Решение № 6612 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 591/2012 г.

Решение № 6612 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 591/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. С решение № 14909/15.11.2011 г. постановено по адм. д. № 10718/2010 г., Върховният административен съд, тричленен състав, пето отделение е отменил заповед № РД-10-1331/29.07.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката като незаконосъобразна. Ответницата Таня Борисова чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и също предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултата, решаващият състав на съда е прием за незаконосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. Установена е фактическа обстановка от съда, която се споделя от настоящия съдебен състав и не се налага нейното приповтаряне. При постановяване на административния акт, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон - в случая чл. 89, ал. 2, т1 и 5 от ЗДСЛ и наказанието" дисциплинарно уволнение" е наложено без да са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила след като по категоричен начин е установена липсата на описания на извършените нарушения, дата и място на извършването им и обстоятелствата при които са допуснати, както изисква разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т 4 и 5 от ЗДСл, която има императивен характер и нейното неизпълнение е достатъчно основание да се счете заповедта за незаконосъобразна. Липсата на конкретизиране на служебните задължения, които ответницата виновно не е изпълнила правилно съдът е приел, че е довело до невъзможност да се установи тяхното неизпълнение, което обстоятелство също обуславя незаконосъобразност на административния акт. Обосновани са също така изводите за липса на нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. След като не е установено по безспорен начин с какво точно е уронен престижа на службата, за да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗДСЛ правилно е прието, че не може те да бъдат квалифицирани като нарушения на сочената норма. В това отношение административния орган не е изложил съображения, а липсата на такива не могат да се заместят с тези на съда, което отделно представлява нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Установеното от съда противоречие между мотивите и диспозитива на оспорената заповед доколкото в мотивите се сочат нарушение на материалноправни разпоредби свързани с нарушение на служебната дисциплина, а в диспозитива се сочат нарушение на етични правила, това също представлява съществено нарушение на тези правила и представлява порок на формата на акта, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен. Данните са сочили и на нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ съобразно който, дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание е длъжен да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. В случая няма доказателства, административният орган да провел процедура по изслушването на ответницата, което обстоятелство е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо само на това основание до отмяна на заповедта, без спора да се решава по същество. Не е достатъчно да бъдат приети писмените обяснения на служителя, тъй като закона предвижда кумулативните две условия - "да изслуша" и "да даде срок за писмени обяснения" Недопустимо е със свидетелски показания да се установява този факт Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и оплакването за неговото нарушение е неоснователно. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона, поради което същото е обосновано. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия и на основание чл. 221, ал. 2 АПК