Решение № 14227 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2014 г.

Решение № 14227 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Митко Георгиев Харакчиев срещу решение № 3 от 29.01.2014 г. по адм. д. № 300/2013 г. на Административен съд Стара Загора с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Питова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен предявения от Митко Георгиев Харакчиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 43 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Началника на затвора в гр. Стара Загора да му осигури храна съобразена с религията "Ислям" в периода от 1.07.2008 г. до 1.07.2013 г. Прието е, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не е установено незаконосъобразно бездействие и настоящият съд не може да пререшава този въпрос. Всички останали факти от състава на отговорността като причинна връзка и вредите са последици от бездействието, но щом то не е незаконосъобразно, те не биха могли да настъпят. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на решение № 30 от 23.02.2011 г. по адм. д. № 416/2010 г. на Административен съд Стара Загора, с което в производство по чл. 257 от АПК, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Митко Георгиев Харакчиев срещу неоснователно бездействие на Началника на затвора в гр. Стара Загора да изпълни свое задължение по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, а именно да следи за спазването на правото на лицето, гарантирано му по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Приел е, че посоченото решение го обвързва и е задължително за него, тъй като има сила на присъдено нещо и следователно при липса на промяна в ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е допустимо да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган по повод изпълнение на наказанието на ищеца в претендирания период. Изводът, че по главния факт от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ има влязло в сила решение, което обвързва съда по обезщетението, е изведен в нарушение на чл. 204, ал. 4 от АПК, в който е посочено, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Като е отхвърлил претенцията, без да изследва наличието на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаването й, съдът е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Това обуславя отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване посочените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,