Решение № 44 от 9.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4297/2018 г.

Решение № 44 от 9.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4297/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е молба от Е. Х. Г., чрез адв. И. В., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 677/07 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 668/2006 г. на ВКС, 5 г. о. и оставеното в сила решение от 01.03.2006 г. по гр. д. № 3109/2004 г. на СГС, потвърждаващо решение от 5.06.2000 г. по гр. д. № 8013/1999 г. на СРС, 45 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. Г. против Столична община иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/4 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], м. "К. с. – П. к. ", на [улица]/16, цялото с площ от 1880 кв. м., при граници: [улица]и общински имоти, ведно с построената в него сграда. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение при преценка основателността на иска по чл. 108 ЗС, а именно: А. № 8947/75 г., 7127/70 г., 4373/61 г. и от 3.03.1965 г., А. № 436/99 г., оценителен протокол от 19.01.1961 г., доклад № 6766/22.12.1960 г. на началник отдел "Благоустройство и строителен контрол" при РНС, становище от отдел "Държавни имоти" при ТОА "К. село", писмо изх. № 5348/20.07.1965 г., доклад от началника на отдел "Просвета и култура" при К. РНС, протокол № 29/27.11.1961 г. от заседание на Изпълкома на К. РНС, писмо изх. № Г-1163/13.04.1960 г. от СГНС, отдел "Ж.. комунален" до комисията по дневния ред при ИК на СГНС, протокол № 29/30.12.1960 г. от заседание на Изпълкома на К. РНС. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази посочените писмени доказателства и установените с тях факти при определяне правата на молителката. Ответната страна по молбата за отмяна – Столична община изразява становище за неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 3 от 2.01.2019 г. по гр. д. № 4297/2018 г. на ВКС, 1 г. о. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства (съществували към приключване на съдебното дирене, след което е постановено влязлото в сила решение, по действащия ГПК – по арг. чл. 439, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 3, съответно към приключване на устните състезания, след които е постановено влязлото в сила решение, по отменения ГПК – по арг. чл. 255, вр. чл. 188, ал. 3) или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. В случая се иска отмяна на решение № 677/07 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 668/2006 г. на ВКС, 5 г. о. и оставеното в сила решение от 01.03.2006 г. по гр. д. № 3109/2004 г. на СГС, потвърждаващо решение от 5.06.2000 г. по гр. д. № 8013/1999 г. на СРС, 45 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Е. Х. Г. против Столична община иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/4 ид. ч. от дворно място, находящо се в [населено място], м. "К. с. – П. к. ", на [улица]/16, цялото с площ от 1880 кв. м., при граници: [улица]и общински имоти, ведно с построената в него сграда. Като придобивни основания ищцата е посочила наследяване на М. Х. Г., придобиване на собствеността от последната с договор за продажба, сключен през 1950 г., отреждане на имота и сградата за детска градина по плана от 1959 г., което отреждане е потвърдено със заповед № 262 от 3.05.1961 г. на председателя на ИК на СГНС на осн. пар. 60, т. 2 ППЗПИНМ, прогласена за нищожна с решение по а. х. д № 1230/1998 г. на СГС, влязло в сила 4.03.1999 г., завземане на имота от държавата без проведено отчуждително производство и реституция по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. За да потвърди въззивното решение, съставът на ВКС е приел, че ищцата е наследник на М. Г., която е придобила спорния имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. №..... /..... г. Имотът е в регулация от 1914 г. С плана от 1959 г. е отреден за "Детски дом". Със заповед № 262/3.05.1961 г. е потвърдено това отреждане, като е присъединен и част от съседен имот и за двата имота е отреден парцел I – "Детски дом", в кв. 299 по плана на "К. село – Боянско II част", а с регулационния план от 1976 г. отново е потвърдено отреждане на имота за посоченото мероприятие. Заповед № 262 от 3.05.1961 г. на председателя на ИК на СГНС е прогласена за нищожна, като издадена от некомпетентен орган – заместник кмет на общината, с решение от 3.02.1999 г. по а. х. д. № 1230/1998 г. на СГС, влязло в сила на 4.03.1999 г. В оценителен протокол № 2/19.01.1961 г. сградата е със застроена площ от 166 кв. м. с терасата, а без терасата – 138 кв. м. След завземането на имота съществуващата сграда е преустроена чрез пристрояване и надстрояване, не съществува в предишния си вид, а представлява новоизградена такава, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 468 кв. м., и етаж над приземния с площ от 460 кв. м. С платежно нареждане № 1226/29.09.1962 г., представено по делото, по сметка на отчуждените собственици в Д. е преведено парично обезщетение за отчуждените имоти в размер на 11234, 88 лв., което обстоятелство е признато от ищцата в исковата молба. Прието е, че със заповедта от 1959 г. имотът не е отчужден за детска градина, тъй като според редакцията на чл. 39 ЗПИНМ след 1956 г. предвидените за обществени мероприятия имоти не се считат отчуждени по силата на регулационния план. Същият е оценен и фактически отнет през 1961 г., без надлежно проведено отчуждително производство. Прието е, че не е настъпила реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, в сила от 23.11.1997 г., тъй като имотът не съществува във вида, в който е бил отчужден, а това е пречка за реституция, предвидена в чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, и отчуждените собственици са били обезщетени парично по предвидения в пар. 93 ППЗПИНМ ред, с внасяне на сумата в Д. на разположение на правоимащите (пречка за реституция, предвидена в чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ). Следва да се отбележи, че по делото е представено решение № 961/6.06.1996 г. по гр. д. № 619/1995 г. на ВС на РБ, 3 г. о., постановено по реда на чл. 225 и сл. ГПК (отм.); , с което е отменено по реда на надзора влязлото в сила решение от 17.01.1995 г. по адм. д. № 698/93 г. на СГС и е отхвърлена жалбата на Е. Х. Г. и други лица срещу отказа на кмета на Столична община за отмяна отчуждаването на процесния имот на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС. Прието е, че построената детска градина се различава по обем и площ от отчуждената сграда и последната не съществува във вида към отчуждаването. Молбата за отмяна на това решение е оставена без уважение с решение № 553/22.12.1997 г. по адм. д. № 673/97 г. на ВАС. Част от приложените към молбата за отмяна писмени доказателства са съставени актове за държавна собственост - А. № 8947/75 г., 7127/70 г., 4373/61 г. и от 3.03.1965 г., както и акт за общинска собственост № 436/99 г. Същите установяват актуване на процесния имот като държавна собственост, застроена площ, етажност и помещения на сградата към завземането й и след пристрояването и надстрояването й, както и актуването на целодневната детска градина и урегулирания поземлен имот като публична общинска собственост през 1999 г. Тези обстоятелства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са били установени в хода на исковото производство с други доказателства и са съобразени при постановяване на съдебните решения. Един от актовете за държавна собственост (4654/1964 г.) не е и ново доказателство, тъй като е бил приложен към исковата молба. На следващо място, актовете за държавна и общинска собственост представляват официални свидетелстващи документи, които констатират право на собственост, но нямат конститутивно действие – съставянето им не поражда права, а неактуването на държавен или общински имот няма за последица погасяване на придобито от държавата или общината право на собственост. В този смисъл, наличието на съставени актове за държавна и общинска собственост не е от съществено значение за преценката, касаеща придобиването и принадлежността на спорното право на собственост. Останалата част от приложените към молбата за отмяна писмени доказателства са следните: а/. извлечение от оценителен протокол от 19.01.1961 г. – ръкописен документ, без подпис и печат на издател, съдържащ данни за изплатени обезщетения за отчуждения имот в размер общо на 11281, 92 г., от които на М. Г. – 7939, 25 лв. на 8.08.1962 г., а на Х. Г. – 3342, 67 г. на 24.07.1961 г.; б/. доклад № 6766/22.12.1960 г. на началник отдел "Благоустройство и строителен контрол" при РНС – установява дадено съгласие за отреждане на процесния имот за детска градина; в/. становище от отдел "Държавни имоти" при ТОА "К. село" - издадено преди отмяната на влязлото в сила решение на СГС по чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З. и др. за отмяна на заповедта за отчуждаване на имота, с което становище е изразено мнение, че решението на СГС ще влезе в сила след връщане на паричното обезщетение от 11284, 88 лв.; г/. писмо изх. № 5348/20.07.1965 г. до финансовия отдел на СГС, с което е поискано сумата 11364, 88 лв. да бъде депозирана по сметка на собствениците Х. Г. и М. Г.; д/. доклад от началника на отдел "Просвета и култура" при К. РНС, с който е изразено становище, че следва да се финансира с приоритет построяването на детската градина в[жк], вместо тази в[жк]; е/. протокол № 29/27.11.1961 г. от заседание на Изпълкома на К. РНС, с който е взето решение преустройството на процесната сграда да се извърши по втория вариант на проекта – за четиригрупна градина; ж/. писмо изх. № Г-1163/13.04.1960 г. от СГНС, отдел "Ж.. комунален" до комисията по дневния ред при ИК на СГНС, с което е изразено становище, че отчуждаването на имота следва да се извърши по ЗПИНМ, а не по чл. 101 ЗС; з/. протокол № 29/30.12.1960 г. от заседание на Изпълкома на К. РНС, с който се дава съгласие процесният имот и част от съседен имот да се отредят за детска градина. Описаните документи установяват обстоятелства, които не подкрепят въведеното от ищцата придобивно основание по иска по чл. 108 ЗС, тъй като съдържат допълнителни данни за проведено отчуждително производство по отношение на наследодателката на ищцата относно процесния имот и за изплатено парично обезщетение, а възстановяването на собствеността по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ изисква отчуждаването да не е станало по предвидения в закона ред и отчуждените собственици да не са били обезщетени. На следващо място, и установените с втората група доказателства факти не са нови, тъй като по приключилото дело има представени други документи, съдържащи данни за отчуждителна процедура, които са били разгледани и обсъдени от съдебния състав при преценка основателността на иска. Представените към молбата писмени доказателства не оборват, а подкрепят извода на съда, че отчуждителното производство не е проведено по предвидения в закона ред. Не на последно място следва да се подчертае, че описаните по-горе две групи писмени доказателства не установяват факти от съществено значение за делото. Решаващият мотив за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС е свързан с наличието на пречки за реституция по чл. 2, ал. 3 и по чл. 4 ЗВСОНИ – несъществуване на имота и сградата до размера, в който е бил отчужден и парично обезщетяване на наследодателката на ищцата. Нито едно от приложените към молбата писмени доказателства не установява факти, касаещи този извод. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответната по молбата страна не претендира присъждане на разноски за настоящото производството (включително и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК), нито има данни такива да са направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Х. Г., подадена чрез адв. И. В., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 677/07 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 668/2006 г. на ВКС, 5 г. о. и оставеното с него в сила решение от 01.03.2006 г. по гр. д. № 3109/2004 г. на СГС. Решението е окончателно.