Решение № 9000 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2015 г.

Решение № 9000 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. И. И. от град С., против решение № 3782/ от 1.06.2015 г., постановено по адм. д. № 3053/2015 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ към МС/- С., чрез процесуалния си представител-юрк. Ш., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Л. И. И. против заповед № 03-9/26.01.2015 г. на Председателя на ДАБ към МС, с която служебното правоотношение на И. е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби на ЗДСл., като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че Л. И. И. е назначен за първи път на държавна служба със заповед № 01-148 от 15.04.2014 г. на длъжността "директор" на Дирекция "Финансово-счетоводни дейности" в ДАБ при МС, с едногодишен изпитателен срок. С оспорената заповед, издадена на 26.01.2015 г. служебното правоотношение на служителят е прекратено, считано от датата на получаване, на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), съгласно който, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случая изискването на цитираната норма е спазено. Служителите, заели за първи път държавна служба, по силата на издадения административен акт от органа по назначаването, задължително преминават през едногодишен срок за изпитване, предвиден в полза на органа по назначаване, така че той да разполага с възможност за проверка на техните професионални и делови качества. Прекратяването на правоотношението в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. се извършва без предизвестие, по преценка на административния орган. Поради това, че законът не формулира конкретно правно основание, органът няма задължение да мотивира извършеното уволнение по реда на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Преценката на органа по назначаване относно качествата на служителя да изпълнява функциите и задачите, присъщи за заеманата длъжност и съответно при отрицателна такава - да прекрати служебното правоотношение, е в кръга на неговата дискреционна власт и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо, изводите на първоинстанционния съд, че са изпълнени елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. за издаване на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани. Доводите на жалбоподателят за незаконосъобразност на оспорената заповед, се свеждат единствено до факта, че същата не му е била надлежно съобщена и връчена до датата на подаване на жалба, с която я е оспорил пред АССГ. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая съобщаването на административния акт на неговия адресат е от значение за обжалването му, като служебното правоотношение се счита за прекратено от момента на датата посочена в заповедта за издаването й, а именно 26.01.20153 г. За разлика от дисциплинарните наказания, които се считат за наложени от момента на връчване на заповедта (чл. 97, ал. 4 от ЗДСЛ.) заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. поражда действие от момента на издаването й, тъй като фактическият състав на упражненото със заповедта преобразуващо волеизявление е завършен с издаването й, респективно с датата посочена в заповедта и от този момент настъпва конститутивното му действие - прекратяване на служебното правоотношение. Но и към момента на узнаването- подаването на жалба срещу оспорената заповед -30.03.2015 г., едногодишният срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл- не е бил изтекъл- служебното правоотношение е възникнало на 15.04.2014 г., като по силата на ал. 3 на с. закон- не тече през времето през което държавния служител е бил в законоустановен отпуск. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 8, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди Л. И. И. да заплати на ДАБ при МС сумата 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,