Решение № 1206 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2024 г.

ВАСШесто отделение12.02.2025 г.докладчик т Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 10383 от 01.07.2024 г. по адм. д. 801/2023 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите с адрес гр. София, бул. "Мария Луиза" 22, да заплати на "ВВФ България" със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Княз Борис I 147, ет. 1, сумата от 2000 (две хиляди) лева, съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА/п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Кючукова срещу решение 10383 от 01.07.2024 г. по адм. д. 801/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалба на Сдружение "ВВФ България" - гр. София, чрез адв. А. Коджабашев, е отменено Писмо изх. НСЗП-460/26.08.22г на Министъра на околната среда и водите до Директора на Дирекция Национален парк Пирин, с което е одобрена реализацията на план-извлечение за поддържащи и възстановителни дейности в горите на НП "Пирин" за 2022 г., на осн. чл.2, ал.2 от Наредбата за реда и условията за извършване оценка за съвместимост на планове, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони/ Наредбата по чл.31а от ЗБР/ и на осн. пар.7 от ПЗР на ЗЗТ. В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост на оспореното съдебно решение, поради липса на годен за оспорване административен акт, липса на правен интерес от оспорване на акта от Сдружение "ВВФ България" - гр. София, неподсъдност на делото пред АССГ, както и неправилност на съдебното решение поради отказ на съда да събере доказателства чрез назначаване на съдебно-лесовъдна експертиза и необосновано, с оглед приетата необходимост от участие на обществеността в това производство. В отговор на касационната жалба от Дирекция Национален парк Пирин се придържат към основанията посочени в касационната жалба и също твърдят незаконосъобразност на оспореното решение на АССГ. В отговора на касационната, ответникът Сдружение "ВВФ България" навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно постановено в съответствие с материалния закон. Посочват правилно изведен от съда извод при преценка на правния интерес на Сдружението, обоснован на разпоредбата на чл. 7 от Орхуската Конвенция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. От доказателствата по делото се установява следното: С Писмо изх. НСЗП-460/26.08.22г Министърът на околната среда и водите до Директора на Дирекция Национален парк Пирин е одобрил реализацията на план-извлечение за поддържащи и възстановителни дейности в горите на НП "Пирин" за 2022 г., на осн. чл.2, ал.2 от Наредбата за реда и условията за извършване оценка за съвместимост на планове, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони/ Наредбата по чл.31а от ЗБР/ и на осн. пар.7 от ПЗР на ЗЗТ. Видно от същото предвидено е тези поддържащи и възстановителни дейности в горите на НП "Пирин" за 2022г. да се реализират на територията на Националния парк "Пирин", защитена територия категория "национален парк" по чл. 5, т. 2 от Закона за защитените територии и включена в Приложение 1 към чл. 8, ал. 1 на ЗЗТ. Планът-извлечение за поддържащи и възстановителни дейности попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС. Дейностите в подотдели предмет на план-извлечението, попадат в зона "ІІа" /Зона за опазване на горските екосистеми и отдих/ , Зона ІІІ /Зона за туризъм/ и Зона IV / зона за сгради и съоръжения/ съгласно План за управление на НП "Пирин". Предвидени са санитарни дейности за премахване на дървета, увредени от снеголом, снеговал и корояди. Предвидено е да се извади при извършване на поддържащи и възстановителни дейности в горите на НП "Пирин" стояща дървесина в размер на 5713 куб. м. С дейностите се цели повишаване на устойчивостта на горските местообитания срещу абиотични и биотични повреди и подсигуряване безопасността на хората. Предвидените по план-извлечението дейности ще се осъществяват в границите на НП "Пирин" защитена територия по смисъла на ЗЗТ, обявен със заповед 3011/30.09.1974 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда, чиято територия е разширена със заповед 1036/17.11.1987 г. на Комитета по опазване на природната среда /КОПС/ при МС. Със заповед 395/15.09.1999 г. на министъра на околната среда и водите, Народен парк "Пирин" е прекатегоризиран в национален. Национален парк "Пирин" има одобрен с решение 646/6.08.2004 г. на МС план за управление. План-извлечението предвижда дейности, които ще се осъществяват в границите на две защитени зони - BG0000209 "Пирин" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка, приет с решение 122/2007 г. на МС (обн., ДВ бр. 21/2007 г.) и BG0000209 "Пирин" за опазване на дивите птици, обявена със заповед РД-572/2008 г. на министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 84/2008 г.). Процесното писмо е постановено във връзка с постъпило уведомление в МОСВ от Директора на дирекция Национален парк Пирин с вх. НСЗП-460/09.08.2022г. по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС за изготвен План извлечение обяснителна записка на предвидените дейности. При извършената проверка за допустимост, по реда на чл. 12 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС органът констатирал, че за реализацията на предвидените в план-извлечението поддържащи и възстановителни дейности в горите не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС, не са предмет на процедура по ОС или екологична оценка по реда на ЗООС, поради което на осн. пар.7 от ПЗР на ЗЗТ, съгласувал дейностите по предвидени в представения план извлечение от 2022г. За да отмени акта на Министъра на МОСВ, съдът изложил правни изводи, че същият не е частично нищожен на осн. чл. 177 ал.2 от АПК- поради несъобразяване с Решение 7647/09.08.22г по д. 1471/22г на ВАС, доколкото съдебния акт касае друг адм. акт /План-извлечение за 2019г/, издаден е от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон и не са нарушени изискванията по чл.59 ал.1 от АПК. Основният правен извод за отмяна на акта, съдът мотивирал с допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му, които препятстват проверката за материална законосъобразност. Посочено е, че е издаден без да са изяснени относимите факти и обстоятелства, в нарушение на чл.35 от АПК, немотивиран и при липса на представени цитирани в акта доказателства, както и не е дадена възможност на обществеността да участва в административното производство. Съдът сочи в мотивите си за неколкократно давани указания на органа да попълни административната преписка, поради което приел липсата на тези доказателства при издаване на акта. Актът е издаден на основание Оценка на състоянието горските екосистеми на територията на НП Пирин от 2022г. В Обяснителната записка към План-извлечение 1 се сочи, че Оценката е изготвена след обобщаване на представените доклади за всеки един от парковите участъци /подотдели,отдели и зони/ след изследване на фитосанитарното състояние на горите и след извършена пълна и точна инвентаризация на горските насаждения. Въпреки многократните указания на съда, тези доклади не били представени по делото. Това дало основание на съда да приеме, че Оценката относно наличното фактическо състояние не е доказана, а на база наличното фактическо състояние на горските екосистеми следвало да се преценява необходимостта от извършването на дейности, поради което актът е приет за необоснован. Съдът приел, че акта не съдържа задължителни данни относно установените при инвентаризациите количества на наличната паднала, лежаща и пънна растителност и респ. количествата от нея, които са предвидени за изнасяне от парка, а е посочено единствено и само количеството на стоящата дървесна растителност, която ще се изнесе. Съдът мотивирал правен извод, че неправилно проведената процедура не е отчела необходимостта от участие на обществеността при изготвянето на плановете, програмите и политиките, касаещи околната среда, в съответствие с чл. 7 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция). Посочена е разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Орхуската конвенция, в която е заложено изискването за участие на обществеността на ранен етап, когато всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане, както и Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда е част от дейността по прилагане на Орхуската конвенция в Европейския съюз. Съдът се е позовал на практиката по прилагане на конвенцията и решенията на Комитета за съответствие към Орхуската конвенция, в които се приема, че участието на обществеността трябва да бъде осигурено на етапа, когато се решава, че някои от опциите или възможностите отпадат или се преклудират. Посочена е съдебна практика на ВАС в този смисъл -решение 656 от 16.01.2019 г. по адм. д. 12379/2018 г., 5 чл. състав на ВАС. Решението е правилно и законосъобразно постановено. Административният орган не е обосновал акта си с приложени към преписката доказателства, които са определили основанието за издаването му. Липсата на приложени инвентаризации на фитосанитарното състояние на всеки парков участък, описани от инспекторите, както и всеки от представените от тях доклади, по никакъв начин не може да удостовери правилно ли органът е извършена оценката. Поради невъзможност за запознаване с тези доказателства, съдът правилно е приел, липса на възможност да извърши законосъобразно преценка на фактическото състояние на парковите участъци, както и законосъобразността на акта, оспорен пред него. Не са описани подробно количествата дървесина, които следва да се полза от парка при извършване на поддържащите и възстановителните дейности със съпътстващ добив, като е посочен размер от 5713 куб.м стояща маса /за контингент-местното население/.Видно от приложения план извлечение 1, посочен е само обема на дървесината, която ще се добие от стоящи дървета, но е предвидено и премахване на увредени от снеговал и ветровал дървета, т.е. паднали дървета, като за тях липсват данни какво количество ще се изнесе от парка. В допълнение на изложеното от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция установи, че административният орган е не извършил задълбочена преценка относно наличието или липсата на вероятност от отрицателно въздействие върху защитените зони. В тази връзка липсва изложена преценка, доколко мероприятията заложени в плана извлечение с одобрения план за управление на Национален парк Пирин. По същество административният акт не е мотивиран относно приложението на оценка за съвместимост, която има за цел да определи дали даден план, програма, проект или инвестиционно предложение ще окаже неблагоприятно въздействие върху защитените зони и техните консервационни цели. Основните етапи на проверката са описани в Наредбата по чл.31а от ЗБР и включват предварителна проверка дали планът подлежи на оценка за съвместимост, което се извършва след анализ доколко е възможно с него да настъпи значително отрицателно въздействие върху защитени зони. Оценката на въздействието се преценява от това как планът влияе върху естествените местообитания и видовете защитени зони. Настоящата съдебна инстанция констатира в допълнение, че в процесния административен акт, одобряващ план-извлечението, както и в обяснителната записка към него не е акцентирано на спазване изискванията на Плана за управление, за оставяне на мъртва дървесина на терен, като липсват и данни за това количество. Като е приел за релевантна информацията от плана-извлечение относно процентът на ползване във всеки подотдел /под 5 % от общия запас във всеки подотдел/, административният орган не е дал ясен отговор, базиран на материалите по преписката, доколко план-извлечението е допустимо спрямо изискванията за защитените режими по чл. 21 от ЗЗТ и режими установени с действащия план за управление на защитената територия, както и доколко е необходима за управлението на двете защитени зони по Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, преценката по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС във връзка с чл. 31а от ЗБР. Действително предвидените с плана-извлечение дейности представляват само поддържащи и възстановителни такива, допустими спрямо режимите в националните паркове по чл. 21, т. 1 от ЗЗТ. Налице е непълнота в мотивите на акта. Именно това препятства съдебния контрол за законосъобразност на акта и ограничава правото на защита на заинтересованите страни. В писмото одобряващо реализирането на план извлечението има изложено кратко описание на план-извлечението и общи съображения относно липсата на необходимост от провеждане на процедура по Глава втора от Наредбата за ОС. Правилни са правните изводи на първоинстанционния съд, че актът не съдържа изчерпателен и всестранен анализ на фактическата обстановка по случая, подкрепен с научни изследвания, не е взет предвид и задълбочено обсъден характерът на НП "Пирин" като защитена територия национален парк, защитените зони, видове и местообитанията им. Липсва обсъждане с количествени и качествени характеристики и показатели на изискванията на защитените зони и видове птици, животни и растения и техните хабитати, които са обект на процесния план-извлечение. Не са анализирани флората и фауната на защитените зони, местообитанията и техните характеристики и изисквания, както и местообитанията на птици, респективно техните специфични изисквания. Единствено е посочено, че планираните дейности по поддържане и възстановяване целят благоприятно въздействие и съхраняване на околната среда в засегнатите райони, за което липсват конкретни данни. Видът на дейностите, които предстои да се извършват съгласно плана също не е изяснен в пълнота и цялост, като липсва посочване на видове дървесина и кубатури по подотдел. Дейностите са определени като санитарна сеч, възстановителни и поддържащи или възстановителни и поддържащи дейности със съпътстваща сеч или добив на дървесина Не става ясно каква част от дейността и обема на добитата дървесина, ще е с цел поддържане и възстановяване и каква с цел добив на дървесина. Не са изложени съответните количествени показатели относно количеството дървесина, което трябва да бъде отсечено по вид, за постигане на всяка от общо изброените цели в обяснителната записка, съответно за запазване на устойчивостта на горските екосистеми и протичащите в тях процеси, за превантивна дейност по опазване на горите от пожари, ветроломи, ветровали, снеголоми и снеговали, осигуряване безопасността на посетителите в парка Липсва обосновка относно приложимостта на конкретните методи и количества на сеч за посочените цели и относно посочената необходимост от борба с короядите. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗБР, приложим при издаване на процесния административен акт, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗБР, оценката по ал. 1 се извършва за защитените зони, които са: 1. разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 за внасяне в Министерския съвет за приемане, или 2. включени в списъка по чл. 10, ал. 4, обнародван в "Държавен вестник", или 3. обявени със заповед по чл. 12, ал. 6. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР, за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а. Според чл. 31, ал. 5 от ЗБР, извън случаите по ал. 4, оценката по ал. 1 на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а. Очевидно настоящият случай попада в тази хипотеза и за да го съгласува органът е преценил, че няма вероятност плана да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона. В разпоредбата на чл. 31а, ал. 1 от ЗБР е предвидено, че условията и редът за извършване на оценката по чл. 31 се определят с наредба, приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 1, ал. 1 от приетата процедура по чл. 31а от ЗБР - Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, с наредбата се уреждат условията и редът за извършване на оценка по чл. 31 от ЗБР на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони. Според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, оценка за съвместимостта (ОС) се извършва за защитените зони, които са: 1. разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР) независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 от ЗБР за внасяне в Министерския съвет, или 2. включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, обнародван в "Държавен вестник", или 3. обявени със заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 от ЗБР. Очевидно е, че процесният одобрен план не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за ОС, за извършване на оценка за съвместимост. Следователно прилага се разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС, за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения извън обхвата на ал. 1 в зависимост от техния характер и вероятността от въздействието им върху защитените зони и след проверка за допустимост по чл. 12, компетентният орган преценява начина на процедиране. Процесното писмо е издадено в отговор на подадено от директора на Дирекция НП "Пирин" уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за ОС, в приложимата му редакция към датата на издаване на процесния акт, съгласно който възложителят на планове, програми, проекти или на инвестиционни предложения уведомява на най-ранен етап компетентния орган по чл. 6а за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно приложение 1 (част А - за планове, програми и проекти, част Б - за инвестиционни предложения). Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата за ОС, към уведомлението се прилагат информация и документация съгласно приложение 2, включително на електронен носител (част А - за планове, програми и проекти, част Б - за инвестиционни предложения). Процедурата по разглеждане и произнасяне по уведомлението е предвидена в чл. 12, ал. 1-6 от Наредбата за ОС в приложимата му редакция (доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.). Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за ОС, компетентният орган извършва проверка за допустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения въз основа на документите по чл. 10 и допълнителната информация по чл. 11, ал. 1, когато такава е поискана. Проверката по ал. 1 се извършва по отношение на допустимостта на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определен със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и със заповедта по чл. 19, ал. 1 ЗБР и/или с план за управление, ако има такива /чл. 12, ал. 2/. Проверката по ал. 2 се отнася само за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитените зони по чл. 1, ал. 2 /чл. 12, ал. 3/. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредбата, когато защитените зони имат статут и на защитени територии, проверката по ал. 1 включва и проверка за допустимостта на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения спрямо режима на защитените територии, определен по реда на ЗЗТ, заповедта за обявяването й и плана за управлението й, ако има такъв или заповед по чл. 45, ал. 1 ЗЗТ, ако има такава. В настоящия случай планът обхваща защитени зони, които са в обхвата и на защитени територии, поради което проверката следва да бъде всеобхватна и по-задълбочена. Подобна задълбочена проверка липсва в процесния административен акт, с оглед липсата на подробна обосновка и анализ подкрепен с научно обосновани данни и становища, относно това как ще се отрази планираната сеч за поддържащи и възстановителни работи върху екосистемата на района, местообитанията, защитените видове птици и животни и техните местообитания. Не е спазен чл. 21 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/. Съгласно тази разпоредба, в националните паркове се забраняват: 1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения; 2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи; 3. извеждане на голи сечи; 4. използване на изкуствени торове и други химически средства; 5. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове; 6. паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата; 7. събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места; 8. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания; 9. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии, освен в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети; 10. дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове; 11. спортен риболов и риборазвъждане на определени места; 12. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци; 13. бивакуване и палене на огън извън определените места; 14. намеса в биологичното разнообразие; 15. събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели; 16. други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че при издаването на акта са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и на материалноправните норми на чл. 21, т. 2 и т. 14 от ЗЗТ, респективно чл. 6 от Директива 92/43/ЕИО. В националните паркове се забранява намеса в биологичното разнообразие. При постановяване на акта липсва комплексен анализ относно настоящото състояние на засегнатите видове и местообитания, на точния вид, количество и качество на предвидените превантивни и възстановителни дейности, преценка на самостоятелния и кумулативен ефект на тези дейности върху засегнатите райони и върху целия парк, с многообразието на видовете флора и фауна, птици и местообитания, тяхната взаимозависимост и конкуренция, вкл. миграцията, осъществявана от видовете в различни райони на парка. От материалите представени по делото, не става ясно доколко може да се извърши преценка налице ли е значително засягане на екологията на парка от разнообразните по вид и интензитет човешки дейности. Не е ясно откъде произтича категоричния правен извод на министъра на МОСВ за липса на необходимост да се провежда оценка за съвместимост по глава втора от Наредбата ОС, след като към преписката липсват данни за доклади за всеки един от парковите участъци /подотдели,отдели и зони/, изследване на фитосанитарното състояние на горите и след извършена пълна и точна инвентаризация на горските насаждения в Националния парк. При постановяване на акта същото е следвало да бъде отчетено като част от кумулативния ефект, както и ефектът от извършваната санитарна сеч за задоволяване на нуждите на местното население /изчислена на 5713 куб. м. / за настоящото план извлечение. Отчитайки, че с разпоредбата на чл. 21, т. 14 от ЗЗТ акцентът е поставен върху забраната за намеса в биологичното разнообразие, министърът на околната среда и водите е следвало да се произнесе, както по възможните "отрицателни намеси", така и по възможните "положителни намеси". Забрана за "положителна намеса" се съдържа в чл. 21, т. 11 от ЗЗТ. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЗТ, за национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Според чл. 18, ал. 2 от ЗЗТ, националните паркове се управляват с цел: 1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3. В съдебната практика на ВАС неколкократно е посочван основен факт, че през 1983 година парк Пирин е включен в Списъка на световното културно и природно наследство в Европа на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Съгласно чл. 4 от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, всяка държава - страна по тази конвенция, признава задължението си да осигури идентификация, защита, съхранение, популяризация и предаване на бъдещите поколения на посоченото в чл. 2 природно наследство, разположено на нейната територия. Не се споделят съображенията на касатора, че компетентният орган по чл.6а от Наредбата определя начина на процедиране по чл.2,ал.2 от Наредбата ОС. Действително разпоредбата съдържа подобен текст, но по никакъв той не сочи, че компетентността на административния орган следва да влиза в противоречие с процедурите по чл.31, ал.7 от ЗБР, чл.18, ал.2 от ЗЗТ и чл.21 от ЗЗТ. Не се споделя и възражението за незаконосъобразен отказ на съда да събере доказателства чрез назначаване и изслушване на съдебна лесовъдна експертиза. В тази връзка съдът е обосновал правилно отказа си с липсата на писмени доказателства приложени и неколкократно изискани да бъдат по делото, поради което е безпредметно изслушване на подобна експертиза. Спорните факти е следвало да бъдат подкрепени с писмени доказателства, които са цитирани в обяснителната записка към административния акт и са установили фактическата обстановка при произнасяне на административния акт. При наличие на писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза е безпредметна. Друг е въпросът, че писмените доказателства за установяване на фактите по административното производство не са част от административната преписка, а тяхната липса не може да бъде запълнена с техническа експертиза. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че проведената процедура по издаване на процесното писмо не е отчела необходимостта от участие на обществеността при изготвянето на плановете, програмите и политиките, касаещи околната среда (чл. 7 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция). В чл. 6, ал. 4 от Орхуската конвенция е заложено изискването за участие на обществеността на ранен етап, когато всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане. Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда е част от дейността по прилагане на Орхуската конвенция в Европейския съюз. През 2003 г. е публикувана и Директива 2003/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, която въведе правила за участието на обществеността при подготовката на някои планове и програми, имащи отношение към околната среда. С тази Директива бяха конкретизирани разпоредбите на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от Орхуската конвенция. Критерии за това от кой етап следва да се счита задължително участието на обществеността може да бъде изведен от практиката по прилагане на конвенцията и решенията на Комитета за съответствие към Орхуската конвенция. В поредица от свои решения той е приел, че изразът "когато всички възможности са открити" означава, че участието на обществеността трябва да бъде осигурено на етапа, когато се решава, че някои от опциите или възможностите отпадат (или се преклудират). В тази връзка неоснователни са твърденията на касатора, че оспорващото сдружение не е имало правен интерес от подаване на жалбата и участие в процеса. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не са налице касационни основания за отмяната на първоинстанционното решение. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото, които възлизат на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, с оглед представени доказателства за изплащането им. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение