Решение № 13347 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2010 г.

Решение № 13347 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2522/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Началника на РУ - Провадия при Областна дирекция на МВР гр. Варна против Решение № 2240 от 28.12.2009 г. по адм. д. 2790/2009 г. на Административен съд - Варна, ХХХ състав. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона, като са изложени съображения по същество за законосъобразно проведено производство от компетентен административния орган. Искането е да бъде отменено съдебното решение и потвърдена обжалваната заповед. Ответникът Веселин Тодоров Йорданов не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Варна обявява за нищожна Заповед № 24 от 10.08.2009 г. на Началника на РУ - Провадия към ОД на МВР Варна, с която на Веселин Тодоров Йорданов от гр. Варна е наложена принудителна административна мярка по чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ - изземване на оръжие и отнемане на разрешение за срок от една година, като изпраща преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените с решението указания. При безспорно установени факти по делото относно постоянния адрес на Веселин Йорданов и притежаваните от него ловен билет и разрешително за оръжие, както и разрешителното за провеждане на лов от 8.08.2009 г., административният съд приема, че компетентен да приложи мярката по чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ в конкретния случай е Началникът на III РУ към ОД на МВР Варна. Това е административният орган по постоянния адрес на лицето, който е оправомощен от закона. Началникът на РУ - Провадия, на чиято територия е осъществен фактическият състав за налагане на мярката, не е компетентен да се произнесе, което води и до нищожност на издадената от него заповед. В решението са обсъдени и приети за неоснователни доводите на жалбоподателя по съществото на спора за недоказаност, че прострелването на лицето Николай Колев е резултат от проведен от него изстрел с огнестрелното му оръжие "Мозберг". Изводите в първоинстанционното решение относно компетентността на органа, постановил принудителната административна мярка са съобразени с приложимия материален закон. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗКВВООБ изрично определя териториалната компетентност на административния орган за издаване на разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана на физически лица по постоянния им адрес. Сравнителното тълкуване на нормата във връзка с разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Правилника за приложение на ЗКВВООБ относно разрешенията за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси на физически лица и ал. 2 на чл. 44 от същия правилник относно разрешенията на физически лица за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни цели, установява идентично нормативно разрешение на териториалната компетентност на директора на ГДОП, упълномощено от него лице или началника на РУ. Законът не съдържа изрична уредба на компетентността на органите, на които е предоставено правомощието за отнемане на разрешенията по чл. 25 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.). Тълкуването на разпоредбата на чл. 25 от ЗКВВООБ съобразно изискването на чл. 46 от Закона за нормативните актове, при наличието на нормативно въведен разрешителен режим с изрично уредена компетентност на административните органи, налага извод за съобразяване със задължителна териториална компетентност на органите и в хипотезите на отнемане на разрешенията. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с бързина на производството, не намират опора в закона, поради което са неоснователни. При констатиране и прогласяване на нищожността на административния акт съдът не е длъжен да обсъжда и преценява обосноваността на акта от събраните по делото доказателства, с оглед фактическите основания за издаването му. Приетият от първоинстанционния съд за установен фактически състав за налагане на принудителната административна мярка по чл. 25, ал. 1 от ЗКВВООБ съответства на доказателствата по делото. Актът за установяване на административно нарушение от 8.08.2009 г. съдържа описание на деянието, което жалбоподателят е подписал с изричната забележка, че няма възражения. Дадените от съда указания до административния орган по тълкуването и приложението на закона са съобразени с приложимите разпоредби. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,