Решение № 4731 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 478/2011 г.

Решение № 4731 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 478/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Саф Магелан" АД, гр. София, против решение № 473 от 22.11.2010 г., постановено по адм. дело № 439/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - официален ветеринарен лекар към РВМС гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Саф Магелан" АД против акт за забрана № 00115/10.05.2010 г., издаден от официален ветеринарен лекар към РВМС гр. Пазарджик, с който е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана пускането на пазара и транспортирането на 316 097,348 кг продукти от животински произход по посочените 5 броя описи. За да постанови този резултат съдът е приел, че в периода 03.05. - 08.05.2010 г. в склад на дружеството е извършена инспекция от държавния ветеринарно-санитарен контрол, при която е установено наличие на продукти с изтекъл срок на годност или липса на идентификационна маркировка (етикет). Направен е извод за законосъобразност на оспореният акт като постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според настоящата инстанция обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че административното производство е започнало по повод получен сигнал за продажба на месо без съпътстващи документи за произход, поради което директора на РВМС - Пазарджик е разпоредил извършване на инспекция. Фактът, че същата е разпоредена с писмено разпореждане, а не със заповед, не обосновава твърдяното от касатора съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Законодателят не е предвидил издаване на нарочна писмена заповед за започване на административното производство, което може да бъде образувано и с устно нареждане. В АПК са регламентирани лицата, по чиято инициатива може да започне производството, датата на започване и формата на искането, но не и изрично разпореждане, което да поставя начало на производството. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, поради това че на инспекцията не е присъствало лице, представляващо дружеството и акта също не е връчен на лице с представителна власт. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при извършване на инспекцията и съставяне на приложения по делото опис е присъствал служител на дружество, работещ в склада и изпълняващ длъжността "краен контрол", като на съставените актове и на всяка страница на описа е положен неговия подпис и печат. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК дава възможност съобщението на акта да се извърши устно, а също и чрез електронна поща и по факса, като не поставя условие акта да се връчи на лице с представителна власт. Аналогична е и уредбата, дадена в чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчването на съобщения и призовки на търговци и на юридически лица, което става в канцелариите им и може да се връчи на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. ЗВМД не изисква присъствие на упълномощен представител на търговеца при извършване на проверките/инспекциите. Нормата на чл. 252, ал. 1 от ЗВМД императивно разпорежда при съмнение за отклонение от изискванията за безопасност на суровини и храни от животински произход или на продукти, получени от странични животински продукти, официалните ветеринарни лекари да налагат писмено временна забрана и оставят на отговорно пазене суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти, в склада на собственика или на получателя им, което в случая е сторено, като е присъствал и служител на търговеца. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният акт за забрана е издаден в предписаната от закона форма. В него изрично е посочено правното основание - чл. 253, ал. 2, т. 2 от ЗВМД, както и фактическото основание за издаването му, а именно изтекъл срок на годност и липса на надлежна идентификационна маркировка (етикет) относно срока на годност и произхода на общо 316 097,348 кг. продукти от животински произход съгласно цитираните описи. Това е обосновало извод за негодност на продуктите за човешка консумация и необходимостта от прилагане на превантивната административна мярка с преустановителен характер. Неоснователно е твърдението на касатора, че оспореният акт за забрана е издаден в нарушение на чл. 222 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), а именно административният орган да не е извършил проверка или инспекция и да не е отразил резултатите от нея в протокол съгласно чл. 222, ал. 4 от ЗВМД. Видно е от приложения по делото протокол - образец по чл. 222, ал. 4 от ЗВМД, че при извършена проверка на 03.05.2010 г. е констатирано съхранение на храни от животински произход в хладилните съоръжения в склад на дружеството с изтекъл срок на годност. Отбелязано, е че в момента на проверката не е установено точното количество на храните, поради което хладилните съоръжения са запечатани с печата на официалния ветеринарен лекар - Стойков. Съставен е акт за забрана № 114/03.05.2010 г. и протокол за отговорно пазене от 03.05.2010 г.. В периода 04.05.2010 г. - 08.05.2010 г. са направени подробни описи на храните от животински произход с общо количество 316 097.348 кг. Ето защо доводът в касационната жалба за липса на съставен протокол по чл. 222, ал. 4 от ЗВМД е неоснователен. Първоинстанционният съд е стигнал до заключението за законосъобразност на оспорения акт въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Възраженията на касатора, че са събрани доказателства, установяващи незаконосъобразността на акта за забрана, поради което съдът неправилно е допуснал събиране на гласни доказателства и е тълкувал същите превратно, са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Пазарджик решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди касатора да заплати на ответната страна направените по делото разноски за касационното производство в размер на 150 лева. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, е че уговореното възнаграждение е в размер на 150 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,