването. Задължението за осигуряване в минимален обем е регламентирано и по закон в нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, но увеличаването на обема социални рискове над минималния такъв се извършва не чрез фактически действия по внасяне на осигурителни вноски, а чрез подаване на декларация, в която да бъде заявено това обстоятелство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че конклудентните действия по внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 4 от КСО не са обявени от нормативен акт за правопораждащ юридически факт. Според чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. За да получава обезщетение за общо заболяване, касаторката е следвало да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ, с която изрично да заяви желание да се осигурява доброволно за общо заболяване и майчинство. С въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия (например чрез плащане на съответните осигурителни вноски). Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) ограничаване на свободата, предприето за задоволяване на определен обществен интерес. Т. възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно - субективното, доброволно поето правно задължение, каквото е доброволното (обикновено допълнително) осигуряване, представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприета от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес. В този смисъл - РЕШЕНИЕ № 8923 ОТ 22.07.2015 Г. ПО АДМ. Д. № 1750/2015 Г., VI ОТД. НА ВАС По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, счита за правилен (законосъобразен и обоснован) направеният от Административен съд - С. град извод, че касаторката е следвало отново да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ. Преди подаването на такава декларация тя е имала статута единствено на задължително осигурено лице за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. При този обхват на осигуряване Р.-К. не е била осигурена за общо заболяване и майчинство, поради което не е имала право на обезщетение за временна неработоспособност, независимо че е внасяла осигурителни вноски и за тези рискове - липсата на изрично заявен избор на допълнително осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО прави ирелевантно внасянето на осигурителни вноски и за рисковете общо заболяване и майчинство. Касаторката е внасяла осигурителните вноски, но не е подала декларация, с която да уведоми относно избора си да се осигурява за общо заболяване и майчинство. Доброволното осигуряване е субективно задължение на осигуреното лице, по аргумент от чл. 4, ал. 4 от КСО. То не възниква по силата на закон, съгласно волята на задълженото лице, която съгласно изричното нормативно изискване се изразява чрез подаване на декларация по чл. 1, ал. 3, респ. ал. 4 от Наредбата. По тези съображения и след проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба съдебни разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са своевременно поискани и доказани пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение