Решение № 6804 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2010 г.
ВАСVI отделение16.05.2011 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.03.2010 г. по административно дело № 0660/2006 г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6804 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е образувано по касационна жалба на Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за долекуване, продължително лечение и рехабилитация (СБПФЗДПЛР) "Цар Фердинанд I" ЕООД с. Искрец, общ. Своге, Софийска област, действаща чрез повереника си адв. Здравка Николова, против решението от 19.03.2010 г. по административно дело № 0660/2006 г. на Софийски градски съд (СГС), административно отделение, III "Б" състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу експертно решение № 6666/30.08.2005 г. на НЕЛК по белодробни болести. Касаторът твърди, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени норми. Исканията са за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, или постановяване на решение по съществото на делото, с което да се признае експертното решение на НЕЛК за нищожен административен акт, като постановен от ненадлежен административен орган, който не е конституиран в законоустановения му състав. Претендира се и присъждане на направените пред всички инстанции съдебни и деловодни разноски. Ответниците по касация Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Роза Иванова Лазарова - Тантилова от гр. Разлог, и Районно управление Социално осигуряване" (РУСО) - Благоевград, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението на СГС за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, които биха обусловили неговата неправилност. С обжалваното пред първоинстанционния съд експертно решение на НЕЛК по белодробни болести е потвърден протокол № 25/21.03.2001 г. на диагностична комисия, с който на Роза Лазарова е определена диагноза хронична туберкулоза, като заболяването е с професионален характер. За да не уважи оспорването, градският съд е приел, че атакуваният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен колективен орган, в рамките на неговите правомощия, спазена е формата и изискуемите реквизити, и е материално законосъобразен. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и трябва да бъде споделен. Решаващият съдебен състав е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт с оглед критериите по чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство (отм.), Софийският градски съд обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното пред експертно решение е законосъобразно. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на Закона за здравето, Закона за административното производство (отм.) и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (отм.). Сред материалите по административната преписка при освидетелстването на Роза Лазарова са налице документи, установяващи медицинска симптоматика за хронична туберкулозна интоксикация. Приети са съдебно-медицински експертизи, изготвени от съответните специалисти, като дадените компетентно изготвени заключения относно здравословното състояние на освидетелстваната потвърждават констатациите на НЕЛК относно установеното заболяване. На базата на наличната медицинска документация и непротиворечивите заключения на изслушаните съдебно-медицински експертизи по делото безспорно е установено, че Роза Лазарова е боледувала от заболяването хронична туберкулозна интоксикация, което има професионален характер по смисъла на чл. 2 от цитираната наредба. За пълнота на изложението и във връзка с наведените както пред първата инстанция, така и в касационната жалба доводи за нищожност на експертното решение поради незаконен състав на комисията, следва да се отбележи правилността на приетото от съда, че в случая не е налице нарушение. Не се касае за състав, който е в несъответствие със законовите условия. Съгласно чл. 3 от визираната по-горе наредба професионалните болести се потвърждават от НЕЛК, като в състава им се включва специалист по професионални болести и специалист по трудова медицина, каквито са участвали в заседавалия състав на НЕЛК (§ 1 от ПЗР на наредбата сочи, че за специалисти по трудова медицина се считат и лицата с призната специалност хигиена на труда). Обстоятелството, че няма одобрен списък на такива от министъра на здравеопазването съобразно ал. 4 на чл. 3 от наредбата правилно е преценено, че не може да доведе до нищожност на акта. Водещо е наличието на членове на комисията със съответната специалност, защото предпоставката, въведена от наредбата относно състава, е да бъдат включени посочените в нея специалисти. Този факт е установен, поради което не е налице нарушение, обуславящо обявяване на нищожността на оспорения административен акт. Достигайки до такива изводи и като не е уважил подадената до него жалба, Софийският градски съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане на сторените от касатора съдебно-деловодни разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 112, ал. 1, т. 4