Решение № 2040 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора против решение 513/21.12.2022г. постановено по адм.д. 211/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С решението е отменен мълчалив отказ на кмета на община Стара Загора за издаване на заповед с правно основание чл.16, ал.6 от ЗУТ, формиран по Заявление 10-02-1034/11.02.2022г. за точно индивидуализиране на новообразувания, с влизане в сила на Решение 919/25.05.2017г на Общински съвет Стара Загора, УПИ ІІІ-78 в кв.668 с площ от 2 775 кв.м., [жк], град Стара Загора. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд неправилно не бил съобразил факта, че заявлението с което община Стара Загора е предоставила проект за изменение на КККР съобразно одобреният ПУП-ПРЗ на кв. Железник било предхождано от друго заявление отнасящо се до съседния имот, но било налице пресичане в обхвата на двата двете заявления. Съдът неправилно бил приел, че ПИ с идентификатор 68850.501.2026 бил проектен идентификатор на УПИ ІІІ-78 в кв. 668, тъй като първият бил с по-малка площ от втория. Не бил отчетен факта, че заповед по чл. 16, ал. 6 от ЗУТ не можело да се издаде без съгласието на всички съсобственици за преработване на плана. По тези съображения, касаторът иска отмяна на оспореното решение и отхвърляне на оспорването срещу постановената от него заповед, както и да бъдат присъдени направените разноски. Ответниците Еврострой Инженеринг ЕООД Стара Загора и Н. Колев, в писмен отговор, оспорват касационната жалба. Излагат подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. Сумров оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила. Ответниците В. Сумрова и М. Сумрова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първостепенният съд е установил относимите към спора факти. На 25.05.2017г Общински съвет Стара Загора е приел Решение 919 за одобряване на проект за подробен устройствен план изменение на план за регулация и план за застрояване на новообразуваните имоти от територията на [жк], град Стара Загора, обхващащ подробно изброени квартали, сред които и квартал 668 по плана на града, в който квартал се намира и ПИ 68850.501.78 по КК съсобствен между ответниците в настоящото производство. За част от имотите предмет на разработката, ПУП се явява такъв по чл. 16 от ЗУТ. Видно от графичната част на плана и в частност от Обхват на ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ на [жк], Стара Загора, ПИ 68850.501.78 попада в обхвата на ПРЗ по чл. 16 ЗУТ. Изрично е предвидено, че от площта му /както и от площта на всички останали имоти попадащи в същия обхват/ се отнемат за предвидените с плана общински нужди 25 %. Така за неурегулирания ПИ 68850.501.78 с площ 3 700 кв.м. е предвиден УПИ ІІІ-78 в кв. 668 с площ 2 775 кв.м. /равни на 75 % от 3 700 кв.м./. Решение 919/25.05.2017г. на Общински съвет Стара Загора е публикувано на 16.06.2017г. в ДВ бр. 48 и е влязло в сила на 10.11.2017г. с изключение на частта му за УПИ ІІІ-39, УПИ ІV-39 и УПИ V-39 в кв.686. Изключението не засяга имота на ответниците в настоящото производство, по отношение на него е налице влязъл в сила план по чл.16 ал.1 от ЗУТ. Планът е процедиран с цел изграждане на обекти на публичната общинска собственост, изпълнени са и изискванията на ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на същата разпоредба ПУП е изработен на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, лицето и площта на новообразувания УПИ ІІІ-78, конкретното му предназначение, характерът и начинът на застрояването му е определен с плана, за отнетата площ е определен посочения УПИ, който видно от оценките на двата имота и решение на комисията по чл. 210 се явява равностоен. Следователно налице са всички предпоставки, при наличието на които кметът на общината е длъжен да издаде заповед на основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ с точно индивидуализиране на имота, което съгласно § 5, т. 12 изисква описване на границите и определяне на идентификатор на имота. Ответниците са станали собственици на УПИ ІІІ-78 в кв. 668 на 10.11.2017 г. с влизането в сила на решението с което е одобрен ПУП. От този момент насетне кметът е длъжен да издаде заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ без да е необходимо да бъде сезиран, още по-малко да е необходимо изрично съгласие на всички собственици. Процедирането на изменение на КККР е отделна стъпка в процедурата и от нея не зависи издаването на търсената от ответниците заповед, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Като не е издал заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, кметът на община Стара Загора е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен от административния съд, чието решение не следва да бъде касирано. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответниците Еврострой Инженеринг ЕООД Стара Загора и Н. Колев за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция. Същата следва да бъде отхвърлена обаче, поради недоказаност на претенцията. По делото е представен договор за правна защита и съдействие 007/23.02.2023г., с който е възложено изготвянето на отговор на постъпилата касационна жалба и процесуално представителство по делото, което ще бъде образувано пред Върховния административен съд. В договора е посочено, че клиентът дължи възнаграждение в размер 1,500.- лева, дължимо при сключване на договора и че същото се заплаща в брой или по банкова сметка. Не са представени доказателства, удостоверяващи извършването на плащането. За да бъдат присъдени деловодните разходи, следва да бъде установен факта на извършването им. В случая няма данни Еврострой Инженеринг ЕООД Стара Загора и Н. Колев да са извършили разход в договорения размер 1 500,- лева. По делото не е представен и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,