Решение № 13601 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2013 г.

Решение № 13601 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9767/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Стефанов Златанов, с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 6719/16.05.2013 г. постановено по адм. д. № 1372/2013 на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав на пето отделение. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу заповед с рег. № К-13421/11.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но по същество не конкретизира пороци на съдебното решение, а развива доводи за незаконосъобразността на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационна жалба - Министърът на вътрешните работи, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването на Златанов, тричленният състав на ВАС е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР. Същата е издадена в писмена форма и съдържа законовите реквизити и е издадена без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тричленният състав на ВАС е изложил доводи, че по отношение на жалбоподателя са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение - служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/ - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съдът е обсъдил представената и приета по делото справка с рег. № Я 50688/22.11.2012, удостоверяваща, че Иван Златанов има общ осигурителен стаж при условията на чл. 69 КСО, изискуем след 01.01.2012 г. - 27 години, 0 месеца и 2 дни, представляващ осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители и друг осигурителен стаж в размер на 5 години, 8 месеца, 29 дни, поради което е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО. Решаващият състав е изяснил релевантните за спора факти. Основните доводи на касатора са свързани с неправилно изчислен осигурителен стаж, отразен в горецитираната справка, без обаче да посочи какъв е следвало да бъде правилно изчисленият стаж. От данните по делото е видно, че документът не е оспорен от касатора. Предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК жалбоподателят е могъл да оспори истинността или съдържанието на официален удостоверителен документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Същото не е направено и оспорването на съдържанието на справка № 50688/22.11.2012 г. е сторено едва с подаването на касационната жалба и е преклудирано. Жалбоподателят не е формулирал нито пред първоинстанционния съд, нито в касационната инстанция фактически твърдения за друга конкретна продължителност на осигурителния си стаж, нито е ангажирал доказателства в тази насока. Поради разпределението на тежестта на доказване, съдът правилно е приел, че административният орган е доказал фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Повторените в касационната жалба оплаквания срещу процедурата по издаване на заповедта нямат характер на касационни оплаквания, тъй като не сочат пороци на съдебното решение. На тези оплаквания първоинстанционният съд е отговорил с мотивите си, които се споделят от настоящата инстанция. Правилна е преценката на съда, че предвид размера на осигурителния стаж жалбоподателят е придобил право на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 КСО, поради което са налице и материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР по инициатива на органа по назначаването. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно, а с оглед изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати за производството пред ВАС 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение на Министерството на вътрешните работи на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия