Решение № 11365 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2015 г.

Решение № 11365 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Веселина Малинова Кайраманова с адрес за призоваване гр. Девин, област Смолян, ул. "Шейново", № 4 против решение № 645 от 9.02.2015 г. на Административен съд София град по адм. дело № 6995/2014 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 33/11.06.2014 г. на управителя на НОИ отхвърлящо жалбата й срещу разпореждане изх. № 94В1-3150-3/10.04.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се и доводи за незаконосъобразност на решението които следва да се приемат като обосноваващи твърденията за неправилността му, а доводите за нарушения на административно производствените правила не са пороци обосноваващи касационни основания за отмяна и не се разглеждат в касационно производство. Ответникът, управителят на НОИ чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата поради правилното прилагане на закона и при обоснованост на изводите на съда при преценката на доказателствата и фактите установени с тях. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на управителя на НОИ. Предмет на това решение е разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО с жалбата против което се оспорва размера на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с възраженията, че пенсията следва да се определи в реален размер, а не база чл. 9а от КСО. Административният орган е разгледал подробно жалбата, която приел за неоснователна с оглед установените факти и приложимия закон, поради което жалбата е оставена без уважение. С жалбата против това решение до съда се поддържат доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Поддържа се нарушение на административнопроизводствените правила при определяне размера на дохода, върху който се изчислява пенсията. Също така, че неправилно административният орган е приел, че размерът на пропорционалната част от пенсията дължима за осигурителен стаж е 133.71 лева, което се дължи на неправилно приета база за изчисляване. Поддържа се и довод за противоречие с чл. 52, ал. 1, б. i от Регламент /ЕО/883/2004, респективно чл. 70, ал. 1 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. От доказателствата по делото и заключение на съдебно-икономическа експертиза е установено, че пенсията е правилно отпусната като размер с оглед на установените стойности на параметрите от които зависи размерът на пенсията. Прието е, че с оглед на установените факти и разпоредбите на приложимите норми възраженията са неоснователни, а обжалваното решение на управителя на НОИ е законосъобразно като съобразено с изискванията на нормите от вътрешното право и правото на ЕС. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи, че съдът следва да извърши цялостна служебна проверка на основание чл. 168 АПК за законосъобразността на оспорения административен акт. Съдът при постановяване на решението си е направил тази цялостна проверка и правилно е приел, че няма фактическо и правно основание за отмяна на акта при липса на нарушения, съставляващи основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Възраженията са обсъдени подробно и изводите на съда са обосновани на доказателствата по делото. Правните изводи са съответни на материалния закон, който е правилно приложен. Проверката по чл. 168 АПК не се извършва и от касационната инстанция поради което такава проверка по настоящата жалба е недопустима, а твърдението се проверява само с оглед валидността допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение. Всички доводи съдържащи се в касационната жалба са обсъдени в решението на административния съд и повдигането им отново за разглеждане не обосновава задължение от съда за повторна проверка на обжалвания административен акт, тъй като това е извън предмета на касационната проверка съгласно чл. 218 АПК. Предмет на тази проверка са само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В касационното производство ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от пъэрвоинстанционния съд в обжалваното решение. Неоснователно е поддържането като касационен довод за отмяна на решението дискриминационно отношение към гражданите на Република България, тъй като това са въпроси неотносими към предмета на касационната проверка и поради това не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Неоснователни са и доводите за противоречие на българското законодателство на европейското тъй като общите твърдения за такова противоречие не се обосновават с конкретни доводи и факти които да могат да бъдат проверени и обсъдени в съдебното производство като част от доводите за нарушение на материалния закон. Такава преценка е извършена при разглеждане на делото от административния съд и както се посочи изведените изводи от фактическа и правна страна са в съответствие с доказателствата по делото и закона. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение