Решение № 4417 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2015 г.

Решение № 4417 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Любомир Николаев Иванов против заповед № 8121К-396/13.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 5, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР и при несъответствие с целта на закона. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение, с оглед осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Иванов е назначен като държавен служител, началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" към 09 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) със заповед № К-1521 от 14.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи. Дисциплинарното производство е образувано със заповед рег. № 8121К-2008/30.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, по повод наличието на данни за неявяване на държавния служител на работа без уважителни причини в периода от 1.07.2014 г. до 6.07.2014 г. и от 8.07.2014 г. до 17.07.2014 г., констатирано в справка рег. № 8121р-16421/15.08.2014 г. на Дирекция инспекторат - МВР. Със същия акт е назначена комисия като дисциплинарно - разследващ орган. Със заповед № 8121к-2574/7.11.2014 г. на министъра срокът за приключване на дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу служителя е удължен до 30.12.2014 г. Иванов е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 1.12.2014 г. Комисията извършва проверка, при която установява, че през периодите 1.07.2014 г. - 6.07.2014 г., 8.07.2014 г. - 11.07.2014 г. и 14.07.2014 г. - 17.07.2014 г. Иванов не е в отпуск по болест или в отпуск, разрешен на друго основание (съгласно справка рег. № 55150/23.10.2014 г. на началника на 09 РУП-СДВР болнични листове за периодите не са издавани и не е подавано заявление за отпуск), но не се явява на работа в 09 РУП - СДВР, не участва в провежданите през периодите ежедневни съвещания в управлението, не издава разпореждания във връзка с организиране дейността на сектора, а функционалните му задължения се изпълняват от служителката Даниела Йорданова. Липсват данни същият да се явява на работа и в сградата на СДВР (сведения от служителите Даниела Йорданова, Росен Стоянов, Бисер Велков, Николай Бонев, Калин Тодоров, Боян Николов, справка от началника на група ОПР към 01 сектор ООД - ООП - СДВР.). В обяснения по случая Иванов заявява, че от 1.07.2014 г. до 22.07.2014 г. е бил на работа в "09 РПУ- ОД - Габрово" и че не може да уточни по дати кога и къде е бил на работа (сведение от 4.08.2014 г.). При събирането на доказателства и изясняването на фактите комисията установява също, че със заповед рег. № 8121к-675/12.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят Любомир Иванов е преместен от длъжност началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" - 09 РУП - СДВР на длъжност началник на сектор "Охранителна полиция" в РУП - Габрово при ОДМВР - Габрово, като му е определено възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност. Действието на последната заповед е прекратено със заповед № 8121к-971/1.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи и държавният служител е назначен на титулярната му длъжност в съответната структура (т. 5 от заповедта). На 7.07.2014 г. Иванов се явява в ОДМВР - Габрово, на която дата подписва и акт за встъпване в длъжност в РУП - Габрово с протокол рег. № 28611/7.07.2014 г. При среща с директора на ОД МВР- Габрово и служителката Михова временно назначена на длъжност началник "Човешки ресурси" му е обяснено, че следва да представи акт за сдаване на длъжност от СДВР, преди да бъде осъществено преместването му. Такъв акт не е представен от Иванов, а на същата дата при справка, направена по телефона със служител от "Човешки ресурси" при 09 РУП- СДВР Михова е уведомена, че действието на заповедта за преместване на Иванов е отменено (сведение на служителката Цветанка Михова). При тези данни дисциплинарно - разследващата комисия приема, че жалбоподателят не се явява на работа без уважителни причини през периодите 1.07.2014 г. - 6.07.2014 г., 8.07.2014 г. - 11.07.2014 г. и 14.07.2014 г. - 17.07.2014 г. - поведение, което квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 3383р-2482/9.12.2014 г.). Служителят Иванов е запознат с данните в обобщената справка на 15.12.2014 г., но отказва да даде обяснения по случая (отбелязване върху справката). Констатациите в справката са възпроизведени в становището на дисциплинарната комисията рег. № 3383р-3263/19.12.2014 г., което заедно с всички материали по преведено дисциплинарно производство е изпратено на дисциплинарно наказващия орган с писмо рег. № 383р-3272 на 19.12.2014 г. След запознаване с резултатите от проведеното дисциплинарно производство, обобщената справка и становището на дисциплинарно - разследващия орган, служителят е поканен да даде писмени обяснения относно изложените в тях фактически и правни основания (покана рег. № 8121р-2869/20.01.2015 г., връчена срещу подпис на 24.01.2015 г.). Иванов отново заявява, че няма да дава обяснения, като саморъчно отразява отказа си върху поканата. След като се запознава с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед № 8121К-396/13.02.2015 г., с която възприема фактическите и правни изводи на дисциплинарно - разследващата комисия и налага на жалбоподателя Иванов дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се установяват от всички събрани в административното производство писмени доказателства, а в съдебното производство от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават, въпреки указанията на съда в този смисъл. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представи доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл. 207, ал. 10 ЗМВР на служителя са представени всички установени от дисциплинарно - разследващия орган факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен да даде допълнителни възражения или обяснения. Дисциплинарното производство приключва в срок със становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР). Становището на дисциплинарно - разследващата комисия до министъра е изготвено на 19.12.2014 г. и изпратено заедно с всички материали на дисциплинарно наказващия орган на тази дата, поради което и съгласно правилото на чл. 196, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗМВР, нарушението следва да се счита за открито на последната дата. Заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е издадена на 13.02.2015 г. Ето защо настоящият състав приема, че дисциплинарното наказание е наложено в установения в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението, че при налагане на наказанието е нарушено правото на защита на служителя, също е неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения и възражения във връзка с вмененото му нарушение, като преди това му е осигурена възможност да се запознае с всички, събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства, включително с констатациите на дисциплинарната комисия, изразени в обобщената справка. Обстоятелството, че служителят отказва да даде обяснения не опорочава административната процедура, тъй като задълженията на дисциплинарно наказващия орган да осигури на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да представи възражения и доказателства са изпълнени. В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР наказанието е наложено след събиране и оценка на всички релевантни доказателства. Представени са справки за ползвания от служителя отпуск през 2014 г., такива във връзка с достъпа му до сградата на СДВР през посочените в заповедта периоди, обяснения и сведения от служители в 09 РУП - СДВР, както и от началника на "Човешки ресурси" - ОДМВР - Габрово, които установяват, че през посочените в заповедта периоди жалбоподателят не се явява на работа без уважителни причини. Заповедта е издадена след като са установени и предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, което следва да се санкционира с дисциплинарно наказание "уволнение", неявяването на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. В случая е установено, че за времето от 1.07.2014 г. до 4.07.2014 г., от 8.07.2014 г. до 11.07.2014 г. и от 14.07.2014 г. до 17.07.2014 г. Иванов не се явява на работа без уважителни причини. Лисват доказателства, а и твърдения през посочените периоди жалбоподателят да ползва отпуск по болест или да му е разрешен друг вид отпуск. Липсват и доказателства (такива не са представени от жалбоподателя въпреки указанията на съда в този смисъл в съдебното заседание на 14.03.2016 г.), през посочените в заповедта периоди Иванов да изпълнява задълженията си като началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" в 09 РУП - СДВР. Напротив, представените доказателства установяват, че през посочените по-горе периоди Иванов не се явява на работа в сградата на 09 РУП- СДВР, работен кабинет не му е предоставен, не са му възлагани служебни задължения в СДВР (пропуск за достъп до сградата не е издаван), не участва в провежданите през периода работни съвещания, няма документи с негови резолюции във връзка с дейността на сектора, а функционалните му задължения по ръководство на сектора са възложени на друг служител. През времето, посочено в заповедта същият не се явява на работа и в ОДМВР- Габрово. Служителят посещава дирекцията само на 7.07.2014 г. (дата, която не е посочена в заповедта) и след това и в средата на месец юли, въпреки че действието на заповедта за преместване вече е отменено, но служебни задачи в тази дирекция не са му възлагани. Обстоятелството, че със заповед рег. № 8121к-675/12.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят Иванов е преместен от длъжност началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" в 09 РУ - СДВР на длъжност началник на сектор "Охранителна полиция" в РУ - Габрово при ОДМВР - Габрово не променят изводи за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Действително, в заповедта не е посочена датата, на която служителят е следвало да се яви в ОДМВР - Габрово, за да започне да изпълнява задълженията си, нито са представени доказателства за момента на връчване на заповедта на адресата, но независимо от това с оглед обстоятелството, че Иванов се явява в ОДМВР- Габрово на 7.07.2014 г., когато подписва и акт за встъпване в длъжност, следва да се приеме, че към този момент служителят е уведомен за заповедта и счита, че следва да започне да я изпълнява от тази дата. Следователно за периода 1.07.2014 г. 6.07.2014 г., първият посочен в заповедта, същият е следвало да се явява на работа в 09 РУП- СДВР и да изпълнява задълженията си като началник сектор, което не е направено, а това с оглед продължителността на отсъствието е достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и санкционирането му с най- тежкото дисциплинарно наказание. Фактът, че действието на заповедта за преместване е отменено с нов акт на министъра на вътрешните работи от 1.07.2014 г., без да са налице данни кога последният е съобщен на жалбоподателя, също не води до отпадане на дисциплинарната отговорност. Обстоятелството, че заповедта за преместване на Иванов е отменена става известен на 7.07.2014 г. (в този смисъл са сведенията на служителката Михова). Следователно след тази дата, ако както твърди е предприел действия по сдаване на длъжността в 09 РУП - СДВР, жалбоподателят е щял да получи информация за новия акт и да разбере, че не се налага да се премества на работа в ОДМВР- Габрово и съответно да продължи да изпълнява задълженията си 09 РУП - СДВР през посочения в заповедта период 8.07.2014 г. - 11.07.2014 г., както и за времето от 14.07.2014 г. - 17.07.2014 г., което по съображенията, изложени по - горе, съдът приема, че не е направено. Ако се приеме, че след 7.07.2014 г. жалбоподателят не предприема никакви действия по сдаване на длъжността в 09 РУП- СДВР (доказателства за обратното не са представени), то тогава същият би следвало да се явява на работа в 09 РУП - СДВР през посочените в заповедта периоди след 8.07.2014 г., тъй като очевидно намерението му е да не освобождава длъжността. Ето защо създаденият в СДВР "документален хаос" по преместването на жалбоподателя на друга длъжност (в този смисъл са доводите на пълномощника на страната), в случая не създава основание за неявяване на служителя на работа през посочените в заповедта периоди и съответно не води до отпадане на дисциплинарната отговорност, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че от страна на жалбоподателя е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в повече от два последователни работни дни (в този смисъл неявяването дори само през първия, посочен в заповедта период, е достатъчно да обоснове нарушението), с което е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, предвиждащ налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР квалифицира, като тежко нарушение на служебната дисциплина неявяването на работа без уважителни причини два последователни дни. Това разбиране на законодателя е свързано както със спазване на вътрешния ред, йерархичната подчиненост и дисциплината във ведомството, така и със спецификата на държавната служба в МВР, която изисква постоянно изпълнение на възложените служебни функции, свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези изисквания са още по-съществени към служителите, които както жалбоподателя са назначени на ръководни длъжности в структурите на ведомството и от които зависи управлението и контрола върху дейността на съответното звено. Това налага да се предприемат незабавни действия по преустановяване на всяко неизпълнение на служебните задължения с оглед възможните сериозни последици за службата, като на съответния служител се наложи предвиденото в закона наказание. В този смисъл с издаването на процесната заповед е постигната и целта на закона - преустановено е тежко дисциплинарно нарушение с възможни значителни последици за държавната служба, а служителят допуснал нарушението е наказан с предвидената в закона санкция. Ето защо доводът на жалбоподателя за превратно упражняване на законовите правомощия от страна на дисциплинарно наказващия орган е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Не са налице основания за отмяна на административния акт, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Любомир Николаев Иванов следва да се осъди да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,