Решение № 4699 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2009 г.

Решение № 4699 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Асен Иванов" - гр. Плевен, против решение № 365 от 17.06.2009 г. по адм. дело № 370 от 2009 г. на Административния съд - Плевен, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - кметът на община Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 65, ал. 3 от ЗОС, съдът е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател, против заповед № РД-10-365 от 25.03.2009 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено да освободи недвижим имот - публична общинска собственост, по изложени съображения, че е издадена при спазване на изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС и при липса на пороците на чл. 146 АПК. Решението е правилно. Безспорно е установено, че между жалбоподателя и община Плевен е бил сключен наемен договор за ползване на имот - публична общинска собственост, със срок до 31.12.2008 г. Съгласно изричната клауза в договора (чл. 15.2) той може да се прекрати с едномесечно предизвестие, каквото е отправено и е получено на 28.07.2008 г., поради което от 29.08.2008 г. наемният договор се счита за прекратен и жалбоподателят ползва имота без правно основание. При така установените правнорелевантни за административния спор фактически обстоятелства законосъобразни са изводите на съда, че са налице условията за прилагане на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Съдът е изложил подробни правни съображения относно извършения от него контрол на оспорената административна заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, както и на оплакванията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба. Законосъобразни са правните изводи на съда, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 57а ЗУТ. От община Плевен е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лева. Искането е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по административни дела (чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2) тя е 150 лв., като редуцирано съгласно § 2 от ДР, присъденото възнаграждение може да бъде по-ниско от трикратния размер, т. е. 450 лева. Искането е направено за по-малък размер - 200 лв., с каквото и съдът следва да се съобрази. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,