Решение № 1182 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2012 г.

Решение № 1182 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7881/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стефко Трейд" ЕООД, гр. Долна Оряховица, чрез процесуален представител, срещу Решение № 215/10.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1180/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 151101028/28.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 540 от 27.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил представените по делото АПВ и протоколи, както и, че не се е произнесъл по искането му за прогласяване на нищожността на РА в посочените части. Счита, че по отношение на спорните доставки са установени всички релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които следва да се приеме, че същите са реално осъществени. Навежда довода, че събраните по делото доказателства пряко сочат, че процесните ВОД са извършени, поради което формираните от съда обратни изводи са необосновани и материално незаконосъобразни. Намира, че от осъществените насрещни проверки на превозвачите е установено транспортирането на стоките до територията на друга държава членка. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да прогласи нищожността, респективно да отмени обжалвания ревизионния акт, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - гр. Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 151101028 от 28.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 540/27.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 20 009,69 лв. за данъчни периоди м. 01.2010 г., м. 03.2010 г. и м. 06.2010 г. по 7 броя фактури, издадени от "М-трейд" ЕООД и допълнително е начислен косвен данък по декларираните за данъчни периоди м. 01.2010 г., м. 04.2010 г., м. 06.2010 г. и м. 09.2010 г. вътрешнообщностни доставки /ВОД/ общо в размер на 39 867,69 лв. по 4 бр. фактури, издадени "Тракия Импорт" S. L., Испания с VIN ESB85021079. ведно със съответните лихви за забава в общ размер от 5 737.49 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесуални разпоредби и в съответствие с материалния закон. До този извод решаващият състав е достигнал, след като по отношение на 7 броя фактури, издадени от "М-трейд" ЕООД с предмет "захарни изделия" и "доставка на място" е приел, че не е доказано наличието на облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Така формираното заключение е основано на липсата на ангажирани доказателства както за лицата, извършили транспорта и товаро-разтоварната дейност, така и за предаването на стоките. Посочено е, че за целите на данъчното производство единствено фактурите и писмените обяснения не са достатъчни да се приеме, че процесните доставки са реално извършени, поради което за получателя по тях не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Относно допълнително начисления косвен данък съдът е приел, че представените доказателства не установяват извършването на вътрешнообщностни доставки на стоки от ревизираното дружество към испанското такова, в резултат на което е формиран извод, че това са облагаеми доставки, извършени от жалбоподателя на територията на страната. Тъй като истинността на представените 4 бр. международни товарителници /CMR/ от 4.01.2010 г., 23.04.2010 г., 12.09.2010 г. и 11.06.2010 г. и пет декларации - потвърждения от 11.01.2010 г., 29.04.2010 г., 17.06.2010 г. и 16.09.2010 г. е оспорена от ответника, но не е установена от жалбоподателя въпреки указаната му от съда доказателствена тежест по чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, то решаващият състав не е кредитирал същите. Преценил е още, че представените транспортни документи - обяснително писмо, лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, международни товарителници и фактури не могат да формират извод за действително транспортиране на фактурираните стоки, още по-малко за получаването им от "Trakiya import" S. L поради неустановеност на капацитета за транспортиране и осъществяване на доставки от такова естество и на конкретното доставяне на стоките до испанския контрагент. В тази връзка съдът се е позовал и на кредитираното заключение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводната експертиза, сочещо, че единствените документи, обективиращи транспорта при превозвача "Рали" ЕООД са двете международни товарителници и проформи - фактури, чиято истинност в процеса е останала недоказана. Съдът е приел, че транспортиране на стоките не се установява и от събраните доказателства относно сочения превоз от ЕТ "Николай Петров 94". Не са представени и сертификати за качество на превозваните хранителни продукти, декларации за съответствие, тахографски листи, винетни стикери за движение на територията на друга държава членка, такси за преминаване на границата и др. В обобщение решаващият състав е приел, че процесните ВОД не са реално осъществени поради неустановеност на реалното получаване на стоките по ВОД от испанското дружество и на реалното им превозване до него от посочените в документите превозвачи, респективно - че органът по приходите обосновано и законосъобразно е приел, че тези доставки следва да се квалифицират като облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС със ставка 20 на сто и за тях следва да се начисли ДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил издадените и приложени АПВ от 2010 г. и протоколи за извършени проверки. В мотивите на атакувания съдебен акт същите са подробно обсъдени, а изложените доводи напълно се споделят от настоящия състав. Съобразно приложимата към процесните АПВ редакция на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 2007 г./, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително и когато актът е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, то издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Така очертаната нормативна регламентация сочи, че издадените след 19.12.2007 г. АПВ не се ползват с присъщия на индивидуалните административни актове стабилитет, поради което констатираните с тях задължения и вземания не препятстват и не обвързват установяването им в рамките на последващо ревизионно производство. Пречка за това не са и протоколите за извършени проверки, които не притежават белезите на индивидуални административни актове, с които да се засяга пряко правната сфера на данъчно задълженото лице, да се създават или засягат права и интереси и да се определят данъчни задължения. Същите имат единствено доказателствена стойност, която може да бъде опровергана по предвидения процесуален ред в рамките на производството по обжалване на издадения РА. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че при липсата на изричен диспозитив в обжалваното решение досежно осъщественото оспорване на РА като нищожен следва да се приеме, че съдът не се е произнесъл по същото. Това е така, тъй като формираният извод за законосъобразност на РА имплицитно включва в себе си и преценката за неговата действителност, поради което не е необходимо изрично произнасяне с отделен диспозитив, с който да се отхвърли оспорването на РА като нищожен. Аргумент за това е и нормата на чл. 177, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, която установява преклудиращата сила на съдебните решения, с които са отхвърлени оспорванията на административните актове. В конкретния случай основният спор между страните е концентриран върху реалното осъществяване на доставките, обективирани в издадените от "М-трейд" ЕООД 7 бр. фактури с предмет "захарни изделия" и "доставка на място". Безспорно е установено, че страните са регистрирани по ЗДДС лица, доставчикът е издал фактурите, осъществено е плащане по тях, същите са отразени счетоводно, стоките са получени от "М-трейд" ЕООД и са заприходени в склад, собственост на дружеството. То е кадрово и технически обезпечено за натоварването и доставянето на стоките и за осъществения от доставчика транспорт са издадени фактури. Въз основа и на представените и приети в настоящото производство двустранно подписани приемо - предавателни протоколи за процесните стоки и издадените от "М-трейд" ЕООД пътни листи за осъществен транспорт за доставка на "Стефко трейд" ЕООД, настоящият състав намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извода, че процесните доставки са реално осъществени. Същите имат за предмет родово определени вещи, транслирането на собствеността върху които е осъществено с установения факт на тяхното предаване на получателя. При наличието и на останалите безспорни между страните предпоставки, обуславящи възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по коментираните фактури, то следва да се приеме, че в тази му част обжалваният РА е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. Достигайки до обратния извод административният съд е постановил решение, което в тази си част е неправилно и следва да бъде отменено. В останалата си част относно допълнително начисления ДДС по издадените от касатора фактури и декларирани ВОД, обжалваният съдебен акт не страда от релевираните касационни пороци. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказването на ВОД в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В случая между страните е спорно транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС поради неустановяването на истинността на представените международни товарителници. Същите, съобразно чл. 9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози удостоверяват до доказване на противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от превозвача, а нередовността им не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. При открито производство по оспорването им обаче и непроведено доказване на истинността им, решаващият съд законосъобразно не е кредитирал същите и е обосновано е приел неустановеният факт за неосъществен. При изричното оспорване на автентичността на представените четири декларации - писмени потвърждения от получателя следва и аналогичен краен извод досежно релевантния факт на получаването на стоките от "Trakiya import" S. L. Представената в касационното производство обща декларация, с която представляващия испанското дружество потвърждава получаването на стоките по процесните фактури не би могла да санира процесуалния пропуск на касатора да установи истинността на оспорените в първоинстанционното производство декларации, поради което и не би могла да обоснове извод за наличие на изискуемите се съобразно чл. 45, т. 1 и т. 2 от ЗДДС доказателства за установяване на ВОД. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътрешнообщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътрешнообщностни доставки по чл. 38, ал. 2, а според чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътрешнообщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. При липсата на установено основание по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагане с нулева ставка на извършените доставки на стоки и безспорно доказаното им изписване от счетоводството на жалбоподателя, то правилен е изводът на съда, че са осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, за които следва да се начисли данък със ставка от 20 %., възлизащ общо на сумата от 39 867.69 лв. Ето защо, настоящият състав намира, че в тази си част обжалваното решение не страда от релевираните касационни пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направените и от двете страни искания, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, обжалваното решение следва да се отмени и в частта му за разноските за съответната сума, като в полза на ответника са присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1273.49 лв., в съответствие с отхвърлената част от жалбата. В настоящото производство директорът на Дирекция "ОУИ" не е ефективно представляван в проведеното о. с. з., поради което и касационният състав не присъжда юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от жалбата, в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 884.64 лв. След прихващане на насрещните задължения, търговското дружество дължи на ответника разноски в размер на 388.85 лв., до който първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде останало в сила, а за разликата над 388.85 лв. до присъдения размер от 1762.29 лв. следва да се отмени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,