Решение № 4158 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13456/2016 г.

Решение № 4158 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13456/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационни жалба на Агенция по заетостта против решение от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. на Административен съд - Р. /АС-Р./. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Д. И. Д. от град Р., оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АС-Р. е образувано по искова молба на Д. И. Д. за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал . 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 5600 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 01.07.2006 г. до 01.05.2007 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното й уволнение, както и лихва за забава върху посочената сума до окончателното й заплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 1/2010 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение от 10.05.2013 г. по адм. дело № 7497/2012 г. на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № 399/27.06.2006 г. на изпълнителния директор на "Агенция по заетостта", с която било прекратено служебното правоотношение на Дайнова от длъжността "старши експерт" с ранг IV- младши, в сектор "Работа с клиенти", отдел "Услуги по заетостта" в дирекция "Бюро по труда З." - гр. Р., считано от 01.07.2006 г. По делото е установено, че за периода от посочените в исковата молба 10 месеца служителката не е получавала доходи по трудово или по служебно правоотношение. За времето от 01.09.2006 г. до 01.09.2007 г. Дайнова е получавала обезщетение за безработица. Размерът на трудовото й възнаграждение по служебно правоотношение към датата на възстановяването й на работа със заповед № 97/23.05.2013 г. е 550 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното й възнаграждение към момента на признаване на уволнението за незаконно. С оглед на това на Дайнова е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5500 лева, като от този размер е приспаднато изплатеното, при прекратяване на служебното правоотношение, обезщетение на Дайнова в размер на две брутни заплати - 776,16 лв. по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, тъй като същото е с характера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл - обезщетение за времето, през което е останал без работа, след издаване на заповед от органа по назначаването, като е прието също така, че следва да бъде присъдена и лихва за забава върху главницата, считано от 10.05.2013 г. - (датата на признаване на уволнението за незаконно) до окончателното изплащане на сумата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (в редакцията до изменението с ДВ бр. 38/2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Неоснователно е оплакването на касатора, че обезщетението е следвало да бъде присъдено за период от 6 месеца, а не за период от 10 месеца, поради изменението на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в сила от 01.07.2012 г. Касае се за изменение на материалноправна норма, което се прилага от влизането й в сила - 01.07.2012 г. Подадените преди тази дата искови молби /жалби/ с претенции за обезщетение следва да се разглеждат съобразно приложимата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл преди посочената дата. В случая исковата молба, с която е направено искането за присъждане на обезщетение е постъпила в СРС с вх. № 26151 на 06.04.2009 г., с оглед на което правилно първоинстанционният съд е определил обезщетение за период от 10 месеца. Правилно съдът се е произнесъл и по искането за присъждане на мораторна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 01.07.2006 г. до 01.05.2007 г. Началният момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението на ВАС от 10.05.2013 г. по адм. дело № 7497/2012 г., с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационната ответница, съгласно представеният договор за правна помощ, на същата следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение за пълномощника й в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение