Решение № 4942 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2009 г.

Решение № 4942 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15332/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Яна Кралева Панталеева и Величко Кирчев Панталеев, от гр. Русе, срещу решение № 11/7.10.2009 г. по адм. д. № 54/2009 г. на Административен съд гр. Русе. Считат обжалваното решение за незаконосъобразно и претендират отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок. В същата не се сочат конкретни касационни основания, а бланкетно се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение. Навеждат се доводи досежно законосъобразността на административния акт, а не досежно съдебния такъв. Поради това решението следва да бъде преценено служебно съгласно критериите на чл. 218, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав намира съдебното решение, чието касиране се претендира, за недопустимо при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу виза за проектиране от 24.03.2006 г. на главния архитект на гр. Русе, издадена на основание чл. 134, ал. 6 ЗУТ във връзка с чл. 140 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Развил е доводи, че в случая визата за проектиране е индивидуален административен акт и подлежи на директен контрол. За жалбоподателите, според съда, е налице правен интерес от обжалване, тъй като се касае за свързано застрояване, поради което жалбоподателите имат качеството на заинтересовани лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ като собственици на съседни имоти. В конкретния казус визата за проектиране е индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен контрол. В случая обаче е налице начална липса на право на жалба поради липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждането й - правен интерес. От представените по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице, се установява следното: С визата за проектиране не се предвижда свързано застрояване, което да засяга собствения на жалбоподателите имот. С визата за проектиране се предвижда единствено промяна в предвиденото застрояване досежно УПИ Х-1387, 1398. Свързаното застрояване е предвидено за 2 и повече имота, включително и този на жалбоподателите с предишно, влязло в сила изменение на ПУП. С оспорената виза за проектиране не се изменя характерът и начинът на застрояване, а само част от елементите са получили по-голяма етажност, но в рамките на един имот, на който собственият на жалбоподателите е съседен. По същество с визата за проектиране е допуснато изменение по отношение на етажността, като се запазват очертанията на линиите на застрояване и отстоянията от съседните имоти. Така определените височини на част от сградите са по-малки от максимално допустимите. След като с обжалваната виза не се променя застрояването, нито се засяга предвиденото такова в имота, собствен на жалбоподателите, и имота, предмет на визата, то за жалбоподателите не е налице правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Визата за проектиране не визира свързано застрояване, нито изменя такова, поради което жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица. Това елиминира правният им интерес от обжалване и е пречка делото да се развие с произнасяне по съществото на жалбата. Постановеният в този смисъл съдебен акт е недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен, а производството по делото-прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,