Решение № 7370 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2013 г.

Решение № 7370 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Маринов Стоянов от гр. Варна против решение № 181 от 30.01.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3213/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СИР-130/16.07.2012 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Автосервиз и автокозметичен център за почистване на коли", находящ се в ПИ № 23003700, по плана на местност "Боклук тарла", р-н "Вл. Варненчик", гр. Варна, ул. "Цанко Дюстабанов" № 4, ет. 7, ап. 13. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответната страна Началникът на РДНСК - Североизточен район оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна - издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процедурата по констатиране незаконността на извършеното строителство, както и при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Процесният обект е квалифициран като строеж, който е незаконен, като извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорното между страните обстоятелство е дали обектът предмет на обжалваната заповед е строеж или е преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности. Това се определя от фактическите белези на обекта. Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята или сградата. За да бъде преместваем, обектът трябва да може да се демонтира без нарушаване на целостта му и да се поставя на друго място. Именно характеристиките на преместваемост и поставяемост предполагат обектът да не е трайно свързан със земята. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният обект е изграден по сглобяем начин с метална носеща конструкция, като под ограждащите стени на навесите и под оградата са изпълнени монолитни основи от бетон и армирана бетонова настилка, за която чрез планки и болтове са закрепени металните колони. С оглед установения начин на изграждане на обекта и трайното му свързване с терена, следва квалификацията му като строеж. По определение преместваемите обекти са леки съоръжения, предназначени за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси и др. елементи на градското обзавеждане, които могат да бъдат преместени и "поставени" запазвайки физическата си цялост. По отношение на процесния обект това е невъзможно. С него трайно се променя субстанцията и начина на ползване на земята, поради което не е преместваем по определението на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ. Без значение за квалифицирането на обекта като строеж са обстоятелствата, че същият е с метална конструкция и се ползва за търговски дейности. Липсата на строителни книжа го определят като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби приемат административният орган и съдът. Последният обосновава решението си с всички събрани по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице относно фактическите характеристики на обекта. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,