Решение № 8143 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 448/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД (МБАЛ Дева Мария ЕООД), ЕИК 200800019, подадена чрез адв. Е. Кокаларова, и на директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Бургас (РЗОК гр. Бургас), депозирана чрез старши юрисконсулт Р. Пейкова, против Решение 929/16.10.2023 г. по адм. дело 1139/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба на УМБАЛ Дева Мария ЕООД, са подробно развити касационни основания срещу решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на болницата против Заповед за налагане на санкции РД-25-825/13.06.2023 г., издадена от директора на РЗОК гр. Бургас, касаеща констатирано нарушение и наложена финансова неустойка по т.т.2.1, 2.2, 2.3. в размер на 200,00 лева всяка. Искането е за отмяна на постановения съдебен акт в оспорената част, като се претендира и присъждане на разноските по делото. В касационната жалба на директора на РЗОК гр. Бургас са посочени касационни основания срещу решението, в частта му, с която се отменя т. 3.2.1 от обжалваната Заповед за налагане на санкции РД-25-825/13.06.2023 г. на директора на РЗОК гр. Бургас. Искането е за отмяна на постановения съдебен акт в оспорената част, като е заявена и претенция за присъждане на разноските по делото. Развитите съображения и в двете касационни жалби са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същите са неоснователни. С Решение 929/16.10.2023 г., постановено по адм. дело 1139/2023 г. по описа на Административен съд Бургас е отменена Заповед за налагане на санкции РД- 25- 825/13.06.2023г., издадена от директора на РЗОК гр. Бургас в частта по т.3.2.1 и е отхвърлена жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, в частта, с която се оспорва законосъобразността на заповедта по т.т.2.1., 2.2 и 2.3, като са присъдени и разноски. Съдът е приел, че административният акт е частично незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалноправни разпоредби чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че между НЗОК, като възложител и УМБАЛ Дева Мария ЕООД, като изпълнител, е сключен договор 020903/20.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК. В изпълнение на заповед РД-25-365/20.03.2023г., издадена на основание чл.20, ал.1, т.2, чл.54, ал.8 и чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, глава 20 и 21 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020г.-2022г. от директора на РЗОК- Бургас, е извършена тематична проверка на УМБАЛ Дева Мария ЕООД, със следните задачи: Контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицински дейности 2020г.-2022г. между НЗОК и БЛС, ЗЗО по отношение на дейностите през м. февруари 2023г.; Контрол по отчетените ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на КП за дейност м. февруари 2023г.; Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение; Контрол по справки от РЗОК Бургас; Контрол по писмо от Н. У. с вх. 94-04-7/14.02.2023г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол 463/21.04.2023г., съставен на основание чл.74, ал.3 от ЗЗО. Въз основа на протокола и медицинската документация, свързана с хоспитализациите, докладът на лекарите-контрольори към него и постъпилите възражения е издадена процесната заповед, с която за установени нарушения на чл.55, ал.2, т. 3 ЗЗО, чл.380, вр. чл.384, т.1 и чл.385, ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г. за ЗОЛ във връзка с хоспитализирано здравноосигурено лице (ЗОЛ) Т. К., и чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО и чл.289, ал.2, ал.З, т.4 от НРД за медицинските дейности 2020-2022г. във връзка с хоспитализирано ЗОЛ Т. К., както и чл.55, ал.2, т.2 и т.3 ЗЗО,чл.280 и чл.292, т.8 НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. С издадената Заповед за налагане на санкции РД- 25-825/13.06.2023 г., директорът на РЗОК гр. Бургас е определил размера на задължението за плащане, като е наложил санкция финансова неустойка в размер на 200лв. за всяко едно от нарушенията, визирани в т.т.2.1, т. 2.2, т.2.3 и т.3.2.1 от процесната заповед. В законоустановения срок е постъпило възражение пред управителя на НЗОК срещу отразените констатации в протокола. В случая арбитражна комисия не е сформирана в предвидения от закона срок, поради което заповедта е издадена при хипотезата на чл.76, ал.4 от ЗЗО. За да отмени частично заповедта, първоинстанционният съд е приел, че клинична пътека 18 е била надлежно извършена, тъй като спрямо ЗОЛ е проведена законосъобразна дехоспитализация, вкл. относно придружаващите заболявания, поради което посоченото деяние не представлява нарушение по чл. 280 и чл. 292, т.8 от НРД за МД за 2020- 2022г., и не е основание за налагане на финансова неустойка. В останалата част, първоинстанционният съд е намерил оспорения акт за издаден при спазване на материалните и процесуалните норми, от компетентно лице и при съобразяване на императивните изисквания на закона за задължителни реквизити. Според настоящия касационен състав, административният съд правилно е преценил, че по жалбата на УМБАЛ Дева Мария ЕООД санкцията за нарушението по т.3.2.1 от процесната заповед следва да бъде отменена, а оспорването по т.т. 2.1, 2.2 и 2.3 да бъде отхвърлено. Неоснователна е касационната жалба на УМБАЛ Дева Мария ЕООД срещу обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на болницата против оспорената заповед за налагане на санкции по т. т. 2.1, 2.2 , 2.3 от същата. Не намират опора в доказателствата по делото оплакванията на касатора лечебно заведение, че при издаването на процесната заповед са неправилно приложени разпоредбите на чл. 293, ал.3, т. 3 от НРД за 2020-2022 г. и чл. 385, ал.1 НРД за 2020-2022 г. вр. с чл.384, НРД 2020-2022. По силата на чл. 293 ал.3 т.3 от НРД за МД за 2020 2022 г., при дехоспитализация изпълнителят на БМП предоставя на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра. Епикризата следва да съдържа отразяване на придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ 10. Съгласно разпоредбата на чл. 385 ал.1 на НРД за МД за 2020 2022 г., "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК 8А) се изготвят съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение 2. Според последното, първичните медицински документи, измежду които и направлението за хоспитализация, следва да съдържат необходимата медицинска информация, касаеща придружаващи заболявания на ЗОЛ, ако има такива. От анализа на събраните по делото относими доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, се формира извод за доказаност на нарушенията по чл. 293 ал.3 т. 3 и чл. 385 ал.1 от НРД за МД за 2020 2022 г., доколкото лечебното заведение е допуснало нарушения при работата с първични медицински документи и в предоставянето на пациента при изписването му на епикриза в несъответствие с изискуемото съдържание. Спазването на изискванията на тези текстове е необходимо както за идентифициране на отчетената дейност, така и с оглед осъществяване на едно комплексно лечение на основното и придружаващите заболявания на пациента. Неоснователна е и касационната жалба на директора на РЗОК гр. Бургас срещу съдебното решение, предмет на касационен контрол, в частта, с която се отменя т. 3.2.1. от обжалваната заповед за налагане на санкции. Касационната инстанция намира за правилни изводите на Административен съд Бургас относно липсата на нарушение на чл.292, т.8 НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. По силата на чл. 280 от НРД за МД за 2020-2022 г., изпълнителят на болнична медицинска помощ в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл.288 ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., клиничната пътека е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой, не по-кратък от 48 часа. В нормата на чл.292 т.8 от НРД за МД 2020 2022 г. - дехоспитализация при определяне на следболничен режим, обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП. Установява се от епикризата на ЗОЛ П. Т. и от алгоритъма на КП 78.1, Диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица над 18г. и по-конкретно раздел Здравни грижи, т.4 Дехоспитализация и определяне на следболничен режим: Болният се изписва след компенсиране на високите нива на кръвна захар постигане на кръвна захар на гладно под 12 mmol/l. При изписване на пациента това ниво е било постигнато, същият е изписан при кръвна захар 11,81 mmol/l и то постпрандиално (след хранене). Това са нормативноустановените изисквания, които съдебният състав приема, че следва да бъдат прилагани и при завършване на клиничната пътека 198. Правилен е изводът, че клиничната пътека 198 е била надлежно завършена, защото спрямо ЗОЛ е проведена законосъобразна дехоспитализация, вкл. и касателно придружаващите заболявания. В случая лечебното заведение не следва да носи отговорност, тъй като установените фактически констатации, сочещи на изпълнение на цитираната норма на чл. 292, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г., водят до безпротиворечив правен извод, че лечебното заведение не е извършило визираното в заповедта нарушение. Решението на Административен съд - Бургас е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, разноските следва да бъдат понесени от страните така, както са ги сторили. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,