Решение № 2018 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14374/2018 г.

Решение № 2018 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14374/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Стоев, чрез процесуален представител адвокат В. Челебиев, за отмяна на влязло в сила решение № 15867/21.12.2017 г. по адм. д. № 12707/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за разрешаване на делото, които не са били известни на страната. Като ново доказателство представя решение № 400/9.07.2018 г. на Районен съд - Хасково. Ответната страна директорът на ТП на НОИ – Хасково не изразява становище по подаденото искане за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид, че касационното решение по адм. д. № 12707/2016 г. е от 21.12.2017 г., решението по гр. д. № 343/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково е влязло в сила на 17.09.2018 г., а искането за отмяна е от 23.10.2018 г., намира същото за допустимо и подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно и следва да се отхвърли по следните съображения: По оспорването на С. Стоев срещу решение № 1012-26-85-1 от 20.4.2016 г. на директора на ТП на НОИ–Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН]/2140-26-283/25.3.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, е постановено решение № 231/13.10.2016 г. по адм. д. № 209/2016 г. по описа на АС-Хасково. С него съдът отменя решение на ДТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане от 25.03.2016 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-Хасково, а преписката е върната за ново произнасяне по подаденото от С. Стоев Заявление вх. № 2113-26-1432/3.12.2015 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на решението и присъжда разноски. Прието е, че спорният период от постъпването на Стоев в СМУ "Ф. Е. Дзерджински" на 31.8.1988 г. до 20.10.1989 г., когато навършва пълнолетие, следва да се зачете за осигурителен стаж, като изчисленият в размер на 26 г., 5 м. и 4 дни следва да бъде увеличен с повече от 13 месеца, с което ще бъде изпълнено изискването на чл. 69, ал. 2 от КСО в приложимата му редакция, за 27 години общ осигурителен стаж. С решение № 15867/21.12.2017 г. по адм. д. № 12707/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, касационният състав се произнесъл по касационната жалба на директора на ТП на НОИ – Хасково, като приема, че решението на АС-Хасково е неправилно, отменя решението и отхвърля първоначалната жалба като неоснователна. Мотивите са, че отбиването на редовна военна служба, респективно зачитането на този период за трудов стаж при пенсиониране, е подчинено на специалните правила на ППЗП (отм.); , възпроизведени в НПОС и в частност в чл. 44 от същата. Прието е, че административният орган правилно е зачел за осигурителен стаж само времето от навършването на пълнолетие на Стоев на 20.10.1989 г. до 30.04.1991 г., през който момент жалбоподателят би трябвало да изпълнява редовна наборна служба. Развива мотиви, че времето, прекарано в обучение преди датата на навършване на пълнолетие, не би могло да бъде квалифицирано като осигурителен стаж съобразно правилото на чл. 81 от ППЗП (отм.); , съответно по смисъла на чл. 44, ал. 1 от НПОС и законосъобразно не е зачетено от административния орган. Касационната инстанция приема, че Стоев няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на закон за наличие на 27 години общ осигурителен стаж. Предмет на настоящото съдебно производство е искане на основание чл. 239, т. 1 от АПК, за отмяна на влязло в сила касационно решение. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Хипотезата е за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. С представеното в настоящето производство решение на Районен съд – Хасково в гражданско-правен спор Областната дирекция на МВР – Хасково е осъдена да заплати на С. Стоев, на основание чл. 229, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.); и чл. 212, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.); , сума в размер на 5856 лева, за 962. 58 часа извънреден труд, които се равняват на 120 дни и следва да се компенсират с допълнителен платен годишен отпуск. Уважената от гражданския съд искова претенция и присъждането на обезщетение, както и определянето на допълнителен платен годишен отпуск, е въпрос, който е ирелевантен за административния спор, разрешен с влязлото в сила решение и няма значение за правилното решаване на делото, тъй като не променя правилността на извода относно липсата на 27 години общ осигурителен стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 от КСО. Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Неоснователно е искането на С. Стоев за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 244 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия