Решение № 3731 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2018 г.

Решение № 3731 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Г. срещу решение № 1238 от 2.07.2018 г., постановено по адм. дело № 231/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Б., с което е отменена Заповед № 36 от 29.01.2018 г. на кмета на община Г., с която на основание чл. 65, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗОС е наредено изземване на общински имот – част от улица – тупик в кв. 19 по плана на с. К. с площ от 40 кв. м., който се владее без основание от Ф. Колджиева. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на основанията за изземване на имота, като посочва, че те са налице, а именно налице е общински имот – улица – тупик, която е публична общинска собственост, който се владее от Ф. Колджиева без основание. Твърди и че няма връзка със спора установяването на съда, че Колджиева е собственик на имот граничещ с улицата. Посочва и неправилност на извода за допуснати съществени нарушения при издаване на заповедта, а именно липса на мотиви в същата и графична част, от която да се установи коя е частта от улицата, която е разпоредена за изземване. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът Ф. Колджиева в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна За да постанови оспореното решение АС – гр. Б. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта не е мотивирана, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Приел е, че това е така, тъй като в заповедта не е посочено на кой имот е собственик Ф. Колджиева. Приел е, че това е от значение, тъй като в заповедта е посочено, че улицата – тупик обслужва УПИ XXVI – 169, XXVII – 169 и XXVIII – 169 от кв. 19 на с. К., но не и имота на жалбоподателката, която се е легитимирала като собственик на УПИ XXV - 110. Приел е и че с оспорената заповед, както и административната преписка въз основа на която е издадена, не съдържа описание и означение къде точно се намират 40 кв. м., които са наредени за изземване, при положение, че улицата – тупик е с дължина 200 м. Приел е, че е недопустимо в съдебното производство, включително с приетата СТЕ, да бъдат установявани фактически обстоятелства, включително както в настоящия случай къде точно се намират спорните, наредени за изземване части от 40 кв. м. Приел е и че в съставеният констативен протокол от 31.10.2017 г. също липсва индивидуализация на наредения за изземване имот. Приел е, че е недопустимо чак в съдебното производство да се домотивира административния акт. Приел е, че липсата на точно описание на изземвания имот препятства преценката за наличието на предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно наличието на имот общинска собственост и съответно този имот да се владее без основание. Поради това е отменил оспорента заповед. Решението е правилно. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на административно производствените правила. Правилен е извода на съда относно липса на фактически основания за издаване на заповедта, правни основания в същата са посочени. Видно в констативния протокол въз основа на който е започнало производството не се съдържа графична част, от която да се установи точното местоположение и да се индивидуализира изземвания имот – 40 кв. м. от улица тупик. Правилно съдът е приел, че е недопустимо чак в съдебното производство, в случая с приетата СТЕ, да се допълват мотивите на акта. Правилен е извода и че в заповедта и в административната преписка не се съдържат фактически основания за индивидуализиране на изземвания имот. Въпреки изложеното настоящият състав намира, че следва да се поризнесе и по материалната законосъобразност на заповедта, предвид факти, че в първоинстанционното производство са събрани относимите към спора доказателства, включително е установено местоположението на изземвания имот. Материално правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС, които следва да са кумулативното налични са: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай от доказателствата не се установява първата предпоставка, а именно не са ангажирани доказателства от административния орган, че спорната площ от улицата – тупик е общинска собственост. Действително съгласно закона улиците са публична общинска собственост, но това са онези улици, които са изградени на място съгласно предвижданията на подробен устройствен плин и когато е приложена уличната регулация, в резултат на което прилагане се пристъпва и към изграждане на съответната улица. Когато улицата е предвидена по ПУП, за да стане тя част от онези обекти, които са публична общинска собственост, преди това следва да се проведат съответните процедури по отчуждаване на територията предвидена за улица, заплащане на съответно обезщетение, прилагане на регулацията и изграждане на улицата. В настоящия случай от СТЕ се установява, че спорната улица само е предвидена по ПУП от 1992 г., регулацията не е прилагана, не са провеждани отчуждителни мероприятия, не е заплащано обезщетение. В ПУП от 1992 г. и в кадастралната основа към него спорният имот е предвидена за улица и съответно е отразен без планоснимачен номер, без отразен собственик. Това обаче не освобождава общината от задължението й да издири собствениците на имота, да проведе съответно отчуждаване, заплати обезщетение, приложи регулацията и едва след това улицата и частта от нея ще могат да бъдат приети като публична общинска собственост и съответно да бъдат иззети в случай, че се владеят без основание. Със самото предвиждане в ПУП на улица, преминаваща през нечии имот, по това предвиждане, не се стига до автоматична смяна на собствеността. По изложените съображения от доказателствата не се установява първата предпоставка по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, а именно да е налице имот общинска собственост. Безспорно Колджиева – адресата на заповедта – владее спорните 40 кв. м. от територия, предвидена по ПУП за улица, но административният орган при издаване на заповедта не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, тъй като не е установил дали тази част не се държи на годно основание, а именно дали не е била част от имота на Колджиева по документите й за собственост. Поради и това не е установена безспорно и втората предпоставка, а именно че тази част се владее без основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника по касация Ф. Колджиева следва да се присъдят сторените разноски. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,