Решение № 8635 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2019 г.

Решение № 8635 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, подадена чрез пълномощника адв. Гюров, против решение № 2440/14.12.2018 г. постановено по адм. дело № 2114/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. С решението съдът е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 98/23.02.2016 г. на старши експерт "МДТ" към отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № Ж-32-/1/25.03.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, в частта му, с която въз основа на декларация с вх. № 5302001910/4.08.2014 г. са установени за ЕТ "В. Владимиров" за 2016 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 5094, 35 лв., такса за ползване на депо за битови отпадъци в размер на 2122, 65 лв. и такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 424, 53 лв. и общината е осъдена да заплати на ЕТ разноски в размер на 2000 лева. В жалбата са посочени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че съдът неправилно е приел, че процесният обект не попада в категорията недвижими имоти, за които се дължи данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) като касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 5, ал. 6, т. 3 от приложение № 2 към ЗМДТ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – ЕТ "В. Владимиров", счита същата за неоснователна. Управителят лично и чрез представен писмен отговор от процесуалния му представител моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди направените разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално състав на Административен съд – Варна е отменил оспорения АУЗД № 98/23.02.2016 г. на старши експерт "МДТ" към отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № Ж-32-/1/25.03.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, в частта му, с която въз основа на декларация с вх. № 5302001910/4.08.2014 г. са установени за ЕТ "В. Владимиров" за 2016 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 5094, 35 лв., такса за ползване на депо за битови отпадъци в размер на 2122, 65 лв. и такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 424, 53 лева. С Решение № 9520/11.07.2018 г. по адм. д. № 14608/2016 г. състав на ВАС, Седмо отделение е отменил постановеното от Административен съд –Варна решение № 2203/04.11.2016 г. по адм. д. № 1231/2016 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания при новото разглеждане съдът да обсъди въпроса относно това процесният обект какъв вид застрояване съставлява, какво е неговото функционално предназначение, дали е подлежал на деклариране като самостоятелен обект и оттам дали притежанието на последния е основание за възникване на задължения за собственика му за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и дали данъчната основа е определена правилно, както и да даде обоснован отговор на въпроса относно реалното предоставяне на услугите по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ през процесния период. При новото разглеждане на делото Административен съд – Варна е отменил АУЗД № 98/23.02.2016 г. на старши експерт "МДТ" към отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № Ж-32-/1/25.03.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Аксаково, в частта му, с която въз основа на декларация с вх. № 5302001910/4.08.2014 г. са установени за ЕТ "В. Владимиров" за 2016 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 5094, 35 лв., такса за ползване на депо за битови отпадъци в размер на 2122, 65 лв. и такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 424, 53 лв. и общината е осъдена да заплати на ЕТ разноски в размер на 2000 лева. За да постанови тази отмяна на акта съдът е установил следното: С АУЗД № 98/23.02.2016 г. за 2016 г. са установени задължения за данък върху недвижими имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и задължения за такса битови отпадъци по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за предоставяне на услугата "ползване на депо за битови отпадъци" и за предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". В декларацията по чл. 14 ЗМДТ, таблица 3 процесният обект е описан по следния начин: "покритие над съществуваща торищна площадка и 2 бр. краварника, навес без оградни стени", въведен в експлоатация на 29.05.2014 година. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на акта по съдебен ред е допустимо, актът е издаден от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения за неговата материална незаконосъобразност в частта му, в която са установени задължения за ДНИ 5094, 35 лв., такса за ползване на депо за битови отпадъци в размер на 2122, 65 лв. и такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 424, 53 лв. за покритие над съществуваща торищна площадка и два броя краварника без оградни стени. Изложил е мотиви за това, че покритието не представлява сграда, а съоръжение, позовавайки се на събраните по делото доказателства и СТЕ. Според него същото не попада в понятието "навес без оградни стени" по смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ и в понятието "навеси-селскостопански обекти" по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "б" от Приложение № 2 от ЗМДТ, тъй като не отговаря на дефиницията по § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Решението е валидно и допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон. Изводите на съда за недължимост на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци са правилни и в съответствие с нормите на чл. 10 и чл. 63 ЗМДТ. При новото разглеждане на делото съдебният състав е взел предвид указанията, дадени в мотивите на решение № 9520/11.07.2018 г. по адм. д. № 14608/2016 г. на ВАС, Седмо отделение, събирайки допустимите и относими доказателства, в това число е възложил и обсъдил допълнително заключение на СТЕ. Съдът не е нарушил нормата на чл. 5, ал. 6, т. 3 от Приложение № 2 на ЗМДТ, а е направил задълбочен анализ, както на цитираната норма, така и на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "б" от Приложение № 2 на ЗМДТ и обосновано е приел, че процесният навес, за който е начислен ДНИ не е селскостопански обект, доколкото в същия не се съхранява продукция, а представлява торищна площадка, в която се съхранява оборски тор, с оглед защитата на повърхностните води от замърсяване по Наредба № 2/2007 година. Правилно съдът е посочил, че тълкуването на нормите на ЗУТ и ЗКИР, към които има препращане в редица текстове на ЗМДТ, дава основание да се приеме, че в случая с АУЗД е установен ДНИ за обект, който не е сграда. Съгласно текста на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По аргумент от чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се събира за същите обекти - недвижим имоти - сгради и поземлени имоти. В § 1, т. 21 от ДР на ЗМДТ се съдържа дефиниция за поземлени имоти с препратка към ЗУТ - тези по смисъла на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, който пък определя поземления имот като част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. При тази регламентация, безспорно процесното покритие над торищна площадка и два краварника не е поземлен имот. Както правилно е приел и първоинстанционният съд обсъжданото покритие не може да се определи и като сграда. По своята същност, то е покритие над торищна площадка и два краварника с метална конструкция от греди и колони на единични фундаменти, без ограждащи стени, покрито с ламарина, функционално и технологично обвързано със съоръжението "торищна площадка" и имащо функцията да предотврати притока на повърхностните води върху съществуващото торище, включително и от покривите на двата съществуващи краварника. Така очертаният характер и предназначение на покритието, сочи, че същото е неразривно свързано със съоръжението "торище" с оглед удовлетворяване на изискванията на Наредба № 2/2007 г. за опазване на водите от замърсявания с нитрати от земеделски източници. По своето същество, спорното покритие представлява съоръжение, свързано с третиране на отпадъците и геозащитната дейност - част от техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Като такова представлява строеж, тъй като дефиницията за строежи /§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ/ обхваща и съоръженията на техническата инфраструктура. Обстоятелството, че се касае за съоръжение, а не за производствена сграда, е видно и от издадения за него технически паспорт с № 1/19.01.2018 година. Процесното покритие не може да се определи като сграда и поради факта, че за него не е определен идентификатор, а такъв се дава на всички сгради, тъй като идентификаторът е сред основните кадастрални данни за тези обекти, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Както обосновано е приел съдът, навесът не попада в определението за селскостопански обект, тъй като не служи за съхранение на селскостопанска продукция. Според мотивите на оспореното решение той не попада и в определението за нежилищни обекти по смисъла на чл. 5, ал. 6, т. 3 Приложение № 2 към ЗМДТ, защото е без самостоятелно функционално предназначение. Предназначението му е свързано с други съоръжения /торище и краварници/ и няма идентификатор по ЗКИР, поради което не е обект по определението на § 5, т. 39 ДР ЗУТ. Поради това неоснователен е доводът на касатора, че нормите от приложението са специални по отношение нормите на ЗУТ и ЗКИР и следва да се вземат предвид при облагането с ДНИ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба и по отношение на начислената такса за битови отпадъци. След като по своите характеристики и същност покритието над торищна площадка и два краварника не представлява сграда, не е поземлен имот, то незаконосъобразно и в нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ са установени задължения за такса за битови отпадъци за ползване на депо за битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд – Варна като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,