Решение № 60179 от 16.12.2021 г. на ВКС по н. д. № 879/2021 г.

Решение № 60179 от 16.12.2021 г. на ВКС по н. д. № 879/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Димитрина Ангелова Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. М. К.. С присъда № 4 от 22.04.2021 г. по НОХД 64/2020 г. Великотърновски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия Н. К. за виновен в това, че на 10.11.2018 г. в гр. Горна Оряховица, в жилище, намиращо се на ул. "Славянска" № 23, вх. Б, ет. 3, ап. 7 умишлено умъртвил М. Т. П. като убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 вр. чл. 115 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Подсъдимият е признат за виновен и за това, че на същата дата и място чрез нанасяне на множество удари с крака и ръце причинил на С. Д. С. средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК като го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК определил и общо най-тежко наказание между наложените еднакви по вид такива – лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което спрямо подс. К. е изпълнявана мярка за неотклонение "задържане под стража". Съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 НК, наложеното по НОХД 479/2018 г. на Районен съд – Горна Оряховица наказание лишаване от свобода в размер на три месеца спрямо подсъдимия. Със същата присъда той е осъден да заплати на гражданските ищци В. К. И., Т. А. П. и С. Д. С. суми в размер съответно от по 100 000, 150 000 и 7000 лева, представляващи обезщетение за причинени им от деянията неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на уврежданията, като искът на С. С. е отхвърлен до пълния му предявен размер от 15 000 лева, а на Т. П. – в частта за причинени му имуществени вреди в размер на 300 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалби от защитата на подсъдимия и от повереника на В. И. Великотърновски апелативен съд - 2 наказателен състав с решение № 93 от 2.08.2021 г. по ВНОХД 213/2021 г. е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационната жалба на защитата на подс. К. се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отправя се упрек към въззивния съд, че при потвърждаване на отмереното от първия съд наказание не е съобразил възприетата иначе от съдилищата форма на вината у неговия подзащитен при осъществяване на деянието – евентуален умисъл, както и неговата болезнена ревнивост и алкохолното му опиянение към момента на извършеното, което е довело до намаляване на задръжките му. Претендира да бъде коригирано наложеното му наказание лишаване от свобода към минималния, определен в закона, размер. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната си жалба на основанията, изложени в нея. Заявява, че по делото не са допуснати процесуални нарушения, но мотивите в атакувания акт сочат на намаляване наказанието на неговия подзащитен към минималния размер, каквато е и единствената им претенция. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е основателна, тъй като са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – младата му възраст, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, изказаното съжаление за случилото се, мотивите за извършването на деянието и формата на вина, определящи като справедлив размер на наказанието над средния, визиран в санкционната част на приложимата правна норма, като следва да се редуцира от настоящата инстанция и отмерения след приложението на чл. 23, ал. 1 НК срок на наказанието лишаване от свобода. Повереникът на С. С. в представено становище изразява позицията си, че решението на Апелативен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло. Подсъдимият Н. К. поддържа позицията на своя защитник и изразява желанието си за намаляване размера на наложеното му наказание до минималния, предвиден в закона. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна. Въпреки че съдебното производство по делото не е протекло по реда на диференцираната процедура, визирана в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК поради законовата запрета на чл. 369а НПК, страните по делото не спорят за съответствието на обективната истина на фактологията, описана в обвинителния акт. Тя е безспорно установена и от съдилищата по фактите като единствената претенция на подсъдимия К. и неговия защитник е относно размера на определеното му наказание, отмерено от съда в максималния, визиран за този вид в материалния закон, касаещо обвинението за извършено престъпление от подсъдимия по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК. За да определи като адекватен този размер на наказанието лишаване от свобода, контролираният съд е счел, че е налице категоричен превес на отегчаващите отговорността на Н. К. обстоятелства, изразяващи се в причиняване смърт на жена, с която той е живеел на съпружески начала и която е била в разцвета на своите сили, предхождащо нейно малтретиране, негативни характеристични данни и трикратни осъждания преди осъществяване на процесното посегателство. Действително, по делото са налице данни, че Н. К. в предходни темпорални периоди е упражнявал физическо насилие върху пострадалата М. П., за което са налице обективни данни няколко месеца преди фаталния за нея побой, както и разследваното деяние е осъществено чрез нанасяне от негова страна на нееднократни, множество повтарящи се удари с различен по интензитет сила в жизненоважни части на тялото й, но последното обстоятелство определя и квалифициране на убийството по т. 6 на чл. 116, ал. 1 НК и не може да бъде преценявано едновременно и като отегчаващо неговата отговорност. При отмерване на наказанието следва да бъдат преценявани относимите към него данни за личността на подсъдимия в тяхната относителна тежест, тъй като оразмеряването на наказателната репресия не е вследствие на аритметичен сбор между смекчаващи и отегчаващи отговорността на съответното лице обстоятелства. В конкретния случай утежняващи отговорността на К. обстоятелства /извън тези, водещи до приложението на квалифицирания състав на престъплението по чл. 115 НК/ са наличието на повече от един квалифициращ признак на състава на престъплението – особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин, предходни - с продължителна давност – други посегателства от негова страна спрямо телесния интегритет на М. П., градирали до нейната смърт и противоправни действия по същото време и място от страна на подсъдимия и спрямо телесната неприкосновеност на С. С.. Тези данни, характеризиращи личността на Н. К. в негативен план, следва да бъдат разгледани в контекста на неговото искрено съжаление за случилото се, подпомагането от негова страна след задържането му за детайлизиране на разследваните събития, както и осъществяване на деянието при евентуален /а не пряк/ умисъл. Преценявайки относителната тежест на всяко едно от тези релевантните обстоятелства, както и целите на специалната превенция и възможността след изтърпяването на наказанието К. да се ресоциализира, този съдебен състав стои на позицията, че адекватно спрямо неговата личност, стореното от него и последващото му поведение, би било наказание лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/ години. Така ревизираният размер на определеното му наказание, рефлектира и върху размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода при прилагане на чл. 23, ал. 1 НК, който следва да бъде редуциран от двадесет на осемнадесет години лишаване от свобода. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение