Решение № 401 от 8.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 385/2010 г.

Решение № 401 от 8.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 385/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. М., чрез неговия защитник адвокат Д. Р. от Русенския АК, срещу нова присъда № 24/15.04.2010 г., постановена от състав на Русенския окръжен съд по в н о х д № 174/2010 г. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, като в допълнение към нея са изложени подробни аргументи в тяхна подкрепа. Обобщено се твърди, че е нарушен материалният закон, тъй като деянието за което двамата подсъдими /жалбоподателят М. и Х. Л./ са признати за виновни не осъществява престъпен състав. По това основание - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, искането на защитата е двамата подсъдими да бъдат оправдани от третата инстанция, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Основните аргументи по второто касационно основание са свързани с превратно тълкуване на гласните доказателства по делото от страна на въззивния съд. Искането е алтернативно на първото - отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По третото основание - за явна несправедливост на наказанието, с оглед твърденията за несъставомерност на деянието, искането е за оправдаване на подсъдимите. Доводи за намаляване на наложеното наказание не са изложени. Междувременно след образуване на наказателното производство и призоваването на втория подсъдим Х. Л., от него е постъпило както становище по жалбата на касатора М., така и касационна жалба от Л. срещу новата присъда, с искане за нейната отмяна и оправдаването му по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. Пред касационната инстанция подсъдимият М., не се явява, редовно призован. Представлява го неговият упълномощен защитник - адвокат Р. от Русенския АК, който поддържа жалбата и допълнението към нея, по съображенията и исканията изложени в последната. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставянето на новата присъда на Р., в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 2 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата на подсъдимия М. е основателна. Жалбата на втория подсъдим е процесуално недопустима, тъй като е постъпила в съда на 25.08.2010 г., след изтичане на срока за обжалване на новата присъда - 30.04.2010 г.. В касационното производство не е предвидена процесуална възможност за присъединяване към жалбата на друг подсъдим, но съгласно чл. 347, ал. 2 НПК, касационният съд, в хипотезата на отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт, може да стори това и по отношение на необжалвалия подсъдим, ако основанията за това са в негова полза. Възраженията на жалбоподателя М. за несъставомерност на инкриминираното деяние, налага анализ на фактите установени от предходните две инстанции. Наистина е установено, че в обстановка на повишена чувствителност на гражданите на [населено място], в момент на траур по повод многобройните жертви от тежка катастрофа на моста в същия град, подсъдимият Л., също под напрежение от тези обстоятелства, отправил упреци към св. П. Б., /който от своя страна също имал загинали близки/ за това, че служителите в общината не са си свършили работата. Този свидетел, разпитан пред първоинстанционния съд е изразил личното си отношение към случая, като е заявил, че от поведението и думите на Л. не се почувствал засегнат или обиден. Освен това, в същия момент на мястото на инцидента дошъл и зам. кмета на общината, който също като свидетел е дал показания, че случаят не го е впечатлил: "...видях една групичка хора, които доста оживено спореха. Беше неудобно пред общината и ги помолих да си разотидат. М. и Л. тръгнаха по посока на площада, а другите се прибраха в общината. В групичката бяха Л., М. и Б., другите не ги помня. Бяха 4 или 5 човека общо. Не помня, просто не се задълбочих в това нещо." /вж. л. 96/ Дотук е първата фаза от инцидента, описан в обвинителния акт. По анонимен сигнал, за така описания скандал, дежурният полицаи изпратил на мястото двама полицаи, които предприели действия по задържане на двамата подсъдими, чрез поставяне на белезници и отвеждането им в Р. Това поведение на полицаите провокирало двамата подсъдими, да се противопоставят на употребената спрямо тях принуда. За оказана съпротива, обаче полицейските служители, разпитани като свидетели сочат само Л., който като бил свален на земята, размахвал ръце и крака, при което засегнал физически един от тях. Според настоящия състав, това действие не може да се приеме като съпротива срещу орган на власт, респ. престъпление от Раздел I "Престъпления против реда на управлението" на Глава Осма "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи публични функции" от НК - по чл. 269 НК. Описаните в първата фаза на инцидента действия на подсъдимия Л., тъй като за подсъдимия М. такива не са описани в обвинителния акт, също не са непристойни в степента "грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото". От установените факти от предходните инстанции, и разпита на зам. кмета на общината става ясно, че свадата между 4-5 човека пред сградата на кметството е била преустановена след неговата забележка. Последвалата втора част от инцидента е провокирана от поведението на полицаите, които без проверка, само въз основа на анонимен сигнал са предприели принудителни мерки спрямо подсъдимите Л. и М. В чл. 63 от ЗМВР изчерпателно са изброени случаите, в които едно лице може да бъда задържано от полицейски служители. Към момента на задържането на двамата подсъдими, с оглед описаното по-горе не е била налице нито една от посочените в този текст осем хипотези за задържане. В чл. 72, ал. 1, т. 1 - 9 от същия закон са посочени изчерпателно случаите, в които при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства и то при условие, че служебните задължения не могат да бъдат осъществени по друг начин. В т. 1 е уредена хипотезата, при която помощни средства /в ал. 2 на чл. 72 са изброени помощните средства, сред които са белезниците/ се използват в случай на противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. В случая, поради липса на основание за задържане на двамата подсъдими, не е било налице "законно разпореждане", на което двамата подсъдими не са се подчинили. Освен това, в приетата непосредствено след деянието Инструкция № Iз-2451/29.12.2006 г. за реда за действие на полицейските органи при задържане на лица в структурните звена на МВ, издадена от Министъра на вътрешните работи в чл. 8 е уредено това, което вече бе посочено по-горе, а именно: "Полицейските органи не допускат използването на физическа сила, помощни средства или оръжие спрямо задържани лица, освен в изрично предвидените от ЗМВР случаи." Следователно, чрез изкуствено обединяване в обвинителния акт на двата инцидента - този пред общината и този, свързан със задържането на подсъдимия Л., привидно са създадени предпоставки за наличие на квалифициран случай на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК - дръзко хулиганство, поради наличие на квалифициращият елемент "деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт." О. по-неубедителни са аргументите на въззивния съд относно отговорността за това деяние, като съучастник, от страна на жалбоподателя М., който само е присъствал на първата фаза от инцидента, докато във втората - само гласно е изразил възмущението си от действията на полицаите спрямо Л. Настоящият състав намира за законосъобразна оправдателната присъда на първоинстанционния съд, който е приел, че въз основа на установените от него фактически положения, деянието на двамата подсъдими не съставлява престъпление. Касационната инстанция има правомощието да отмени съдебният акт, с който двамата подсъдими са признати за виновни за деяние, което не осъществява състав на престъпление и да ги оправдае на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 347, ал. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение