Решение № 12230 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), приподписана от упълномощения юрк. Н. Попова, срещу Решение 3216 от 11.07.2025 г., постановено по адм. д. 1225 по описа на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2024 г. в частта му, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г., издаден от П. Кисов на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Б. Жекова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 422 от 11.10.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, и делото е изпратено като преписка на ревизиращите органи за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания и срок. Решение 3216 от 11.07.2025 г., постановено по адм. д. 1225 по описа на АС - Пазарджик за 2024 г. в частта му, с която е обявена нищожността на Ревизионен акт П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г. за поправка на ревизионен акт, издаден от Б. Жекова- главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, не е предмет на касационен контрол в настоящото съдебно производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Поддържа се становище, че макар да е обявил нищожността на Ревизионен акт П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г. за поправка на ревизионен акт (РАПРА), към спорния РА, първоинстанционният съд бил длъжен да разгледа спора по същество и да изложи мотиви за неговата законосъобразност. Изразява се несъгласие с разпореденото от съда връщане на преписката на компетентния орган по приходите за ново произнасяне предвид неприложимостта на чл. 160, ал. 3 ДОПК към ревизионните актове. Твърди се, че съдът следва да се произнесе по същество, предвид разпоредбите на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК, а и цитирана практика на Върховния административен съд. По изложените съображения моли отмяната на съдебното решение в обжалваната част. Моли присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и на държавната такса за касационното оспорване. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от другата страна. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Преди заседанието депозира писмено становище, с което поддържа касационната жалба и направените в нея искания. Ответникът Г. С. Н., не представя писмен отговор или становище на касационната жалба, не се явява и не изпраща представител на съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон в тази част по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Пазарджик е бил РА Р-16001323007487-091-001 от 03.07.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, поправен с РАПРА П-16001324139182-003-001 от 06.08.2024 г., издаден от Б. Жекова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, с който в тежест на Г. С. Н. е установена отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения на Кооперация РПК Еледжик , с ЕИК 000333542, потвърден с Решение 422 от 11.10.2024 г., издадено от директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП за сумата в размер общо на 50811,18 лв. главница и 33792,46 лв. - лихви за: 1. За Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.08.2018 г.; 2. За вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.08.2018 г.; 3. За данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.12.2017 г. 31.08.2018 г.; 4. За данък върху добавената стойност (ДДС) за периода 01.12.2017 г. 31.08.2018 г.; 5. За държавно обществено осигуряване (ДОО) - за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.08.2018 г.; 6. За корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. Въз основа на направения преглед на извършените от органите по приходите процесуални действия по възлагане на спорната ревизия и издаването на РА, РАПРА и решението на директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, съдът обявил РАПРА за нищожен и отменил РА, като изпратил делото като преписка на органите по приходите, издали РА за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания и срок. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд съобразил, че РАПРА бил издаден еднолично от Б. Жекова - главен инспектор по приходите и като взел предвид разпореденото по чл. 133, ал. 3 ДОПК и чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, достигнал до извод, че компетентните органи за издаване на ревизионен акт за поправка на очевидна фактическа грешка в ревизионния акт са същите органи по приходите/орган по приходите, издали поправения РА. По тази причина направил извод, че РАПРА е издаден от некомпетентен орган, предвид което е нищожен. При съобразяване на това, съдът счел, че РА от своя страна е незаконосъобразен, тъй като с неговата разпоредителна част били установени значителни по размер задължения за данъци и осигуровки, които не съответствали на посочените в ревизионния доклад (РД) такива, за установяването на които в РД били изложени множество аргументи. Посоченото било възприето от АС Пазарджик като съществено противоречие между мотиви и разпоредителна част на РА основание за отмяна. Решението е валидно, но недопустимо в обжалваната част, с която след като отменил спорния РА, съдът изпратил делото като преписка на органите по приходите, издали РА, за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания и срок. В тази част обжалваното съдебно решение подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК. Основателно в тази връзка е касационното оплакване, че дължимо от съда е било произнасяне по същество на спора, доколкото негов предмет е проверка законосъобразността и обосноваността на РА, а не на друг акт, при отмяната на който самото му естество не позволява решаване на делото по същество. Този извод несъмнено следва от разпоредбата на чл. 160, ал. 4 ДОПК. Административният съд действа като инстанция по същество при оспорването на РА, извън случаите, когато като негов резултат е последвало обявяване на нищожността на РА поради некомпетентност. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК следва забрана за съда да върне преписката на компетентния орган по приходите, когато пред него е оспорен и отменен РА, както е в случая. Постановеното със съдебното решение, предмет на проверка, изпращане на преписката обратно на администрацията, е извън правораздавателната компетентност на съда, предвид което последицата на касационния контрол е неговото обезсилване в тази част. В останалата обжалвана част, решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът обосновано на съдържанието на РА е установил, че с неговата разпоредителна част са установени значителни по размер задължения за данъци и осигуровки, които не съответстват на предложението за установяване в РД, към който в мотивите на РА се съдържа препращане. Като последица на това правилно е приел, че е налице съществено противоречие между мотиви и разпоредителна част на спорния РА, но в противоречие със закона е направил извод, че не може да извърши проверка досежно законосъобразността на мотивите на ревизиращите органи поради неразбиране на действителната им воля. Предвид констатираното от АС Пазарджик несъответствие, изразяващо се в установяване с РА на значително по-големи задължения за данъци и осигурителни вноски спрямо тези, за които е направено предложение за установяване с РД, респективно мотивите на РА, дължима по изложените вече в предходния абзац съображения е била проверката за законосъобразност на РА по критериите на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Доколкото това не е сторено от съда, в отменителната изцяло РА част решението подлежи на отмяна, като при това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт. Тъй като в производството по чл. 226 АПК първоинстанционният съд ще реши спора по същество, дължима е отмяната на решението и в частта на разноските, по които съдът ще се произнесе в съответствие с правилото по чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 и чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение