Решение № 2347 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 231/2020 г.

Решение № 2347 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 231/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба на Б. Цветков от [населено място], в качеството му на кандидат за кмет на район Искър - Столична община и от Коалиция "БСП за България", представлявана от К. Паргов, подадена чрез адв. Р. Сидерова от Софийска адвокатска колегия, против решение № 7481 от 02.12.2019 г., постановено по адм. дело № 12574/2019 г. на Административен съд София – град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения, касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и обявяване избора за недействителен. Касационните жалбоподатели сочат нарушение при постановяване на първоинстанционното решение, за това, че административният съд е отказал да събере поисканите доказателства - писмени и гласни. По отношение доводите за нарушение на материалния закон, в жалбата се твърди допуснати нарушения на процеса на организация работата в зала "Арена Армеец" при приемане на протоколите от ОИК. На следващо място, касаторите сочат, че съдът не е отчел, че при отразяване на резултатите, неправилно е приел, че са били извършени корекции на явни фактически или технически грешки, а същите представляват поправка в основните данни, свързани с резултатите от изборния процес, които няма как да бъдат установени само от тримата преносители към момента на приемане на протокола. Касационните жалбоподатели считат, че нововъведените данни не са първични данни и за техните корекции липсват основания. По тези съображения е заявено искане за отмяна на решението на Общинска избирателна комисия – Столична, което е относимо за друго производство, като неправилно е посочен № 1219-МИ от 04.11.2019 г. на ОИК- Столична община с което е обявен за избран за кмет на район Люлин Столична община М. Младенов. В настоящото производство пред административния съд предмет на оспорване е решение № 1214-МИ804.11.2019 г. с което е избран за кмет на район Искър община София И. Цеков. Касационния жалбоподател - Б. Цветков - редовно призован, се явява лично и с адв. Р. Сидерова, която заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи. Касационния жалбоподател - К. Паргов представляващ Коалиция "БСП за България" - редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Р. Сидерова, която заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи. Ответната страна - Общинска избирателна комисия към Столична община - редовно призована. Представлява са от председателя на ОИК, П. Витанова, В. Темелкова и Д. Стоянов, членове на ОИК. В постъпилия по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез председателя на комисията, моли съда да постанови решение с което да остави жалбата без уважение по подробни съображения които излага в съдебно заседание. Ответната страна - И. Цеков - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. Дунавски, който в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на касационните жалби. В предоставения от съда срок, представя писмени бележки в които развива съображенията за неоснователност на жалбите и моли съда да постанови решение с което да остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Излага становище, че от доказателствата по делото е установено в производството пред първоинстанционния съд, че не са допуснати съществени нарушения на изборния процес при установяване на резултатите от гласуването от секционните избирателни комисии и при определянето и обявяване на изборния резултат. Предлага решението да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: С обжалваното решение № 7481 от 02.12.2019 г., постановено по адм. д. № 12574/2019 г., Административен съд София – град е потвърдено решение № 1214-МИ/04.11.2019 г. на Общинската избирателна комисия Столична, с което на основание чл. 87, т. 26 и чл. 452 от Изборния кодекс е обявен за избран за кмет на район "Искър" - СО, област София - град на втори тур И. Цеков, издигнат от Местна коалиция ГЕРБ (СДС), получил 9 368 действителни гласове. За да достигне до този резултат решаващият състав на първоинстанционния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 459, ал. 10 от ИК, като е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия и е постановено с мнозинството, изискуемо в чл. 85, ал. 4 от ИК. Отчетено е обстоятелството, че 9 от общо 41 члена са го подписали с особено мнение, което не влияе на крайния обявен резултат. Според първоинстанционния съд в случая не са налице твърдените от жалбоподателите съществени нарушения на изборната процедура. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразена преценката на първоинстанционния съд по отношение на всяко от оплакванията на оспорващите лица. Във връзка с възраженията относно провеждането на предизборната кампания и твърденията за упражнен натиск от общинската администрация върху наемателите на общински жилища, както и използване на обекти - общинска собственост за предизборната кампания на обявения за избран за кмет, съдът ги е оставил без разглеждане с оглед на приключването на предизборната кампания и същите не могат да се навеждат при оспорване на процесното решение. Във връзка с възраженията на първоинстанционните жалбоподатели за допуснати нарушения в изборния ден, а именно - за купен вот в секции № 18, 19, 25, 30, 76 и 78 в район Искър, първоинстанционният съд е приел, че купуването и продаването на гласове не може да се проверява и доказва в рамките на съдебно - административното производство, което има предмет постановен административен акт от ОИК и съдът съгласно чл. 459, ал. 7 ИК разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата. Констатирано е, че в първоинстанционната жалба не се твърди нито колко са тези гласове, нито на кои лица са, нито има подобно отразяване в протоколите на СИК от съответните секции, за да може да се провери дали това би довело до промяна в изборния резултат, съответно до незаконосъобразност на оспореното решение. По отношение на твърденията на жалбоподателите за нарушения при отчитане на гласовете и изготвяне на протоколите с изборните резултати, съдът е счел, че посочените в жалбата протоколи на СИК, както и останалите протоколи имат характер на официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, освен ако не бъде открито производство по чл. 193 от ГПК по искане на жалбоподателите и тя не бъде оборена. Констатирано е, че нито в жалбата, нито в съдебно заседание жалбоподателите са направили искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК за оспорване съдържанието на цитираните 45 броя протоколи. По отношение на оплакванията, обективирани в първоинстанционната жалба за неправомерно извършени поправки в протоколите на СИК, съдът е изложил подробни мотиви, обсъждайки всеки един от 32 протокола, като е достигнал до извода, че посочените поправки са технически и не са от категорията на съществените, доколкото същите няма да доведат до промяна на изборния резултат и не нарушават правата и интересите на жалбоподателите. От тук е формиран извод, че атакуваното решение на ОИК - Столична е законосъобразно издадено, с изискуемото съдържание и обективно отразява волеизявлението на постановилия го колективен орган. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че е сезиран с оспорване на решение № 1214-МИ от 04.11.2019 г. на ОИК Столична, с което обявен за избран за кмет на административен район "Искър" - СО И. Цеков, издигнат за кандидат за кмет от Местна коалиция ГЕРБ (СДС), получил 9 368 действителни гласове. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да събере гласни и писмени доказателства относно твърдението за купуване и продаване на гласове. Първоинстаницонният съд не е допуснал соченото нарушение и правилно е преценил, че всички протоколи на СИК и протоколът на ОИК представляват официални документи, поради което по силата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК опровергаването им не е допустимо чрез свидетелски показания. В случая са събрани относимите към спора писмени доказателства и в мотивите на обжалваното решение правилно е обсъдено, че извършените поправки по реда на чл. 441, ал. 2 от ИК е извършено в два протокола, които поправки са удостоверени с подписите на шестимата членове на съответните СИК, без да е налично особено мнение. Неоснователно е и оплакването на касаторите, че първоинстанционният съд не е съобразил твърденията им за липса на създадени условия за наблюдение на процеса на въвеждане на данните в протоколите в зала "Арена Армеец". От една страна жалбоподателите не са доказали заявените от тях твърдения, а от друга - те не са от съществено значение за изхода на спора, доколкото наличието или не на възможност за наблюдение, не би могло да се отрази пряко и непосредствено върху изборния резултат, който е формиран при извършеното гласуване и преброяване на получените гласове от страна на съответните СИК и обективирано в съставените от тези СИК протоколи. В касационната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд, че протоколите на СИК и ОИК не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Твърдението на касаторите е, че щом с жалбата са оспорени резултатите от проведените избори, материализирани в процесното решение на ОИК - Столична, то тогава това е и оспорване на протоколите, въз основа на които е прието горепосоченото решение. Настоящият съдебен състав не възприема тази теза, тъй като не може да се приеме, че с обжалването на атакуваното решение № 1214-МИ/04.11.2019 г. се иска и откриване на процедура по оспорване на други официални документи, различни от визираното решение. В тази връзка решаващият състав на първоинстанционния съд е констатирал, че в жалбата в съдебното заседание, в което са приети като писмени доказателства протоколите на СИК и ОИК не е заявено искане за откриване на процедура по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Следва да се има предвид, че по отношение на протоколите на СИК от № 224614001 до № 22461409 вкл. И от № 24614079 до № 224614079 вкл. в първоинстанционната жалба не са изложени конкретни оплаквания и е не е релевирано искане по горепосочения ред. По отношение на изложеното в касационната жалба възражение срещу отказа на съда да извърши повторно преброяване на бюлетините в секциите, в които е извършена поправка на протоколите, настоящият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Това е така, защото първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ на всеки от посочените в жалбата протоколи и правилно е установил, че в нито един от тях не са отразени възражения, подадени жалби или особени мнения. Това обстоятелство, наред с липсата на искане за откриване на производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК е довело до верен и обоснован извод за липса на основание за извършване на повторно преброяване, защото съдът правилно е посочил в своето решение, че не е последваща избирателна комисия, която следва отново да възпроизвежда действията на СИК и ОИК. В този смисъл е и постоянната и последователна практика на Конституционния съд на Република България. По отношение на нанесените поправки в някои от протоколите на СИК, касационният съдебен състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, който правилно е преценил, че само ако в протоколите на СИК и в протокола на ОИК бяха нанесени забележки и възражения от членовете на комисиите за извършените поправки, съответно ако в тях бе отразено искане за ново преброяване по реда на чл. 445, ал. 3 от ИК пред ОИК, тогава съдът би могъл да извърши ново преброяване на гласовете в секциите, за които тези обстоятелства са налице. Гореописаните изисквания в конкретната хипотеза не са налице, защото жалбоподателите не са заявили искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, както и не са налице забележки и възражения в посочените протоколи. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че Коалиция "БСП за България" е парламентарно представена политическа сила и съгласно чл. 92, ал. 7 от ИК има членове във всяка СИК, както и съгласно чл. 76, ал. 4 и 5 от ИК - в ОИК, които членове не са възразили срещу извършените поправки в протоколите, като някои са подписани от тях. Ето защо оплакванията за нарушения при нанасянето на поправките са необосновани, а и част от посочените поправки в протоколите на 2 броя СИК не са констатирани от съда при прегледа на техните оригинали. В други 3 броя протоколи са извършени поправки при предаването на протоколите от СИК на ОИК, при което съгласно чл. 445 ИК ОИК проверява протоколите. Според ал. 5 на приложимата норма, когато ОИК установи очевидни фактически грешки в протоколите, те се отбелязват в тях и се подписват от членовете на секционната избирателна комисия по чл. 444, ал. 1 от ИК, а това са: председателят или заместник-председателят, секретарят и член на секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всяка от нанесените поправки и правилно е преценил, че с тях се отстраняват технически грешки и грешки в пресмятането, тоест очевидни фактически грешки, а не както твърдят жалбоподателите - поправки в основните първични данни. В случая са установени технически грешки, поправянето на които е допустимо да се осъществи по реда на чл. 441, ал. 2 от ИК и след обявяването на резултата от СИК, поради което получените копия от първоначалните протоколи на СИК не биха могли да се противопоставят на оригиналите, изготвени и подписани по надлежния ред при предаването им в ОИК. Безспорно всички нанесени поправки са приподписани с три подписа по предвидения в ИК ред. Всички те са направени след приключване на работата на СИК и предаване на протоколите на ОИК и са резултат от допуснати технически грешки в съответните точки на протокола, които са своевременно установени и отстраняването им обективира точното отразяване на резултатите от преброяването на гласовете и спазване на презумпцията в чл. 437, ал. 6 ИК. Налице е и правнорелевантното обстоятелство, че в състава на СИК и ОИК, които колективни органи са съставили протоколите, обуславящи изборния резултат и оспореното решение, са включени лица, предложени от различни политически сили и коалиции, което както и регистрирането и присъствието заседанията на комисиите на застъпници, наблюдатели и представители на различните участници в изборите, вкл. на Коалиция "БСП за България", е гаранцията за спазване на изборните правила, разписани в ИК при допускате на избирателите до гласуване, при преброяване на бюлетините и отчитане на резултатите. Настоящият касационен състав напълно споделя развитите съображения на първоинстанционния административен съд. Правилно съдът е приел жалбата за неоснователна. Преди достигане на правните си изводи, съдът е осъществил задълбочено проучване на приложените по делото писмени доказателства и правилно е приел при провеждане на избора за кмет на район Искър – СО са спазени реда за отчитане на гласовете с които кандидата за кмет И. Цеков е обявен за избран. Обосновано е прието, че Общинската избирателна комисия – Столична, въз основа на получените данни от протоколите на СИК и ОИК и съгласно правомощията си по чл. 452 от ИК е постановила оспорваното решение. Настоящия съдебен състав приема, че мотивите на първоинстанционното решение са пространни, с цитиране на извадки от документи и не е необходимо отново да се повтарят и в настоящото решение. В разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ – добавено с допълнението в "Държавен вестник", бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1 януари 2019 г. е дадена възможност касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, още повече, че възраженията в касационната жалба буквално преповтарят направените такива пред Административен съд София - град с първоначалната жалба, както и тези който са допълнително предявени. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 от ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,