Решение № 2650 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 292/2013 г.

Решение № 2650 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 292/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на НОИ (ТП на НОИ) - Кюстендил против решение № 201 от 5.12.2012 г., постановено по адм. дело № 172/2012 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № РД-12-43 от 6.06.2012 г. на директора на РУ "СО" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Със същото решение съдът е изпратил административната преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ "СО" - Кюстендил за ново произнасяне като е определил и срок за това. Присъдени са в тежест на касатора и направените по делото разноски. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - Христо Манолов Боев от гр. Дупница, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения за правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил е отменено по жалба на Христо Манолов Боев решение № РД-12-43 от 6.06.2012 г. на директора на РУ "СО" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 4608162943 от 6.04.2012 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, изпратена е административната преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ "СО" - Кюстендил за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение, като е определен и срок за това. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е издадено разпореждането от длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУ"СО" - Кюстендил с което при условията на чл. 99, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Христо Манолов Боев. Прието е, че незаконосъобразно административния орган е квалифицирал спорния трудов стаж за периода от 9.12.1987 г. до 1.01.1998 г., положен от Христо Манолов Боев в подземните рудници на "Мини Бобов дол" като "подземен пробовземач", не е такъв по смисъла на чл. 104, ал. 3 от КСО. Настоящият касационен състав на съда намира, че така подадената касационна жалба е частично основателна, но не на изложените в нея съображения. От фактическа страна е безспорно че с разпореждане № 4608162943 от 3.07.2000 г., на основание § 7 от ПЗР на КЗЗО (заглавието изменено с ДВ, бр. 67/2003 г.), пенсията на Христо Манолов Боев е преизчислена, считано от 1.01.2000 г., като трудът му, положен за периода от 9.12.1987 г. до 1.01.1998 г. е зачетен по чл. 104, ал. 3 от КСО, като през този период същият е заемал длъжността "подземен пробовземач" в отдел "Качествен контрол" към ЦУ на Мини "Бобов дол" ЕАД гр. Бобов дол. С разпореждане № 4608162943 от 6.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУ "СО" - Кюстендил на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена личната пенсия на Христо Манолов Боев. В мотивите на разпореждането се съдържат констатации, че лицето не отговаря на всички условия на чл. 104, ал. 3 от КСО. Приема се в това разпореждане, че трудът на лицата заемащи длъжност "подземен пробовземач" не е включена в списъчния състав до началник участък, а е към качествен контрол и не е положен по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, а само се превръща по реда на тази разпоредба, поради което не може да ползва права по тази разпоредба, а следва стажът за времето от 9.12.1987 г. до 1.01.1998 г. да се категоризира по чл. 104, ал. 2 от КСО. Против това разпореждането е подадена жалба с вх. № ПП-40-1324/1 от 23.05.2012 г. Това разпореждане е потвърдено с решение № РД-12-43 от 6.06.2012 г., предмет на проверка за неговата законосъобразност в настоящото производство. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с категоризираното на труда на Христо Манолов Боев на длъжността "подземен пробовземач" в подземните рудници на Мини "Бобов дол" ЕАД гр. Бобов дол през периода 9.12.1987 г. до 1.01.1998 г. Относно този стаж в обжалвания акт е прието, че следва да бъде зачетен като осигурителен стаж по т. 1 от ПМС № 40/1968 г. (отм.) - от първа категория. Спорът е свързан с това дали превръщането към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, т. е. в съотношение 3:5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В т. 1 от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. (отм.) за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила, са посочени работниците и инженерно-техническите работници до началник на участък включително, заети на работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силиконоопасното тунелно строителство. След като по делото няма спор, че трудът през спорните периоди се зачита по т. 1 от посоченото ПМС, то за да се прецени дали е налице основание за приложение на чл. 104, ал. 3 от КСО следва да се провери изпълнението на предпоставките по тази разпоредба. В чл. 104, ал. 3 от КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Логическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са характера и особените условия при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Следователно, същественото е дали трудовата функция на работника или инженерно - техническия специалист и нейното изпълнение го прави "зает на работа под земята". Не може да се приеме становището на административния орган, поддържано и в касационната жалба, че за изпълнението на хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО е необходимо работниците и инженерно - техническите специалисти да са работили на длъжност по щата на участък, тъй като ако такова е била волята на законодателя, то в разпоредбата не би било включени изискването "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък от подземен рудник, или подземен геологопроучвателен или хидростроителен обект, несъмнено са заети на работа под земята. В случая от събраните по делото доказателства и изслушаната експертиза безспорно се установява, че трудът на Христо Манолов Боев като "подземен пробовземач" е бил полаган преимуществено под земята, а обстоятелството, че тази длъжност не е била включена в щата на участък е ирелевантно за приложението на чл. 104, ал. 3 от КСО (в този смисъл е практиката на ВАС, изразена в следните решения: № 8218/9.06.2011 г. по адм. д. № 16174/2010 г., № 187/7.01.2010 г. по адм. д. № 11104/2009 г., № 10675/31.10.2006 г. по адм. д. № 5631/2006 г., всички на шесто отделение). Ето защо, извършеното изменение на пенсията Христо Манолов Боев от административния орган е незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил в тази му част правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Решението в останалата част, касаеща връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне и определяне на срок за това е неправилно и подлежи на отмяна. В тази си част решението на Административен съд - Кюстендил е постановено в нарушение на правилото по чл. 173, ал. 2 АПК - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В случая административното производство е започнало пред административния орган по негова инициатива. Пенсионният орган се е самосезирал и с оглед правомощията си разписани в нормата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от АПК е издал процесния административен акт. След като този административен акт е незаконосъобразен, както правилно е приел в решението си съставът на първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК е следвало само да се отмени същия, без да се връща преписката за ново произнасяне. В случая не са налице условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, поради което решението в тази му част като незаконосъобразно следва да се отмени. Разноски по делото не се претендират от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,