Решение № 805 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2016 г.

Решение № 805 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. К., от гр. Б., срещу Решение № 1605/03.11.2015 г., постановено по адм. д. № 104/2015 г., по описа на Административен съд - Б. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката против Заповед № 8-Z-1841/24.11.2014 г., на кмета на О. С. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на оспорения съдебен акт и за прогласяване на нищожността на процесната заповед. Ответниците - кметът на О. С., С. Й. К. и Й. Й. К. - Р., не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на И. А. К., от гр. Б., срещу Заповед № 8-Z-1841/24.11.2014 г, на кмета на О. С., с която е наредено на собствениците премахването на незаконен строеж "едноетажна постройка" находяща се в поземлен имот с идентификатор 81178.41.24, с. о. Червенка, землище на гр. Ч., община С. Съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и е в предвидената от закона форма. Същият е отхвърлил жалбата на И. А. К., мотивирайки решението си с приетите неоспорени доказателства по делото, които безспорно сочат за наличието на незаконен строеж. Решението е правилно. Процесната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. От данните по делото и от назначената и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза безспорно се установява, че едноетажната масивна жилищна сграда представлява "строеж" по смисъла на легалното определение, въведено от законодателя в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. К. И. А. К. не е представила изискуемата документация за процесната постройка, поради което правилен е изводът на инстанцията по същество, че строежът е незаконен. С оглед неизяснения период на извършване процесния строеж и неангажиране на доказателства в тази насока от жалбоподателя, не може да бъде изследвана търпимостта на едноетажната постройка, по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 ПЗР на ЗУТ. Процесната заповед е издадена след извършена проверка с издаден констативен акт № 37/03.09.2014 г., както е отразено в същата. Въпросното производство е различно от това, започнато с констативен акт № 5/20.01.2004 г, което е по процедура по узаконяване по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Развитите в касационната жалба възражения за нищожност са неоснователни. Освен това, дори да се приеме, че е налице висящо административно производство по узаконяване на строежа, тъй като същото не е завършено преди постановяването на атакуваното първоинстанционно решение, то е се явява неотносимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,