Решение № 25 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6894/2013 г.

Решение № 25 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6894/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Р. Л. С. /Б./ за отмяна на влязло в сила съдебно решение от 19.06.2012 г., обявено в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК на 22.06.2012 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданска колегия, IIа въззивен състав по гр. д. № 10094/2011 г. В молбата се твърди, че е призовавана по делото по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление на оградата на строителна фирма в нарушение на закона, след като призовкарят е направил отметка, че къщата е съборена и на нейно място се изгражда жилищна кооперация. В нарушение на чл. 46, ал. 2 ГПК съобщението не е връчено на друго лице, което е съгласно да го получи - строителната фирма "Т. К. ", а също така, страната е следвало да бъде призована по реда на чл. 48 ГПК - когато няма постоянен адрес. Според молителя, правото й на участие в процеса било нарушено и поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения - двете съдебни инстанции освободили ищците от тежестта да докажат иска си и им подарили резултата по спора; проявено е "лековерие" от инстанциите по същество - изгубено било много процесуално време за обосноваване на изводи при преценка на нотариална декларация от 09.03.2009 г., вместо да се осигури правото на всяка страна за справедлив процес и да се гарантира състезателното начало. В съдебно заседание съображенията, изложени в молбата за отмяна, се поддържат от адв. А. Г., упълномощена от Р. С. по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2013 г. Ответниците по молбата за отмяна - К. И. Д., Д. И. Д. - С., А. И. Д., всички чрез адв. А. К. Д., са отговорили, че молбата за отмяна е недопустима, евентуално неоснователна. Молят да им се присъдят съдебноделоводните разноски по делото, като представят списък по чл. 80 ГПК, както и писмен документ, удостоверяващ разхода - плащане на адвокатски хонорар. В съдебно заседание поддържат становището си чрез адв. С. Н. М. от АК София, преупълномощена от адв. А. Д.. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед изложените отменителни основания - чл. 303, ал. 1, т. 5 и намира следното: Молбата е процесуално допустима по изложените съображения в определение № 320/15.11.2013 г. на състава на Върховния касационен съд по делото. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Не е налице хипотезата, на която се основава молителя. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието й в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 47 ГПК. Посочените от ищците още с исковата молба два адреса за призоваване на ответника, съвпадат с настоящия и постоянния адрес на Р. С. Фактът е удостоверен и чрез справка за регистрация по Наредба № 14/2009 г. Отметката на съдебния призовкар, че на адреса се извършва ново строителство, касае постоянния адрес на С. Съдът първо, както е предвидено в закона, е разпоредил връчване на съобщението до нея на настоящия й адрес, на който не е била открита след трикратно търсене в рамките на един месец и при липсата на лице сред посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението. Отбелязано е, че адресатът не живее на адреса. Разпоредено е да се извърши връчване на постоянния адрес, на който също е установено, че лицето не пребивава - на адреса се извършва строителство. Адресите - настоящ и постоянен, на които са изпратени съобщения до страната съвпадат с регистрираните от нея. При тези данни, правилно съдът е разпоредил връчване на съобщението до Р. С. чрез залепване на уведомление. Възможностите за издирване на адреса й, са изчерпани. В случая, адресът на С. не е неизвестен по смисъла на чл. 48 ГПК, за да се връчи съобщението до нея от съда чрез публикация в неофициални раздел на ДВ. В цитираната разпоредба изрично е разяснено, че в тази хипотеза ответникът няма адресна регистрация, като адресът му в чужбина не е известен на ищеца. В случай на известен адрес, на който ответникът не пребивава, разгласата за висящото дело се извършва чрез залепване на уведомлението - идеята на законодателя е, че в този случай има по-голяма възможност страната лично или чрез други лица, да научи за висящото дело, отколкото, прочитайки обявата в ДВ. Неоснователни са и доводите в молбата за отмяна за допуснато нарушение при връчване на исковата молба и приложенията към нея по чл. 47, ал. 3 ГПК, поради нарушение на чл. 46, ал. 2 ГПК. По смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК "друго лице", чрез което да се връчи съобщението, е лице от домашните, работник, служител или работодател на адресата, лице, което не е от кръга на изброените, но живее на адреса - в същото жилище, еднофамилна къща или апартамент, а не в кооперацията и в жилищния блок, които включват повече от един адреси и пр. При уредбата на ГПК от 2007 г., е недопустимо връчване на съобщения и призовки чрез съсед на адресата. Строителна фирма, съответно нейните работници, извършващи строеж на адреса, не са от категорията на нито едно от изброените по-горе лица и е недопустимо връчване на съобщение чрез тях до страната. Районният съд, в изпълнение на чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на Р. С., на разноски на ищеца. Съобщения по делото са извършвани чрез него, като служебно назначеният адвокат е осъществявал процесуално представителство по делото за страната. Следователно С. е била надлежно представлявана по делото. Доводите за допуснати процесуални нарушения от съдилищата по същество при разпределение на доказателствената тежест и при анализ на доказателствата по делото, нямат отношение към нито една от хипотезите за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и е недопустимо да се обсъждат в настоящото производство. По изложените съображения, молбата за отмяна на посоченото отменително основание следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата имат право на сторените от тях съдебно деловодни разноски - общо заплатено от тях адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., което се установява от приложения към делото договор за правна защита и съдействие от 03.10.2013 г. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение