Решение № 12710 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2017 г.

Решение № 12710 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Д. Т. за отмяна на решение № 8050/1.07.2016 г. по адм. дело № 188/2016 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1705/9.11.2015 г. по адм. дело № 513/2015 г. на Административен съд - Б. Молителят поддържа, че са налице основания за отмяна на решението по чл. 239, т. 3 и т. 4 АПК (в този смисъл са указанията на седемчленен състав на Върховния административен съд, дадени с определение № 10396/8.08.2017 г. по адм. дело № 5457/2017 г.), като излага твърдения за предубеденост на съдебния състав и за "престъпно действие" от страна на "общинската мафия" в гр. Г. Делчев, както и съображения за противоречие на съдебния акт с материалния закон с доводи по съществото на спора. Моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание представя доказателства за платени данъци, акт за държавна собственост, заключение на вещо лице по н. а. х. д. № 234/2016 г. на Районен съд - Г. Д., скица и молби, искания и жалби до мета на община Г. Д. от 2015 и 2016 г. Ответникът не изразява становище по искането за отмяна. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на молителя А. Т. против заповед № 473/1.06.2015 г. на кмета на община Г. Д., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Стоманено бетонна конструкция - плоча, греди, колона и основа", изграден в УПИ ХIII-2437, кв. 15 по плана на гр. Г. Делчев. По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, което е прието без възражения от страните. След констатация, че строежът, предмет на оспорената заповед, е изграден в общински терен, предвиден за озеленяване и не съответства на предвиденото по скица виза от 1994 г. Административен съд - Б. постановява решение, с което отхвърля жалбата на Тюхков. Това решение е оставено в сила с решение № 8050/1.07.2016 г. по адм. дело № 188/2016 г. на Върховния административен съд, второ отделение, предмет на искането за отмяна. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посочените в него основания и се съобрази с указанията в определение по адм. дело № 5457/2017 г. на седемчленен състав на съда, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Искането е неоснователно. Основанието за отмяна на съдебния акт по чл. 239, т. 2 АПК, на което молителят се позовава, визира престъпления, свързани с делото, ако те компрометират истинността на фактите, на които базира решението. Твърденията за такива престъпления или престъпление не са достатъчни да обосноват отмяна на съдебния акт. Необходимо е престъпленията или престъплението да са установени по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В разглеждания случай посочените по-горе условия не са изпълнени. Престъпно действие на страната, на неин преставител или на чл. на съдебния състав, както и неистинност на показанията на свидетел или на вещо лице в хода на процеса, при който е постановено решението, чиято отмяна се иска, не са установени по съответния ред - присъда, констатираща извършено престъпление не е постановена, а липсва и решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, ако се приеме, че наказателното преследване е изключено по някоя от причините по чл. 24 от НПК. Не е осъществено и основанието за отмяна, предвидено в чл. 239, т. 3, пр. 1 АПК. Цитираната разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая първото предложение на цитирания текст не е осъществено, но всъщност такива твърдения не се съдържат и в искането за отмяна. Втората хипотеза на цитираната по-горе норма също не е изпълнена. Същата се отнася за случаи, когато решението е обусловено от задължителната сила на съдебен акт или на административен акт по преюдициален въпрос. О. на тези актове с обратна сила, се отразява на правилността на решението и е основание за неговата отмяна. В разглежданото решение изводите на съдебния състав за това, че строежът е незаконен се основават на обективни данни за несъответствие на построеното с действащия подробен устройствен план и за съществени отклонения от одобрените проекти. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 3 АПК. Останалите доводи на молителя за допуснати процесуални нарушения и за противоречие на съдебния акт с материалния закон, както и искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение са извън предмета на производството по отмяна и не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 239, т. 2 и т. 3 АПК не са изпълнени. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,