Решение № 13881 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2011 г.

Решение № 13881 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Кирил Милчев Попов, от гр. София, против заповед № К-2079/01.03.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 5 от Правилника за приложение на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години" и му е отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1 ЗМВР, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, в писмено становище, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установена следната фактическа обстановка: По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят работи в 04 РУП - СДВР на длъжност полицейски инспектор. Със заповед № 3-124/5 от 9.02.2010 г. началникът на 04 РУП - СДВР е постановил да се сформира звено за осъществяване на конвойна дейност, както и съпроводителна дейност на малолетни и непълнолетни лица от служители от група "Опазване на обществения ред" при РУП - СДВР, като определените служители са полицейски инспектор Кирил Милчев Попов, главен полицай Пламен Дунков Пенков - командир на отделение и полицай Феодор Иванов Цветков. Разпоредено е служителите да изпълняват служебните си задължения ежедневно при стриктно спазване на инструкции № Iз-1701/2006 и № Iз-2019/2006 г. Видно от ежедневната ведомост за 29.12.2010 г., е че жалбоподателят и Пламен Дунков Пенков е следвало да извършват конвойна дейност, за което е извършен инструктаж същия ден в т. ч. и относно осъществяването на конвойна дейност и връчване на призовки. В същия ден прокурор от Софийска районна прокуратура издава постановление за задържане за срок от 72 часа на Радослав Ангелов Колев. Разследващ полицай при 04 РУП - СДВР постановява да се конвоира лицето от полицейското управление до ОСИН на бул. "Г. М. Димитров" № 42 и да се предаде на началника на ареста на 29.12.2010 г. На тази дата е издадена и заповед за конвой, въз основа на която двамата служители конвоират задържания, съгласно изискванията на ОСИН, първо до МВР - болница за извършване на преглед. Конвоят се осъществил със служебен автомобил Лада - "Нива" с две врати. Медицинският преглед бил извършен в присъствието на главен полицай Пенков, след което на задържания били сложени белезници и бил изведен от болницата. При пристигане до автомобила Пенков държал задържания с дясната си ръка, а с лявата понечил да отвори вратата на автомобила, при което задържаният се отскубнал и избягал. В това време жалбоподателят се е намирал от към задната част на автомобила на около 2 метра и наблюдавал. Полицейските служители започнали да преследват лицето, но не го настигнали. За случая бил уведомен дежурният в управлението, а по-късно същата вечер лицето, по отношение на което била наложена мярката за неотклонение, било задържано. Със заповед № 3-773/30.12.2010 г. началникът на 04 РУП - СДВР разпоредил да се извърши проверка относно получените данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя и Пламен Пенков, за което е назначена комисия. На същите са връчени покани за даване на писмени обяснения, такива са дадени и полицейските служители са изслушани. На 17.01.2011 г. комисията е изготвила справка, в която е направен извод, че при конвоирането не са спазени тактическите действия при извършване на конвоиране и охрана на лица, съгласно инструкция Iз 1701/2006 г. и методически указания № АМ 781/2007 г. на МВР, относно осъществяване на конвойна дейност, като е допуснато лицето да се води от един служител, а другият се е намирал встрани от автомобила. Направено е предложение на двамата полицейски служители да бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години". Жалбоподателят е запознат със справката на 17.01.2010 г., а на 18.01.2010 г. е депозирал възражение. На 28.01.2011 г. директорът на СДВР е направил предложение до министъра на вътрешните работи да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание. На 14.02.2011 г. Кирил Попов е депозирал писмени обяснения до административнонаказващия орган. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години". Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено - "Извършено нарушение на служебните задължения на 29.12.2010 г., изразяващо се в неспазване на тактическите действия при извършване на конвоиране и охрана на лице, съгласно Инструкция № Iз-1701/2006 г. на МВР и методически указания № АМ 781/2007 г. на МВР, относно осъществяване на конвойна дейност, като е допуснал лицето да се води от един служител, което е довело до бягство на задържания, което представлява нарушение съгласно чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР". С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 288, т. 1 вр. чл. 170, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Заповедта е издадена след приемане на писмените обяснения на държавния служител съобразно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, както и в преклузивния срок по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Фактът, че нарушението на служебната дисциплина е извършено на 29.12.2010 г., а заповедта е издадена на 1.03.2011 г. не води до обратния извод. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР регламентира, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая това е станало след изготвяне на справката от назначената комисия и получаване на предложението за налагане на дисциплинарното наказание, изпратено на 28.01.2011 г. Следователно оспорената заповед е издадена в предвидения в закона срок, поради което доводите на жалбоподателя за противното, са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Издадена е заповед от прекия началник на жалбоподателя за извършване на служебна проверка във връзка с получените данни. Събрани са относимите доказателства, снети са писмени обяснения на лицето. Жалбоподателят е запознат със събраните доказателства и изготвените предложения и заповеди. По изложените съображения съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма като съдържа реквизитите съобразно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Същата е и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Съгласно чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години" се налага за нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е нарушил служебните си задължения по време на конвоиране на лицето Радослав Колев, което е довело да бягство на задържания. В нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Инструкция № Iз-1701/2006 г. жалбоподателят не е предприел необходимите действия за недопускане на бягство на задържания. Конвоиращият Пенков държал конвоирания с дясната си ръка малко над лакътя за якето, с което задържания бил облечен, а с лявата ръка понечил да отвори вратата на автомобила, при което Колев се отскубнал и избягал. По арг. на чл. 38, ал. 2, т. 4 от инструкцията и т. 3.5, раздел V от Методическите указания за осъществяването на конвойна дейност Кирил Попов е следвало при качване в автомобила да бъде до задържания, а не на 2 метра в страни от колата, които обстоятелства са установени от обясненията на жалбоподателя и на главен полицай Пламен Дунков Пенков. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди, задържаният да е използвал сила или спомагателни средства за реализиране на бягството. Следователно поведението на жалбоподателя е допринесло за бягството на задържания. Неоснователни са доводите, че не е извършен инструктаж за конвоираното лице, което е довело до намалена бдителност от страна на конвоиращите, както и че в заповедта за конвоиране не са описани документите, въз основа на която същата е издадена. Видно от приложените по делото постановление на Софийска районна прокуратура и постановление на разследващия полицай, е че същите са послужили за издаване на заповедта за конвой като главен полицай Пенков изрично заявява в обясненията си, че около 17.30 ч. разследващ полицай Цанкова му е предала постановлението на Софийска районна прокуратура, с което е взета мярката за неотклонение "Задържане по стража" и постановлението на разследващия полицай. В постановлението на районния прокурор подробно е описан характерът на престъплението, за което Колев е привлечен като обвиняем, като са изложени и съображения за вземане на конкретната мярка за неотклонение - опасност обвиняемия да се укрие, да осуети разкриването на обективната истина и да извърши престъпление. Ето защо доводите, че конвоиращите не са били инструктирани за личността на задържания и не са им представени документи въз основа, на които е издадена заповедта за конвой, са неоснователни. В подкрепа на този извод е и фактът, че на конвоирания са били поставени белезници съгласно изискването на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от Инструкция № Iз-1701/2006 г. Следователно жалбоподателят е осъществил, описаните в оспорената заповед нарушения на служебните задължения, които съгласно чл. 228, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР са основание за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми. Предвид изложеното се налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и постановен при спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,