Решение № 3717 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8421/2010 г.

ВАСV отделение16.03.2011 г.докладчик т Йордан Константинов

Диспозитив

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1212 от 30.04.2010 г. на Административен съд - София град, второ отделение, 37-ми състав, постановено по адм. д. № 8545/09 г. Административен съд - София град, и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно указанията дадени в настоящето решение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3717 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8421/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1212 от 30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 8545/09 г. Административен съд - София град, второ отделение, 37-ми състав, е прогласил нищожността на Решение № 15-ОМ от 26.03.2009 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е отхвърлено като неоснователно искането да се определи като общоизвестна на територията на Република България към 01.11.2000 г. комбинираната марка "Yeni Raki" с рег. № 58013 с притежател жалбоподателят в това производство "Мей алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сикрети" - Турция и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган - председателя на Патентно ведомство за решаване на въпроса съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Иван Чоков, в качеството му на пълномощник на Патентно ведомство - гр. София. В жалбата не е дадена квалификация на направените оплаквания, но от изложеното може да бъде направен извод за твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и да върне делото на същия съд за разглеждане на жалбата по същество. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за всички инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Мей алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сикрети" - Турция не е взело становище. Ответното по касационната жалба дружество "Сис индъстрийз"-ООД не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е прогласил нищожността на Решение № 15-ОМ от 26.03.2009 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е отхвърлено като неоснователно искането да се определи като общоизвестна на територията на Република България към 01.11.2000 г. комбинираната марка "Yeni Raki" с рег. № 58013 с притежател жалбоподателят в това производство "Мей алколю Икилер Санаи Ве Тикарет Аноним Сикрети"-Турция и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган - председателя на Патентно ведомство за решаване на въпроса съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. При извършената проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл. 146 от същия кодекс административният съд е приел, че той е издаден от некомпетентен орган извън рамките на правомощията му по закон и делегация. Изложени са подробни мотиви относно предвидената в чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели възможност председателят на Патентно ведомство да делегира свои правомощия на подчинените му органи, в това число на зам.-председателя на ведомството, като на база на това овластяване подчиненият орган може да издава административни актове. Посочено е, че е недопустимо делегиране на правомощия само когато законът изрично предвижда те да са от изключителната компетентност на органа. Направен е извод, че за да е налице валидно делегиране следва да са налице три кумулативни условия - делегираните правомощия да са от компетентност на титуляра, да не са от негова изключителна компетентност и да е налице законово установена възможност за предоставяне на подчинен орган. Предвид нормата на чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ първоинстанционният съд е приел, че председателят на Патентно ведомство може да делегира с мотивирана писмена заповед свои правомощия на зам.-председателя, и обстоятелството, че ЗМГО не съдържа подобни норми не означава, че е налице забрана за делегиране, още повече, че ЗПРПМ и общият устройствен закон на Патентно ведомство. На база на това е направен извод, че не е налице законова пречка за делегиране на правомощия от председателя на ПВ към зам.-председателя, но това следва да бъде извършено с изрична заповед, в която трябва да бъде посочено кои точно правомощия се делегират. По отношение на представената по делото заповед № 163 от 20.03.2009 г. на председателя на ПВ административният съд е приел, че с нея същият е овластил зам.-председателя да извършва действия свързани с организирането и провеждането на обществени поръчки по ЗОП, в това число да подписва всички документи за провеждане на процедури, но с нея заповед не са делегирани правомощия да бъдат издавани актове по ЗМГО. На база на това е направен извод, че зам.-председателят не е имал делегирани правомощия да издава решения по чл. 50б, ал. 2 от ЗМГО (отм.) и като е издал решение, то същото е нищожно и следва да бъде прогласено за такова. Решението на Административен съд - София град е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Административният съд по начало е дал правилно тълкуване на разпоредбите на ЗПРПМ и ЗМГО въз основа на които е приел, че не съществува законово пречка да бъдат делегирани правомощия от председателя на Патентно ведомство. Необосновано обаче на фактите по делото същият е приел, че със заповед № 163 от 20.03.2009 г. на председателя на ПВ такива не са били делегирани, поради което обжалваното решение се явява нищожно. Въпросната заповед се намира на л. 25 от адм. д. № 8545/09 г. и същата е изискана от първоинстанционния съд за установяване на правомощията на издалия решението зам.-председател. Като основание за издаване на заповедта е посочен чл. 81, ал. 2 от ЗПРПМ, за който вече бе посочено, че има ролята и на устройствен закон за Патентно ведомство, и чл. 5, т. 12 от устройствения правилник на ПВ. С нея председателят на ПВ нарежда на Маргарита Недялкова-Мачева, заместник-председател на ПВ, да го замества за времето на отсъствието му поради командировка в чужбина, считано от 23.03.2009 г. до 26.03.2009 г. включително, с всички произтичащи права и задължения, както и да извършва всички действия свързани с организиране и провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и НВМОП и да подписва всички документи необходими за провеждането на процедури. При този текст на заповедта следва да бъде направен извод, че за времето от 23.03.2009 г. до 26.03.2009 г. включително зам.-председателя на ПВ е упълномощен да замества председателя като титуляр поради отсъствие от страната. В случая става въпрос за "заместване" на титуляра на административния орган поради обективна невъзможност на същия да ги изпълнява. Това произтича от необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган и по силата на изрична заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването от подчинено нему лице, което изпълнява правомощията в пълен обем, като върши това в пълен обем от името на замествания орган. В този смисъл са изрично и мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС по адм. д. № ТР - 4/02 г. Извеждането на отделен ред на делегирането на правомощия по ЗОП не води до извод, че за процесния период зам.-председателят на ПВ е имал делегирани правомощия камо по ЗОП. Това извеждане явно е изведено с оглед по-специалните изисквания на този закон, но не води до извод, че не е налице делегиране на останалите правомощия. Като е приел друго и е прогласил обжалваното решение за нищожно, Административен съд - София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на жалбата по същество от друг състав на същия съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 81, ал. 2 ЗПРПМ