Решение № 7930 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2009 г.

Решение № 7930 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12243/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на НК "Железопътна инфраструктура" против Решение от 10.06.2009 г. по адм. д. 2335/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III"А" състав. Твърденията в жалбата са за неправилност на решението поради несъобразяването от съда с представените писмени доказателства, установяващи правото на собственост на държавата върху процесните имоти, предоставени за управление на НК"Железопътна инфраструктура". Искането е да бъде отменено решението и потвърдена Заповед № РД-09-8 от 10.01.2006 г. на Кмета на Столична община район "Слатина". Ответникът по жалбата Михаил Върбанов Груев оспорва жалбата в представено по делото писмено възражение. Ответниците по жалбата Величка Григорова Кюлафлийска, Тодор Владимиров Вучев, Величко Владимиров Вучев, Богданка Здравкова Младенова, Емилия Здравкова Ангелова, Седефка Велинова Димитрова, Никола Велинов Димитров, Димитър Григоров Цветанов, Цветанка Стоянова Кръстева, Стоян Георгиев Димитров и Даринка Найденова Димитрова, Лъчезар Георгиев Димитров не са изразили становище по жалбата. Ответникът Кметът на Столична община район "Слатина" не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Софийски градски съд отменя Заповед № РД-09-8 от 10.01.2006 г. на Кмета на Столична община район "Слатина", с която, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията, § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и Заповед № РД-09-18 от 07.09.2004 г. на Кмета на Столична община, е одобрено попълване на кадастралния план на местност "Христо Смирненски - Слатина" ул. "Кривина" кв. 103 с поземлен имот № 1002, съобразно скица - проект. По аргумент от ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР съдът приема, че развилото се административно производство предпоставя липса на спорове за материално право, които не се установяват в конкретния случай. Както жалбоподателите в първоинстанционното производство, така и НК"Железопътна инфраструктура" се легитимират като собственици на части от процесния новообразуван имот № 1002, кв. 103 местност "Христо Смирненски - Слатина" ул. "Кривина". В административното производство не са изпълнени изискванията на ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР за съставяне на акт за установяване на непълноти и грешки на място и този акт да е подписан от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. Представеният Акт № 3 от 05.01.2006 г. е подписан само от представител на заявителя, не съдържа подписи на останалите заинтересувани собственици. Издаването на процесната заповед без съобразяване с административнопроизводствените правила е основанието на първоинстанционния съд за отмяната й. Като нарушение е прието и неправилно посоченото правно основание за издаване на заповедта - чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, отнасяща се до изменение на подробни устройствени планове след допуснато допълнение или поправка на кадастрални планове. Решението на Софийски градски съд е съобразено с приложимия материален закон, който урежда измененията на кадастралните планове да се извършват в особено, безспорно производство, при заявено съгласие на всички заинтересовани страни. Безспорно приложимата разпоредба на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР препраща към Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри ДВ, бр. 41/2005 г./ относно процедурата по издаване на искания административен акт. Основанията за изменение на кадастралния план са уредени в чл. 53 от ЗКИР, ал. 3 на който посочва и реда за провеждането му, доразвит в нормата на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. Посочената разпоредба императивно определя действията на съставителя в случай на отказ да бъде подписан акта и последицата от неподписването му от всички заинтересовани лица - издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката. Само отсъствието на спор, установено чрез заявеното с подписването съгласие, е основание за постановяване на положителния акт на изменението на кадастралния план. Неподписването се приема от законодателя като достатъчно основание за отказ. Разпоредбата на предл. 3 на ал. 3 на чл. 62 от Наредба 3/2005 г. съответства на нормата на предл. 2 на ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР, възпроизведена в ал. 6 на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., съобразно която непълнотите и грешките, свързани със спор за материално право, се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Изрично заявеното несъгласие с констатациите по акта от страна на заинтересованите собственици - жалбоподатели в първата съдебна инстанция е равносилно на отказ да бъде подписан акта, поради което настоящият състав намира изводите в обжалваното решение съобразени с нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 53 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Наличието на спор за материално право е обосновано от обсъдените от съда доказателства, включително заключението на съдебно - техническата експертиза, което не е оспорено от страните. В административното производство съдът не е компетентен да преценява и се произнася по конкуренция на права, поради което правилно първоинстанционният съд не е обсъждал представените доказателства за собственост на НК "Железопътна инфраструктура". При безспорно установения по делото факт на заявено несъгласие за подписване на акта за непълноти и грешки от 05.01.1009 г. от собствениците, представляващи заинтересовани лица по смисъла на § 5, ал. 10 от Наредба № 3/2005 г., законосъобразен е извода на административния съд за наличие на спор за материално право, обуславящо отмяната на оспорената заповед. Предвид изложеното, съдебният състав намира недоказани твърдените касационни основания, поради което жалбата е неоснователна. Решението на Софийски градски съд следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс