Решение № 781 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2013 г.

Решение № 781 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7053/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Надежда Иванова-Небахат Сали" моли да бъде отменено решение № 721/26.03.2013 г. по адм. д. № 3497/2011 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против РА № 241101684/11.07.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 241101684/11.07.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е начислен ДДС 15 412,62 лв, от които 8534,19 лв на основание чл. 55, ал. 5 ЗДДС (отм.) върху стойността на неотчетени продажби и 6878,13 лв на основание чл. 82, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.) върху липсващи стоки, и е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност 233,33 лв на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за м. 8.2007 г. за закупени два броя радиатори и два броя климатици. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията по ЗДДС (отм.) и ЗДДС в РА. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба и правилно е приел, че не са основателни. Правните изводи на съда по възраженията се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. След като е съставен протокол по чл. 50 ДОПК за приобщаване на писмените доказателства, събрани в предходната ревизия, приключила с издаването на нищожен РА, поради непредставена заповед за възлагане на ревизията, писмените доказателства са събрани в процесната ревизия по правилата на ДОПК и правилно са преценени от съда като допустими и годни да установят отразените в тях обстоятелства. Обосновано съдът е отхвърлил възражението, че в дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали посочените имена на купувачи са имена на шофьори. Видно от съдържанието на дневника, приложен в преписката, в него изрично в отделна графа са посочени имената на купувачите на дървесина, а номерата на автомобилите и имената на шофьорите са посочени в съседната графа. Съдът е спазил чл. 202 ГПК като не е възприел заключението на вещото лице за редовно водено счетоводство на ревизираното лице, който извод противоречи на установеното и от вещото лице несъответствие между данните в дневника, в който са отразени само доставките от склада на ревизираното лице и счетоводните регистри. В дневника не е отразена извършваната от ревизираното лице търговия на едро с добитата дървесина. Не са представени доказателства в подкрепа на твърдението за налични значителни количества дървесини в началото на 2005 г. Правилно съдът е приел това твърдение за недоказано, след като дейността по добив на дървесина е започнала през 2005 г. предвид факта, че дневникът е заверен на 5.08.2005 г. от Държавно лесничейство - Кърджали. Липсите на дървесина са правилно определени по отразени от ревизираното лице доставки в дневника, за които не са съставени фактури и не са отразени в счетоводството. При липса на обект, от който да се извършва дейността по обясненията на ревизираното лице, закупените климатици и радиатори не са свързани с икономическата дейност на дружеството и правилно е приложен чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. При разглеждане и решаване на делото не са допуснати процесуални нарушения от съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,