Решение № 4789 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 800/2025 г.
ВАСШесто отделение09.05.2025 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 8876/08.11.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1624/2024 г.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас против Решение 8876/08.11.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1624/2024 г., с което е отменена по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД, ЕИК:102274111, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул. Стефан Стамболов 73, представлявано от доц. д-р Б. Миразчийски изпълнителен директор, Заповед за налагане на санкции РД-25-1404/28.08.2024 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, в частта по т.2.3, т.2.4 и т.2.5, с която на дружеството е наложена финансова неустойка от по 200 лв. за всяко едно от трите нарушения или общо 600 лв. и РЗОК - Бургас е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас АД разноски 150 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на административния съд относно съдържанието на електронния документ и каква информация следва да съдържа, били неправилни, което довело до погрешен правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за отхвърляне на оспорването срещу издадената заповед. Ответникът - "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас" АД в писмено становище по делото поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции РД-25-1404/28.08.2024 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас, в частта по т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5, с която на дружеството е наложена финансова неустойка от по 200 лв. за всяко едно от трите нарушения или общо 600 лв. С обжалваното първоинстанционно решение Административен съд Бургас е отменил заповедта в посочените части. За да се произнесе в този смисъл решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.10.2023 г. между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК гр. Бургас и Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас АД е сключен договор 020607/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК (л. 52 и сл.). Лечебното заведение е било обект на проверка на основание Заповед РД-25-922/12.06.2024 г. на директора на РЗОК Бургас. При осъществения контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. по отношение на дейност м.май 2024 г. компетентните длъжностни лица са установили конкретни нарушения, които са обективирани в Протокол 922 от 05.07.2024 г. Касае се за констатирани нарушения при работа с първичен медицински документ - Направление за хоспитализация" (бл. МЗ-НЗОК 7) в част II Блок приемащо лечебно заведение, тъй като липсва попълнен задължителния реквизит ,, от листа за планов прием, съгласно изискванията на Указания за попълване на направление за хоспитализация" - Приложение 2 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., нарушение при работа с първичен медицински документ - Направление за хоспитализация" (бл. МЗ-НЗОК 7) в част II Блок приемащо лечебно заведение липсва попълнен задължителния реквизит ,, от листа за планов прием, съгласно изискванията на Указания за попълване на направление за хоспитализация" - Приложение 2 към НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., нарушение при работа с първичен медицински документ История на заболяването"(бл. M3-100), като не е попълнен задължителния реквизит стая и легло , съгласно изискванията на Указание за попълване на История на заболяването" - Приложение 2 Първични медицински документи към НРД за медицинските дейности за 2023 -2025 г., нарушение при работа с първичен медицински документ История на заболяването (бл. МЗ-100) по КП 137, В част I, Блок Важно"- стр.1 /паспортна част/ не е попълнен задължителния реквизит стая и легло , съгласно изискванията на Указание за попълване на История на заболяването" - Приложение 2 "Първични медицински документи" към НРД за медицинските дейности за 2023 -2025 г. За нарушенията по т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 е направен извод, че са нарушени разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 421, във връзка с чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2023 2025 г. Въз основа на протокола за извършената проверка директорът на РЗОК- Бургас е издал процесната заповед за налагане на санкции. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, направил е анализ на събраните доказателства, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Неоснователни са и оплакванията за неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, правилно е приел, че в случая се касае за неизпълнение на задълженията на административния орган по чл. 35 и чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая преди да издаде процесния административен акт. Решението е и правилно като не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав последният на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Съдът правилно се е позовал на правилото на чл. 75, ал. 6 ЗЗО, съгласно което арбитражната комисия не е задължителна, освен ако не се е сформирала в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Настоящият случай попада в посочената в текста хипотеза, поради което при липсата на сформирана в двуседмичния срок арбитражна комисия, органът е пристъпил към издаване на оспорената заповед. Преценено е от съда условието на чл. 76, ал. 3 ЗЗО, за да може управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК да издаде мотивирана заповед, с която да наложи санкциите, съответстващи на извършеното нарушение. В съответствие с изискването по чл. 146, т. 2 АПК административният орган е длъжен да изложи своите собствени съображения за издаване на административния акт, който в случая е и със санкционен характер предвид естеството на посочените в него нарушения. Нарушенията са били свързани с попълването на ИЗ - с посочване на номера на стая и легло или без попълнени такива реквизити. По делото пред първоинстанционния съд е било установено, че екземплярът от ИЗ с попълнени реквизити е бил представен заедно с възражението срещу протокола. Директорът на РЗОК Бургас в изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК е бил длъжен преди да издаде акта, да провери причината, поради която съществуват по преписката два варианта на един и същ документ. Видно от Указанията за попълване, ИЗ се изготвя в електронна форма и се регистрира в Националната здравно осигурителна система, откъдето получава национален референтен номер. Административният орган не е мотивирал издадената заповед с констатациите относно установена изправност на лечебното заведение и не е обсъдил възраженията на болницата за точно изпълнение на указанията за попълване на ИЗ. Относно констатацията по т. 2.5 правилно административният съд е достигнал до извод, че органът не е мотивирал заповедта в частта относно попълване на задължителен реквизит стая и легло на лечебното заведение. В този смисъл са посочените Решение 7221/12.06.2024 г., постановено по административно дело 2329/2024г., VІ отд., ВАС, Решение 9954/21.07.2020г., постановено по административно дело 4567/2020г., VІ отд., ВАС, Решение 3592/14.04.2022 г. по адм.д.10917/2021 г., VІ отд., ВАС и др. Лечебното заведение е изпълнило предвиденото в разпоредбата на чл. 324 т. 2 от НРД за МД за 2023 2025 г., като необосновани и недоказани се явяват доводите на касатора, че процесната заповед не е издадена в съответствие с материалноправните норми. По тези съображения съдът приема, че не е допуснато соченото от касатора нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на заповедта за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е уважил първоинстанционната жалба и е отменил заповедта в посочените обжалвани части, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото се преценява като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение