Решение № 12044 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на В. Н. А. против Решение 5463/17.02.2025 г. по адм. дело 9099/2024 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предявен против Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв, причинени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 22-4332-008668 от 12.05.2022г. от отдел ПП СДВР. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Поради това иска отмяната му и присъждане на исковата сума. Подържа, че са претърпени неимуществени вреди от отмененото НП. Претендира разноски. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи не взема становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменено наказателно постановление. Административният съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответника. По делото е установено, а и страните не спорят, че с Наказателно постановление 22-4332-008668 от 12.05.2022г. от отдел ПП СДВР, на В. Н. А., на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му била наложена глоба от 200 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева. След съдебно обжалване, с Решение 4687/19.10.2023г. по а.х.дело 3222 по описа за 2023г. СРС, 93 състав отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Събрани са свидетелски показания относно твърдяните неимуществени вреди. От правна страна съдът е счел, че не са налице понесени от касатора болки и страдания в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Макар да е приел, че В. А. е проявил негативна реакция, след като е получил наказателното постановление, отрицателните му емоции - страх за живота и здравето са пряко следствие от преживяната катастрофа, а не са последица от издаденото наказателно постановление. Освен това е счел, че НП е отменено, с което чувството за несправедливост на ищеца би трябвало да е възстановено. Касационната жалба е частично основателна. Решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. В случая неимуществената вреда, която е пряка последица от отмененото НП, е налице и е доказана посредством свидетелските показания, които съдът изрично е кредитирал. Доказани са вреди, представляващи стрес и притеснение, претърпени от касатора вследствие на издаденото наказателно постановление. Посочените вреди са нормална последица от упражнената незаконосъобразна принуда и са достатъчно конкретизирани. Касае се за физическо лице, чиито емоции са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, ищецът си е осигурил нужната професионална подкрепа от адвокат при водене на делата, преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Ето защо размер на обезщетението от 250 лв. е справедлив и обоснован за претърпените вреди. Решението следва да бъде отменено в посочената част, като на касатора се присъди обезщетение за неимуществени вреди от отмененото НП в размер на 250 лв. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора се дължат съдебни разноски. За осъществената адвокатска защита на адв. И. Юруков от САК, съобразно уважения материален интерес и при условията на чл.38, ал.1 т.2 ЗА вр. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат присъдени 400 лв адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции. На В. А. следва да бъдат присъдени заплатените държавни такси в размер на общо 15 лв за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение