Решение № 14018 от 30.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Витана 21 ООД, чрез процесуалния му представител адв. П. Иванова срещу Решение 1094 от 29.03.2024 г. по адм. дело 460/2023 г. по описа на Административен съд /АС/- Русе в частта, в която Ревизионен акт Р-0331822003277-091-001 от 03.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 125 от 06.07.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, е изменен, като дължимият за данъчни периоди - месеците януари, февруари, март, април, юни, юли, септември, октомври, ноември, декември 2018 г.; март, април, май, юни, август и ноември 2019 г. и от януари до август 2020 г. ДДС е намален от 35 483,60 лева на 30 650,63 лева и общият размер на лихвата от 13 442,96 лева на 11 715,46 лева, както и в частта на разноските, определени по компенсация. Подадена е и касационна жалба от директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение 1406 от 26.04.2024 г. по адм. дело 460/2023 г. по описа на АС- Русе, с което е отхвърлена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение 1094 от 29.03.2024 г. В частта, в която процесният РА е отменен, решението не се обжалва и е влязло в законна сила. В касационната жалба на Витана 21 ООД се излагат подробни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт в съответната му част със законните последици. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба на Витана 21 ООД директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, оспорва същата и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Касаторът директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението за отхвърляне на молбата за поправка на ОФГ в постановеното по делото решение, като счита, че са налице основанията по чл. 175 АПК и иска отмяната на съдебния акт с връщане на делото на първата инстанция със задължителни указания да извърши поправка на очевидни неточности в постановеното по делото решение. Претендира разноски за държавна такса. Ответникът по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП Витана 21 ООД, в писмен отговор оспорва същата и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че следва да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, подадена от директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решението, с което е отхвърлена молбата му за поправка на ОФГ в постановеното по адм. дело 460/2023 г. решение. Същата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на посоченото решение, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Русе е РА Р-03001822003277-091-001 от 03.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 125 от 06.07.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който спрямо Витана 21 ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди месеците януари, февруари, март, април, юни, юли, септември, октомври, ноември, декември 2018 г.; март, април, май, юни, август и ноември 2019 г. и от януари до август 2020 г. ведно с лихви за забава. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка декларация с резултата за този данъчен период. С разпоредбата на алинея втора на същата норма е определено, че данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода данък за внасяне съгласно чл. 88, ал. 2 ЗДДС. Регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка- декларацията за този данъчен период, а именно до 14 то число на месеца, следващ данъчния период. Видно от мотивите и диспозитива на съдебния акт, съдът е обосновал извод за намаляване размера на задълженията по РА по ЗДДС в общия им размер от 35 483,60 лева на 30 650,63 лева главница и общият размер на лихвите за забава от 13 442,96 лева на 11 715,46 лева. Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК административният съд е съд по същество и има правомощието да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съобразно така разписаните правомощия на съда в производството по оспорване на РА и предвид така определените спрямо Витана 21 ООД задължения по ЗДДС за горепосочените отделни данъчни периоди от 2018 г., 2019 г. и 2020 г. съгласно отразената в табличен вид справка на стр. 6 стр. 7 от РА, съдът е бил длъжен да посочи данъчната основа за всеки отделен месечен период и дължимият данък и лихви за забава. В този смисъл основателно е твърдението на директора на дирекция ОДОП гр. Варна, че така постановеният диспозитив на решението е неясен и неточен с оглед наличието на различни данъчни периоди по РА и резултатите по тях. Освен това за всеки отделен данъчен период е дължима лихва за забава, която се изчислява от различен начален момент съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 1, ал. 1 ЗЛТДПДВ. Обосновано касаторът поддържа, че така постановеното решение с посочения по-горе диспозитив не отговаря на изискването по чл. 172 а АПК и не би могъл да се изпълни както от РЛ, така и от приходната администрация, тъй като липсва яснота относно размера на задълженията по ЗДДС за всеки отделен данъчен период главница и лихви за забава. Съобразно горното, неправилно АС Русе приема, че в случая не са налице неточности по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК в постановеното съдебно решение, доколкото се установява обратното не е ясно за кой данъчен период се намалява главницата по ЗДДС и лихвите за забава, респ. с каква сума и съответно, за кои данъчни периоди няма основание за намаляване на задълженията по ЗДДС. Следователно, касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. Варна срещу решение 1406 от 26.04.2024 г. по адм. дело 460/2023 г. по описа на АС Русе, с което е отхвърлена молбата му за поправка на ОФГ в постановеното по делото Решение 1094 от 29.03.2024 г. и това обуславя отмяната на решението и връщане на делото на АС Русе за произнасяне по молба с вх. 2044 от 10.04.2024г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна за поправка на ОФГ в решението по делото. Първоинстанционният съд дължи произнасяне как е формирана данъчната основа за всеки отделен данъчен период по ЗДДС, съответно какъв е размерът на главницата и лихвите за забава за всеки отделен данъчен период съобразно изразената от съда воля за намаляване на размера на задълженията, установени с РА, т.е. до общия размер от 30 650,63 лева главница и лихви за забава в размер на 11 715,46 лева. С оглед връщане на делото на АС Русе за изрично произнасяне по молбата на директора на дирекция ОДОП гр. Варна за поправка на ОФГ в постановеното по делото решение, съдебното производство по адм. дело 6968/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение досежно първата касационна жалба, подадена от Витана 21 ООД срещу Решение 1094 от 29.03.2024 г. по адм. дело 460/2023 г. по описа на АС Русе в съответната му обжалвана част следва да се прекрати. След постановяване на решението за поправка на ОФГ по реда на чл. 175, ал. 1 АПК и изпълнение на процедурата по чл. 175, ал. 2 АПК по връчването и осигуряване възможност за обжалването му, делото следва да бъде отново върнато на Върховния административен съд за произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение