Решение № 11934 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3990/2017 г.

ВАСПетчленен състав10.10.2017 г.докладчик Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1215 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 9850 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. ОСЪЖДА министерство на икономиката да заплати на "С. Т. П." АД сумата 1 260.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11934 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3990/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката, чрез Н. С., служител с юридическа правоспособност, срещу решение № 1215 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 9850 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С него по жалба на "С. Т. П." АД е отменено писмо № К-26-С-1 от 4.07.2016 г. издадено от същия административен орган в качеството му на ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" (ОП "РКБИ"). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - "С. Т. П." АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Р. С., като е депозирано и писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представя писмена защита в съдебно заседание. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение е бил сезиран с жалба от "С. Т. П." АД срещу писмо № К-26-С-1 от 4.07.2016 г. на Министъра на икономиката в качеството му на ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" (ОП "РКБИ"). С него е наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на верифицираните разходи по сключения договор № Д-066-2015 г./BG161PO003-1.2.05-0001-Su-008 от 20.10.2015 г. с изпълнител "Т. Е. А. М." ООД на стойност 517 020,00 лева с ДДС. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил подробни съображения относно приложимостта на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в сила от 26.12.2015 г., в процесния спор, понеже оспорения акт е издаден на 04.07.2016 г. Направил е извод, че е оспорен административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, както и преценка на процесуалните предпоставки за предявяване на жалбата. Това са наличие на правен интерес от оспорване, понеже с акта се засягат права и законни интереси на "С. Т. П." АД, след като с акта му се налага финансова корекция, както и спазване на законовия срок при подаването й. Така е обосновал извод за допустимост на производството пред него. Освен това е обсъдил и компетентността на органа издал оспорения акт, а именно това е ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 г. -2013 г." - министърът на икономиката, като по делото е безспорно, че той е издателят на същия, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Също така е посочил кой е управляващият орган, като съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката, Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" изпълнява тези функции на Управляващ органа цитираната оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 г. -2013 г.". В мотивите на съдебния акт е изложил подробно фактическата обстановка по повод развилото се административно производство като сключване на договор - BG161PO003-1.2.05-0001-С0001, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект "Научно-технологичен парк", одобрен по Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г." между Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и "С. Т. П." АД с максимален размер на предоставената финансова помощ от 97 259 293.34 лв. Сключен е и Допълнително споразумение № BG161РО003-1.2.05-0001- С0001-А-8 от 23.12.2015 г. Също така съдът подробно е посочил действията по повод законосъобразното откриване на обществената поръчка, съответно и изготвяне на окончателен доклад от 25.05.2015 г. за законосъобразност на същата. До участие е допуснато "Т. Е. А. М." ООД, което дружество е класирано на първо място, като на 2.10.2015 г. между жалбоподателя и това дружество е сключен договор за обществена поръчка с предмет "Доставка на газов хроматограф с QTOF MS/MS масспектрален детектор с висока точност на определяне на масите, висока резолюция и висока чувствителност, за нуждите на Invitro лаборатория за оценка на биологичната активност и токсичност, лаборатория за разработване и охарактеризиране на фармацевтични форми и "I. S." дизайн и лаборатория за екстракции на природни продукти и синтез на биоактивни съединения", на стойност 517 020,00 лв. без ДДС. О. фактическа страна съдът е обсъдил и постъпили сигнали за нередности от 22.06. и 29.06.2015 г., изготвени два доклада относно изпълнението на договора и извършена проверка относно проведени обществени поръчки от дружеството, едната от които е обсъжданата такава, явяваща се и процесната. Същото е било уведомено за постъпилия сигнал и проверка, изискани са документи и разяснения. То е представило становище до ръководителя на управляващия орган, чрез което то сочи, че в документацията за участие не са заложени изисквания, които да ограничават необосновано участието на заинтересованите лица. Ръководителят на управляващия орган чрез писмо от 14.04.2016 г. е приел, че възраженията са неоснователни, като се е позовал на становище на независим есперт. Според него е налице нарушение по смисъла на чл. 25, ал. 5, във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗОП, като съгласно чл. 5 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове на Европейския съюз те се квалифицира като нарушение по т. 11 "Дискриминационни технически спецификации" от приложението към чл. 6, ал. 1 на същата. Административният орган е приел, че за така констатираното нарушение следва да се наложи финансова корекция в размер на 25 % от сключения договор № Д-066-2015/BG161РО003-1.2.05-0001-С0001-Su-008 от 20.10.2015 г., с изпълнител "Т. Е. А. М." ООД, на стойност 517 020,00 лв. На основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Методологията, е дадена възможност на дружеството да представи на управляващия орган коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налагат горепосочените финансови корекции или да се намали нейния размер. В отговор "С. Т. П." АД с писмо вх. № К-26-С-1/02.06.2016 г. е изложило подробни възражения по посочените нарушения. В изпълнение на обсъдените факти относно развилото се административно производство е постановен оспорения акт. Съдът точно е отграничил констатираното нарушение, за да бъде наложена финансовата корекция относно 25 % от стойността на сключения договор № Д-066-2015/BG161РО003-1.2.05-0001-С0001-Su-008 от 20.10.2015 г., с изпълнител "Т. Е. А. М." ООД. Чрез залагане в техническата спецификация и показател "Технически преимущества - П3" на конкретни изисквания, на които отговаря само едно лице, и чрез фаворизиране на един показател от методиката (показател "Технически преимущества - П3") и подобно фаворизиране в стъпките на самия показател, се осигурява на бенефициера определянето на един конкретен изпълнител, като същото е предизвикало разубеждаващ ефект други икономически оператори на този пазар да подадат оферта по конкретна процедура, т. 11 "Дискриминационни технически спецификации" от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията. При изложението си също е посочил легалната дефиниция на понятието "бенефициер"- правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове, което се съдържа в чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. В българското законодателство (ЗУСЕСИФ) не е дадено легално определение, но посоченото определение "бенефициер" се употребява в обратния смисъл - субект, който предоставя средствата. За субекта, който получава средствата се ползва термина "бенефициент". Настоящото изложение на фактическата обстановка по спора се обуславя от наведено твърдение за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила в първоинстанционното производство, а в касационното такова е изложен довод, твърдящ отменителното основание нарушаване на съдопроизводствените правила. За да обоснове изводът за незаконосъобразност на обжалвания пред него акт, първоинстанционният съд е приел, че акционерното дружество има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2

37

от цит. регламент, понеже участва в изпълнението на помощта на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това си качество е осъществило действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Той е обсъдил основания за налагане на финансова корекция, уредени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, които са лимитивно определени според него. Също така е преценил, че констатираните нарушения попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ. Тя определя като нарушението всяка нередност, която съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Първоинстанционният съд е посочил аргументирано и последователно кръга от нормативни актове, които уреждат материята по повод установяването и санкционирането на процесните нарушения. Позовал се е на чл. 13 от ЗНА, на тълкуването на § 8, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като изрично е посочил, че ще преценява същите според съществуващата до приемането на ЗУСЕСИФ нормативна административна уредба, когато тя не противоречи на него. За да се обоснове се е позовал и на чл. 7.1.2 от сключения Договор за безвъзмездна помощ. Така приетата с ПМС № 134/05.07.2010 г. Методология за определяне на финансовите корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки, е актът, който определя видовете нередности по ЗОП . Според него е налице нарушаване на чл. 25, ал. 5 от ЗОП , според която разпоредба възложителят няма право да включва в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Според чл. 32, ал. 2 от ЗОП техническите спецификации не трябва да се определят чрез посочване на конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент, тип, произход или производство, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти. При така изложените факти по делото и приложими материално правни разпоредби, съдът е обосновал извода си за незаконосъобразност поради съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. Това е и основния спорен момент по делото, въведен като основно възражение, както и второто относно нарушаване и на материалния закон. Настоящата инстанция при тези факти по делото, за които няма спор, както и относно приложимите материалноправни и процесуални разпоредби, споделя изцяло извода на съда, че целта на изискването за мотивиране на всеки индивидуален административен акт е да може адресатът на акта и съдът да установят какви фактически констатации прави органът въз основа на събраните доказателства и как е приложил съответната правна норма, респ. мотивите да са ясни, конкретни, относими и подробни. Конкретно в техническите спецификации са посочени множество изисквания към процесния продукт - минимални и допълнителни. Същевременно органът не е посочил точно коя част от тях води до определен производител и осигурява на бенефициера определянето на един конкретен изпълнител. Такива не са посочени и в становището на независимия експерт, което административният орган е цитирал в оспорвания административен акт. По този начин съдът е бил поставен в невъзможност да извърши проверка на изложените от административния орган мотиви, поради техния общ и неясен характер. Също така правилно съдът е преценил, че в оспорения акт не са изложени изводи и съображения относно релевантните обстоятелства - кои от поставените технически стандарти са "прекалено специфични" и дали ограничаването на конкуренцията е "необосновано", още повече, че самият орган сочи, че поръчката е със специфичен предмет. Само декларирането от страна на ответната страна, че в техническата спецификация и в Методиката за оценка по показател "Технически преимущества" са включени технически параметри и изисквания от подобни не сочат на обоснован извод за необходимостта от налагане на финансова корекция на възложителя. Поради това съдът не е обсъждал конкретно дали правилно е приложен материалния закон, понеже допуснатото нарушение възпрепятства ефективния съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 260.00 лв., на основание чл. 143, ал. 1 от АПК за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и доказателства за заплащането му.

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ
  • чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ