Решение № 5291 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1204/15.06.2021 г., постановено по адм. дело 204/2021 г. на Административен съд Пловдив, по жалба на Мони МГ ООД е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 450/23.09.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден частично с Решение 258/24.11.2020 г., издадено от Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи, в частта, с която по отношение на дружеството са определени дължими суми за ТБО за компонента чистота на териториите за обществено ползване за 2018 г. в размер на 471,74 лв. главница и 695,81 лв. лихви. В останалата част, с която са установени задължения за ТБО за компонента обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за 2018 г. в размер на 419,32 лв. главница и 618,49 лв. лихви и за 2019 г. в размер на 5 935,07 лв. главница и 585,95 лв. лихви, както и задължения за компонента чистота на териториите за обществено ползване за 2019 г. в общ размер на 5 143,73 лв. главница и 507,83 лв. лихви, жалбата на дружеството е отхвърлена. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи, подадена чрез пълномощника адв. Н. Маринова, поддържана и в съдебно заседание, се оспорва решението на Административен съд Пловдив в частта, с която е отменен АУЗД. Като касационни основания се сочат неправилност на акта поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно от страна на административния съд е прието, че имотите на дружеството адресат на акта не попадат в границите на районите, в които общината престира услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Твърди, че общината е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, видно от Заповед 1264/23.10.2017 г. на кмета на Община Родопи, но и фактически я е предоставяла, за което са налични по делото доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорваната част и за присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи - Мони МГ ООД, в писмен отговор, подаден чрез адв. И. Атанасов, и в съдебно заседание оспорва основателността ѝ и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в тази му част. Постъпила е касационна жалба и от Мони МГ ООД относно частта, с която жалбата на дружеството против процесния АУЗД е отхвърлена. В подробно изложение касаторът развива доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че за 2018 г. и 2019 г. дружеството е заплатило в пълен размер задълженията си за компонента на ТБО обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения, като дори е налице надвнесена сума, което обстоятелство се потвърждава и от заключението по допуснатата ССчЕ. Твърди, че имотите на дружеството попадат извън границите на населеното, като липсва изградена общинска инфраструктура, по отношение на която да бъде предоставена услугата по поддържане на чистотата. Счита, че дължимостта на ТБО възниква, когато е доказано, че имотът попада в района, определен със заповед на кмета на съответната община, в който се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, и услугите реално се предоставят. Позовава се на съдебна практика. Моли за отмяна на оспорваното решение в обжалваната част и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и на двете касационни жалби. По отношение на основателността дава становище, че касационната жалба на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи е неоснователна, а тази на Мони МГ ООД основателна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил АУЗД 450/23.09.2020 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 258/24.11.2020 г., издадено от Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи. С потвърдената с решението (л. 114) на горестоящия орган част са определени следните задължения по компоненти общо за имотите: · За 2018 г. за компонент депо 419,32 лв. главница и 618,49 лв. лихви; За 2019 г. за компонент депо 5 935,07 лв. главница и 585,95 лв. лихви; За 2018 г. за компонент чистота 471,74 лв. главница и 695,81 лв. лихви; За 2019 г. за компонент чистота 5 143,73 лв. главница и 507,83 лв. лихви. Общият размер на установените задължения възлиза на 14 377,94 лв., от които 11 969,86 лв. главница и 2 408,08 лв. лихви. Установено е, че Мони МГ ООД е собственик на 3 недвижими имота, находящи се в землището на с. Белащица, извън строителните граници, подробно описани в решението на административния съд. За процесните 2018 г. и 2019 г. са издадени заповеди на кмета на Община Родопи на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда. Прието е от решаващата инстанция, че дадените със заключението отговори, макар и обосновани и кореспондиращи с доказателствата по делото, не дават отговор на спорния въпрос относно дължимостта на ТБО за притежаваните имоти за компонентите депо и чистота. В хода на съдебното производство са изслушани и гласни показания на двама свидетели работници в Мони МГ ООД. При съдебното разглеждане на спора, съдът е извършил дължимата преценка за законосъобразност на оспорвания акт в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от Кодекса. За да отмени частично процесния АУЗД, съдът е изложил мотиви, че Мони МГ ООД е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като е собственик на недвижимите имоти, за които са подадени и декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Прието е, че имотите на жалбоподателя не попадат в района, за който Община Родопи предоставя и трите компонента на ТБО за 2018 г., тъй като местността, в която се намират процесните имоти и за което не се спори по делото, е м. Гьола, която не е сред изчерпателно изброените в част II, т. 2.1 на Заповед 1246/23.10.2017 г. на кмета на Община Родопи (л. 89). Според съда невключването на недвижимите имоти в обхвата на изчерпателно посочените местности, за които се предоставя услугата поддържане на териториите за обществено ползване (чистота), е достатъчно основание за отмяна на АУЗД в тази му част, независимо че по делото са представени доказателства за реалното ѝ предоставяне. В частта относно услугата обезвреждане на отпадъци (депо) е постановено, че в жалбата на дружеството са изложени твърдения, че за този компонент се дължи заплащане на ТБО, тъй като е налице регионално депо в с. Цалапица, в което се извършва обезвреждане на битови отпадъци. По отношение дължимостта на компонентите чистота и депо, част от ТБО за 2019 г., административният съд е приел, че в Заповед 1079/09.10.2018 г. (л. 96) изрично е посочено, че м. Гьола е сред районите, в които ще се предоставят въпросните услуги. Решаващата инстанция е приела, че от ангажираните от административния орган писмени доказателства, сред които договори с нает персонал, документи за закупени ДМА, стопански инвентар, гориво и консумативи и др., следва извод, че услугата по поддържане на териториите за обществено ползване е реално предоставена, който извод не може да бъде разколебан от свидетелските показания, представляващи и единствените ангажирани от дружеството доказателства. В частта за компонента депо съдът е приел, че с жалбата дружеството не отрича дължимостта ѝ, поради което е потвърдил АУЗД и в тази му част. Изложени са мотиви, че Мони МГ ООД не е подал декларации по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и не е освободен от заплащането на таксата от Общинския съвет на основание чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Според административния съд за определяне на ТБО по отношение компонента чистота е без значение дали около конкретните имоти е изградена инфраструктура за обществено ползване, след като в населеното място безспорно има такава и от доказателствата по делото безспорно се установява, че услугата реално е предоставена в рамките на населеното място. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, (в приложимата към процесния период редакция), таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти, са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо, общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата, второ, имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и трето, общината фактически да предоставя услугата. Тогава, когато не е налице която и да е от изброените материалноправни предпоставки, таксата не е дължима. В процесния случай, видно от част II, т. 2.1 на Заповед 1246/23.10.2017 г. на кмета на Община Родопи са посочени границите на районите, в които ще се предоставят и трите услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. Не се спори, че процесните имоти са с местонахождение землището на с. Белащица, местност Гьола, като видно от т. 1 на таблицата м. Гьола не е сред изчерпателно изброените. В този смисъл правилно е прието от страна на административния съд, че това е достатъчно основание, за да се приеме, че установените суми за 2018 г. по отношение на компонента чистота са недължими, поради което касационната жалба на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Родопи се явява неоснователна. По отношение на установените суми за компонента чистота за 2019 г. съгласно Заповед 1079/09.10.2018 г. на кмета на Община Родопи м. Гьола е включена сред изчерпателно изброените райони, в границите на които се предоставят и трите услуги, следователно, с оглед изложеното по-горе следва да се установи дали услугата е реално предоставена, тъй като местонахождението на имота не е спорно. В тази връзка, настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение, намира, че от приложените по делото доказателства може да бъде формиран извод за действителното извършване на услугата, доколкото представените трудови договори показват наличие на персонал в Община Родопи. По отношение на приложените дневни протоколи за приемане на извършената работа (л. 137-252), макар същите да се отнасят само за месеците 10., 11. и 12.2019 г., описаните в тях дейности съответстват на примерно изброените в чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ в приложимата редакция, сред които почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Налични са и множество фактури за закупувани консумативи, относими към извършване на дейностите по почистване и поддръжка на териториите за обществено ползване в рамките на с. Белащица, които фактури обхващат целия процесен период. По отношение на компонента на ТБО депо, правилни се явяват изложените съображения от страна на административния съд. Впрочем следва да се посочи, че в касационната жалба на Мони МГ ООД не се излагат каквито и да е доводи, обосноваващи неправилност на оспорваното решение в тази му част. Единствено се релевира оплакване, че съгласно назначената по делото ССчЕ дружеството е надвнесло суми за ТБО за процесния период. Това обстоятелство, както сочи и първоинстанционният състав, се явява ирелевантно по отношение предмета на настоящия спор, доколкото предмет на делото е законосъобразността на АУЗД и принципната дължимост на установените с него задължения. Също така дружеството, независимо че обжалва изцяло решението, в частта му с която жалбата на Мони МГ ООД е отхвърлена, не оспорва дължимостта на сумите за осигуряване на компонента депо от ТБО, като само с цел пълнота на изложението следва да се посочи следното: в преписката по делото се съдържат два договора (л. 660 и л. 675), сключени между Община Пловдив и Община Родопи, с предмет предаване за депониране неопасни битови отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци за 2018 и 2019 г., находящо се в землището на с. Цалапица. По делото са приложени и справки (л. 663 674) за приети и депонирани количества в депото от Община Родопи, за всеки месец от 2018 г., от които е видно, че са приемани и отпадъци от с. Белащица. Налични са и помесечни справки за 2019 г. С оглед това не налице изключението, предвидено в чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (редакция към ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.), според което не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. С оглед изложеното и двете касационни жалби се явяват неоснователни. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По разноските: Общият материален интерес по делото е възлиза на 14 377,94 лева. С оглед на резултата по спора и съобразно размера на уважената част от жалбата 13 210,39 лв., на Община Родопи се дължат разноски в размер на 1 451,69 лв., представляващи пропорционална сума спрямо претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 580 лв., съгласно представен списък и доказателства за заплащането му. На Мони МГ ООД се следват разноски в размер на 378 лв. при липса на възражение за прекомерност и съгласно приложен списък и налични доказателства за извършването им, която сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение за съставяне на отговор на касационна жалба. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение