Решение № 2562 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2008 г.

Решение № 2562 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11671/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник "Митница"- Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Бояджиева, против решение № 808/18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 590/08 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив, Iотд., III състав, в частта, с която е отменено решение за определяне на лихви № 1820/15.12.2007 г. на Началник-на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0072 от 24.01.2008 г. на Директор на РМД - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни доводи касаторът излага досежно наличието на предпоставките на чл. 125, ал. 1 от ЗМ съотв. чл. 121, т. 1 от регламент на Общността 2913/92 г., поради което е ирелевантен извода на съда за изпълнение на условието по чл. 95, ал. 1 от ЗМ. В тази насока неправилно и в противоречие с чл. 2, т. 5 от ЗДДС и чл. 16 от ЗДДС е становището на съда, че не се дължи законна лихва върху ДДС при извършване на митнически формалности при деклариране на стоки за свободно обращение. Досежно датата на данъчното събитие се позовава на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, поради което и след тази дата се дължат лихви за забава. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответниците по жалбата Директора на РМД Пловдив и "Химик"АД, гр. Асеновград не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 1820/15.12.2007 г. на Началник-на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0072 от 24.01.2008 г. на Директор на РМД - Пловдив, с което на "Химик"АД, на основание чл. 56, във връзка с чл. 59 ал. 2 от ЗДДС са определени лихви за периода 18.12.2006 г. - 21.11.2007 г. в размер на 104, 45 лева. В останалата част, с която е оставена без разглеждане жалбата на "Химик"АД и производството по делото е прекратено, досежно претенцията съдът да постанови "да бъде заличено от отчет в Митническо учреждениение Пловдив, митническо задължение в размер общо на 909, 47 лева, както и в частта, с която се иска от съда "на основание чл. 214 от ЗМ да се задължи административен орган да възстанови платените от "Химик"АД митни сборове, поради липса на касационна жалба, решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част АС е приел, че с ЕАД от 18.12.2006 г. на "Химик" АД е разрешен митнически икономически режим активно усъвършенстване с отложено плащане АУ (ОП - отпадъци от полимери на етилена - 13 720 кг., със срок на приключване на режима - 12 месеца от датата на поставяне на стоката под режима. С ЕАД от 21.11.2007 г. от "Химик" АД под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба, са декларирани отпадъци от полимери на етилена в същото количество - 13 720 кг, за които е платен ДДС в размер на 805, 02 лв. С решение Началникът на Митница - Пловдив е определил за доплащане от жалбоподателя по ЕАД от 21.11.2007r. лихва върху ДДС в размер на 104, 45 лв. за периода от 18.12.2006 г. до 21.11.2007 г. Определената сума е платена от дружество с вносна бележка от 20.12.2007 г. При така установената фактическа обстановка, от права страна съдът е приел, че спорния предмет по делото, са определени лихви върху ДДС за доплащане, като въпросът за дължимостта на данък добавен стойност е обсъден в мотивите на съда, във връзка с процесното акцесорното задължение за заплащане на лихви и периода за който се дължат. В тази насока съдът се позовава на разпоредбата на чл. 22 параграф 1 буква "б" от ПРОТОКОЛ към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки от една страна и Бившата югославска република Македония, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, от което се установява, че са на лице предпоставките на чл. 4, б. "а" от правилата на Приложение V, т. 4 "Митнически съюз", към Договора за присъединяване на Р. България към ЕС, и при декларирането им за свободно обръщение се освобождават от митни сборове и други митнически мерки. Посочената разпоредба съдът е приел, че не визира задължението за заплащане на данък добавена стойност, тъй като не се регулират мерките на данъчната политика на страната или на разширената Общност като цяло. Дължимостта на данъка съдът обосновава и с разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която, внос на стоки е и "въвеждането на общности стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността". Досежно дължимостта на лихви за забава, съдът се позовава на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗДДС и чл. 16, ал. 3 от ЗДДС. Разпоредбите на чл. 203, ал. З от ЗМ, вр. с чл. 334, ал. 2 от ППЗМ са неприложими, доколкото не може да се приеме, че възниква митническо задължение нито, че е на лице отлагане на датата на възникването му или вземането му под отчет. Съдът е приел, че незаконосъобразно митническите органи се позовават на разпоредбата на чл. 199, ал. 1 т. 6 ЗМ, тъй като в случая не е на лице отклонение от митническия режим. За да достигне до този извод съдът се позовава на факта на редовното приключване на режимът активно усъвършенстване с отложено плащане, съгласно нормата на чл. 89, т. 1 от Регламент № 2913/92 г., а именно, когато стоките поставени под този режим, или получените компенсаторни или обработени продукти, получат ново допустимо митническо направление, която е аналогична с нормата на чл. 95 от ЗМ. Съгласно член 4 т. 15 б. "а" от Регламент № 2913/92 г. "митническо направление на стоки" е и поставяне на стоките под митнически режим, а съгласно член 4 т. 16 б. "а" от Регламент № 2913/92 г. "митнически режим" е и допускането за свободно обръщение, под който режим и в срок е приключен разрешения в конкретния случай, митнически режим АУ (ОП. Решението е правилно. Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент между страните е дължимостта на законна лихва върху ДДС за периода от 18.12.2006 г., датата на разрешен митнически икономически режим "активно усъвършенстване с отложено плащане" АУ (ОП до 21.11.2007 г., датата на вноса под режим "допускане за свободно обръщение и крайна употреба". Правилно съдът в мотивите си е приел, че с оглед акцесорния характер на задължението за лихви, следва да се произнесе досежно дължимостта на ДДС. Законосъобразно е приел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 3 от ЗДДС съгласно която, внос на стоки е и "въвеждането на общности стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността", какъвто е настоящият случай. Законосъобразно съдът е приел, че в конкретния случай са неприложими разпоредбите на чл. 203, ал. З от ЗМ във връзка с чл. 334, ал. 2 от ППЗМ, на които се е позовал АО при издаване на обжалваното пред него решение. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в срока за приключване на режима АУ/ОП са предоставени доказателства за това, че стоките в непроменено състояние са получили друго допустимо митническо направление съгласно изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗМ, поради което не е налице отклонение от разрешения митнически икономически режим с отложено плащане и не са налице основанията на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 204, ал. 1, б. "а" от Регламент на Съвета № 2913/92. За дружеството не е възникнало и задължение за заплащане на лихва за неизпълнение условията произтичащи от естеството на митническия режим под който са били поставени стоките за периода 18.12.2006 г. до 21.11.2007 г., на основание чл. 203, ал. 3 от ЗМ във връзка с чл. 334, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ППЗМ. В настоящият случай, както правилно е приел първоинстанционният съд разрешеният митнически икономически режим "активно усъвършенстване с отложено плащане" АУ (ОП на внесените от Югославия отпадъци от полимери на етилена - 13 720 кг., със срок на приключване на режима - 12 месеца от датата на поставяне на стоката под режима е приключен в срок - на 21.11.2007 г. с надлежно оформения внос с режим "допускане за свободно обръщение и крайна употреба". Този митнически режим е предвиден съгласно чл. 16, б. "а" от Регламент на съвета) ЕИО (№ 2913/1992 г., и е приключен в съответствие с разпоредбата на чл. 89, т. 1. от Регламента, съгласно която митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни или обработени продукти, получат ново допустимо митническо направление. Митнически режим "допускане за свободно обращение" е предвиден в разпоредбата на чл. 16, б. "а" от Регламента. В тази насока е неоснователно позоваването в касационната жалба на разпоредбите на чл. 125, ал. 1 от ЗМ (съотв. чл. 121 т. 1 от регламент № 2913/1992 г.) Съгласно посочената разпоредба на ЗМ когато възникне митническо задължение, неговият размер се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване, т. е. посочва се начина на определяне на размера на задължението, а не и неговия начален момент. Идентична е и разпоредбата на чл. 121 т. 1 от Регламента. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗДДС когато не възниква задължение за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната при внос на стоки по чл. 16, ал. 3, данъчното събитие възниква и данъкът става изискуем на датата, на която се приключват митническите формалности. Достига се до извода, че целта на закона е да се даде специална уредба на кръга отношения в областта на облагане с ДДС при внос на стоки в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗДДС визира внос на стоки при въвеждането на общности стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността, а съгласно ал. 5 независимо от ал. 1 - 4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната. В случая безспорно е установено, че стоките са престанали да бъдат под съответния режим на територията на страната АУ (ОП с декларира-нето за допускане за свободно обращение на процесните стоки с ЕАД № 07BG003000H0249520/21.11.07 г. и е осъществен внос на тези стоки по смисъла на чл. 16, ал. 3 от ЗДДС и данъка от този момент е станал изискуем с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗДДС. С оглед на изложеното е неоснователно възражението в касационната жалба, че във всички случаи на приключване на режима АУ (ОП с режим "допускане за свободно обръщение и крайна употреба", независимо дали има или не изпълнение на условията по учредения режим се дължи лихва за приключване на първоначално учредения режим. Съгласно чл. 203, ал. 3 от ЗМ в случаи, определени в правилника, при възникване на вносно митническо задължение, свързано с режими с отложено плащане, длъжникът заплаща лихва в размер на законната лихва върху размера на вносните митни сборове поради отлагане на датата на възникването или вземането му под отчет. Съгласно чл. 334р, ал. 2 от ППЗМ лихви се начисляват при условията на чл. 203 от ЗМ от датата на първото поставяне на стоките под режим до датата на възникване на митническото задължение или вземането му под отчет. При редовно приключване на режимът АУ/ОП, с декларирането на стоките за допускане за свободно обращение в рамките на Разширената Общност, в случаите, попадащи в приложното поле на Приложение V, глава четвърта "Митнически съюз" от Протокола към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 203, ал. 3 от ЗМ във връзка с чл. 334р, ал. 2 от ППЗМ, доколкото в конкретния случай не може да се приеме, че възниква митническо задължение, нито, че е на лице отлагане на датата на възникването му или вземането му под отчет. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение